— Я гледай!
Тя стана.
— Ще се оправиш. Добре е да си легнеш. Лека нощ!
Преди миг беше в стаята, а вече я нямаше. Беше с него, а сега бе сам. Разликата беше непоносимо голяма, твърде голяма, за да я проумее. Премести поглед от вратата към леглото и каза „лека нощ“ само защото това бяха последните й думи и все още блещукаха в тишината.
Опря ръце на креслото и с голямо усилие накара и краката да помогнат. Можа да се изправи, но не повече. Политна напред и падна на едната си страна, свивайки се, за да избегне шкафчето. Проснат върху покривката на леглото, потъна в мрак.
— Добро утро.
Той лежеше неподвижно. Коленете му бяха свити, а дланите притискаха скулите на лицето му. Стисна силно очи, за да не прониква в тях светлина. Изключи кинестетичните си сетива, за да не усеща по лекото хлътване на дюшека, че тя е седнала на леглото. Изключи и слуха си, за да не я чува, ако тя проговори отново. Обонянието му изневери — не очакваше в стаята да има кафе, а страшно му се пиеше, допи му се, преди да се сети да изключи и обонянието.
Лежеше със замъглено съзнание и мислеше, мислеше за нея. Ще види тя, само да проговори още веднъж! Ще лежи така, докато тя проговори, а като проговори, ще продължи да лежи, без да й обръща никакво внимание.
Изчака.
Но ако не проговори, нямаше как да й покаже, че не й обръща внимание.
Отвори очи. Отвори ги широко, искрящи от гняв. Тя седеше в долния край на леглото. Тялото й бе неподвижно, лицето й бе неподвижно, само устата и очите излъчваха живот.
Изведнъж той силно се закашля. Затвори очи и като ги отвори, вече не гледаше към нея. Попипа разсеяно гърдите си, после се огледа.
— Спал съм с дрехите — каза той.
— Изпий си кафето.
Той я погледна. Тя все още не помръдваше. Беше облечена със сако в бургундско червено и сивозелен шал. Имаше продълговати, спокойни сиво-зелени очи, които, гледани в профил, представляваха дълбоки, бистри триъгълници. Той отмести погледа си от нея и потърси кафето. Видя го. Голяма кана, дебела гореща чаша, вече пълна. Черно, силно и ароматно кафе.
— Оох — каза той, като взе чашата и помириса. Отпи. — Оох.
Едва сега погледна към светлината. Хубаво. От време на време лекият ветрец повдигаше маркизетената завеса на прозореца, която ту пропускаше един слънчев лъч, ту го отрязваше. Хубаво. Ето един светъл кръг — сянката на самото слънце, която то, надничайки от кръглото огледало, хвърляше върху чисто боядисаната съседна стена. Хубаво. Отпи още от хубавото кафе.
Остави чашата и заопипва копчетата на ризата си. Беше измачкан и потен.
— Душ — каза той.
— Върви.
Момичето стана и отиде до скрина, на който имаше картонена кутия и няколко книжни торби. Отвори кутията и извади електрически котлон. Той успя да разкопчее три копчета, а четвъртото и петото изпращяха и се скъсаха. Криво-ляво успя да съблече и останалите си дрехи. Момичето не му обръщаше внимание — нито гледаше към него, нито бе извърнало глава настрани, просто спокойно се занимаваше с котлона. Той влезе в банята и дълго се суети, докато се справи с крановете. Застана под душа и остави водата да бие по тила му. Намери сапун в сапуниерката, подложи главата си под душа и започна да я търка ожесточено със сапуна, докато цялото му тяло се обви в топла, мека, пълзяща пяна. Господи, кой знае откъде му хрумна тази мисъл — изтънял съм като ксилофон. Трябва малко да загладя косъм, иначе ще се разболея и… Същата мисъл направи един лупинг и отново се върна, прекъсвайки сама себе си: Не трябва да се оправям. Трябва хубаво да се разболея. Да съм болен. Все по-болен и по-болен. Ядосано се запита:
— Кой казва, че трябва да се разболея? — но не последва отговор освен краткото ехо.
Спря водата, излезе от ваната и взе една огромна хавлиена кърпа от закачалката. Изтърка косата си с нея и я хвърли на пода в ъгъла. Взе друга и търка тялото си, докато стане розово. Хвърли и тази кърпа на земята и влезе в стаята. Халатът беше метнат на едно кресло до вратата и той го облече.
Момичето загребваше с лъжица ароматна мазнина от бекон и поливаше с нея три чудесни яйца на очи в един тиган. Той седна на ръба на леглото и я видя как с ловко движение плъзна яйцата в една чиния, без да отлива от мазнината. Яйцата бяха съвършени — белтъкът твърд, а жълтъците цели и течни, леко забулени. Имаше бекон, хрупкав и ароматен, изваден четири секунди преди да стане прекалено сух. Имаше и препечени филийки — златисти отвън, меки и бели отвътре. Маслото се топеше по тях и се стичаше в празнините и цепнатините, готови да го погълнат. Две филийки с масло и една със сладко от портокали, което на слънцето имаше неповторим цвят, какъвто може да има само сладко от портокали или цветно стъкло.
Той яде и пи кафе, яде още и пи още и още кафе. През това време тя седеше в креслото с ризата му в скута си и ръцете й танцуваха по нея, докато копчетата отново поникнаха на плата под техните бързи и грациозни движения.
Той я наблюдаваше и когато тя свърши, отиде до нея и протегна ръка за ризата, но тя поклати глава и посочи към чекмеджето:
— Чиста.
Той намери едно плетено поло. Докато се обличаше, тя изми чиниите и тигана и опъна покривката на леглото. Той се отпусна в креслото, а тя коленичи до него, разви мократа превръзка от лявата му ръка, прегледа раните и отново ги превърза. Превръзката беше стегната и действуваше успокояващо.
— Вече може без превръзка през врата — каза тя доволно.
Стана и отиде до леглото. Седна там с лице към него, неподвижна, освен очите, освен устата й.
Навън един скорец проточи тънкото си гласче, но изведнъж песента му секна и разпилените звуци се посипаха из кристалния въздух. По улицата лениво мина каруца с ритли, в задната част на която непрекъснато се полюшваха нанизани на връв хлопки. Двама мъже вървяха от двете страни на каруцата и монотонно припяваха — единият с дрезгав глас, а другият — баритон. На единия прозорец жужеше някаква муха, трептейки в една точка, а на другия се появи едно бяло коте. Мухата излетя навън и мина край него. Котето се изправи на задните си лапички и посегна към мухата с предните, изви се, скочи и изчезна, като че ли точно това е имало намерение да направи; само глупак би си помислил, че е загубило равновесие.
В стаята цареше тишина и някаква бдителност, която не искаше нищо, освен може би да не остави нищо ненаблюдавано. И докато момичето седеше със задрямали ръце и будни очи, дълбоко у Хип, в мозъка на костите му се роди едно прочистващо същество, наречено Изцеление, което зае позата на отпуснатото му тяло и започна да расте, почиваше си, пак порастваше малко, пак си почиваше и продължаваше да расте.
След известно време тя стана. Без да каже нито дума, като че ли просто бе дошло време за това, тя взе малка дамска чанта, отиде до вратата и зачака. Той се размърда, надигна се, отиде до нея. Излязоха.
Вървяха бавно. Стигнаха до тревистите хълмове с гладки склонове, окосени и добре поддържани. В падината сред тях няколко момчета играеха софт бол. Постояха малко да погледат. Тя наблюдаваше лицето му и като видя, че в него се отразяват само движенията на играчите и няма никакъв последователен интерес към самата игра, го докосна по лакътя и продължиха нататък. Откриха едно езерце, в което плуваха патици. Вървяха по прави, покрити със сгурия алеи, с цветя от двете страни. Тя откъсна стръкче иглика и го сложи на ревера му. Намериха пейка. До тях дойде някакъв мъж, който буташе чиста, боядисана в ярки цветове количка. Тя купи кренвирш и бутилка газирана вода и му ги подаде. Той яде и пи мълчаливо.
Продължиха да се разхождат, без да разговарят. Когато започна да се смрачава, тя го отведе в стаята. Остави го за половин час и като се върна, го намери да седи точно където го бе оставила. Тя отвори пакетите, които бе донесла. Приготви пържоли и салата, а докато той ядеше, направи кафе. Като се навечеря, той се прозя, и веднага скочи, каза лека нощ и излезе. Той бавно се обърна и погледна към затворената врата. Едва тогава каза лека нощ. Съблече се, легна и изгаси лампата.
На следващия ден се возиха на автобус и обядваха в ресторант.
