— Престани да се правиш на смахнат, Бароус. Една дама е дошла да те види.
— Хип! О, Хип!
Затворникът не помръдна. Той лежеше полуизхлузен на един стоманен нар, единият му крак на дюшека, другият — на пода. Лявата му ръка висеше на мръсна превръзка, преметната през врата.
— Виждате ли? Не можеш измъкна и дума от него. Доволна ли сте, мис?
— Пуснете ме да вляза. — Тя си пое дъх. — Нека поговоря с него.
Той сви рамене и неохотно отключи вратата. Тя влезе вътре и се обърна.
— Може ли да говорим насаме?
— Да не ви нарани — предупреди я той.
Тя го погледна втренчено. Устата й беше изключително изразителна.
— Е, добре — каза той най-после. — Аз ще съм тук, наоколо. Викайте, ако имате нужда от помощ. Ще ти тегля куршума, Бароус. Само да се опиташ да направиш нещо! — Той заключи вратата с решетка след момичето.
Тя го изчака да се отдалечи и после отиде до затворника.
— Хип — промълви тя. — Хип Бароус.
Безжизнените му очи се обърнаха по посока на гласа. Затвориха се и се отвориха бавно и вяло. Коленичи до него.
— Мистър Бароус — прошепна тя, — вие не ме познавате. Казах им, че съм ви братовчедка. Искам да ви помогна.
Той мълчеше.
— Ще ви измъкна оттук. Не искате ли да излезете?
Той дълго гледа лицето й. После очите му се преместиха върху заключената врата и отново се върнаха на лицето й.
Тя докосна челото му, бузата му. Посочи мръсната превръзка:
— Много ли боли?
Блуждаещият му поглед се отмести от лицето й, намери превръзката. После с голямо усилие отново се върна на нея.
— Няма ли да кажете нещо? — попита тя. — Не искате ли да ви помогна?
Той мълча толкова дълго, че накрая тя стана.
— По-добре да си вървя. Не ме забравяйте. Аз ще ви помогна.
Тя тръгна към вратата.
— Защо? — каза той.
Върна се до него.
— Защото сте мръсен и смазан и ви е все едно… и защото всичко това не може да скрие какъв сте всъщност.
— Вие сте луда — прошепна той уморено.
Тя се усмихна.
— Същото ми казаха и за вас. Значи имаме нещо общо.
Той изпсува вулгарно.
— И зад това не можете да се скриете — каза невъзмутимо тя. — А сега слушайте. Днес следобед ще ви посетят двама души. Единият е лекар. Другият — адвокат. Довечера ще ви измъкнем оттук.
Той вдигна глава и апатичното му лице за пръв път доби някакъв израз, който във всеки случай не беше мил. Гласът му прозвуча дълбоко.
— Какъв лекар? — изръмжа той.
— За ръката ви — отвърна тя спокойно. — Не психиатър. Вече никога няма да ви се наложи отново да преживеете онова.
Главата му се килна назад. Лицето му бавно загуби изражението си. Тя почака малко и като разбра, че той няма да каже нищо повече, се обърна и повика шерифа.
Не се оказа особено трудно. Присъдата беше шестдесет дни за умишлено деяние. Не му било предложено вместо това да плати глоба. Адвокатът веднага доказа, че е трябвало да го направят, и глобата бе платена. С чиста превръзка и с мръсните си дрехи, Бароус беше изведен покрай шерифа, който го изгледа кръвнишки и му се закани, ако този мръсен негодник отново се появи в града. Бароус не обърна никакво внимание нито на него, нито на заканите му.
Момичето чакаше навън. Той се спря глупаво на най-горното стъпало, докато тя говореше с адвоката. После адвокатът си замина и тя докосна лакътя му.
— Хайде, Хип.
Той я последва механично, като навита играчка, която се движи накъдето е насочена. Завиха два пъти, минаха пет пресечки и се изкачиха по стълбището на една чиста, но съсухрена като стара мома къща с еркерен прозорец и цветно стъкло на външната врата. Момичето отвори външната врата с един ключ и още една врата в коридора — с друг ключ. Хип се озова в стаята с еркерния прозорец. Беше чиста и просторна, с висок таван. За пръв път се движеше по собствена воля. Бавно се огледа наоколо, обръщайки се към всяка стена. Протегна ръка и повдигна ъгълчето на малката покривка върху скрина, после го пусна.
— Твоята стая?
— Твоята — каза тя. Приближи се до него и остави два ключа на скрина. — Твоите ключове. — Отвори най-горното чекмедже. — Твоите чорапи и носни кърпи. Ризи. Бельо. — Почукваше подред на всяко чекмедже с кокалчетата на ръката си. Посочи една врата. — Там има два костюма. Мисля, че ще ти станат. Халат. Пантофи. Обувки. — Посочи друга врата. — Банята. Има много кърпи и сапун. И бръснач.
— Бръснач?
— Който може да има ключове, може да има и бръснач — каза тя меко. — Придай си приличен вид. Ще се върна след петнайсетина минути. Знаеш ли откога не си ял?
Той поклати глава.
— От четири дни. Засега те оставям.
Тя се измъкна, преди той да намери думи да й каже нещо. Дълго гледа към вратата. После изпсува и се тръшна безжизнено на леглото.
Почеса се по носа и ръката му се плъзна надолу към брадата. Тя бодеше, сърбеше го. Той се понадигна, измърмори „Да пукна, ако го направя“ и пак легна. После, неизвестно как, се озова в банята, пред огледалото.
Намокри ръцете си, наплиска лице, избърса мръсотията с една кърпа и отново се погледна. Изръмжа и посегна към сапуна.
Намери бръснача, намери бельото, пантофите, чорапи, панталон, риза, сако. Погледна се в огледалото — трябваше му гребен. Тя влезе в стаята, като си отвори вратата с лакът, защото ръцете й бяха заети с някакви пакети. Остави ги на скрина и усмихнато протегна ръка към него — държеше гребен. Той го взе, без да каже нищо, отиде в банята, намокри косата си и я среса.
— Хайде, всичко е готово — извика тя от стаята.
Той излезе от банята. Беше махнала лампата от нощното шкафче и бе поставила кръгъл поднос с чудесна крехка пържола, бутилка светла бира, една по-малка бутилка тъмна бира, разрязан на две картоф, по който се топеше масло, горещи хлебчета, завити в салфетка, прясно приготвена салата в малка дървена купичка.
— Не искам нищо — каза той и веднага се нахвърли на храната.
На света престана да съществува всичко друго освен вкуса на храната в устата и гърлото му, на леко газираната бира и неописуемата магия на препечената коричка.
Когато изпразни чинията си, шкафчето и тя сякаш изведнъж полетяха нагоре към него. Той залитна напред и хвана шкафчето с две ръце, за да го задържи далеч от себе си. Целият се тресеше.
— Успокой се — чу зад себе си. — Всичко е наред.
Тя сложи ръце на рамото му и го натисна да седне отново на стола. Той се опита да повдигне ръка, но не успя. Тя взе салфетката и изтри потта, избила по челото и горната му устна. След малко очите му се отвориха. Потърсиха я, намериха я да седи на ръба на леглото и да го наблюдава мълчаливо. Той се ухили глупаво.
