Човекоядеца да разбере за Боклучко. Ще му намерим място тук и не искам повече никога да говориш за него, освен когато си само с мен. Обещаваш ли?
Хорти кимна с широко отворени очи:
— Ъхъ.
— Добре. И още нещо, също толкова важно. Човекоядецът ще излекува ръката ти. Не се тревожи — той е добър доктор. Аз обаче искам, ако можеш и без той да те забележи, да събаряш към мен всяко парченце стар бинт, всяко късче памук, който той използва. Не искам нито капка твоя кръв да остане във фургона му, разбираш ли? Нито капчица. Аз ще му предложа да измия вместо него — той ще се зарадва, той мрази да прави това — и ти ще ми помогнеш, колкото можеш. Ясно ли е?
Хорти обеща. Точно тогава на вратата потропаха Бъни и Хавана. Хорти излезе пръв, като държеше болната си ръка зад гърба. Те го нарекоха Зена и Зена със смях излезе и направи пирует, докато те се кискаха на Хорти. Хавана изпусна пурата си и каза:
— Хей.
— Зен, той е красив! — извика Бъни.
Зена вдигна малкия си показалец:
— Тя е красива, и да не сте посмели да забравите това.
— Чувствам се адски особено — каза Хорти и повдигна полата си.
— Откъде, за бога, дойде тази коса?
— Малко плитки от перука. Харесват ли ви?
— Ами роклята?
— Купих си я и така и не я облякох — каза Зена. — Няма да пасне на увеличението на бюста ми… Хайде, деца. Да отидем да събудим Човекоядеца.
Те тръгнаха между фургоните.
— Ходи с по-малки стъпки — каза Зена. — Така е по-добре. Помниш ли всичко?
— О, разбира се.
— Добро… добро момиче, Дечко. И ако те попита нещо и ти не знаеш, просто се усмихни. Или се разплачи. Аз съм с теб.
Един дълъг сребрист фургон беше паркиран до палатка, на която бе закачен ярко оцветен плакат на мъж с цилиндър. Той имаше дълги заострени мустаци и от очите му излизаха зигзагообразни светкавици. Отдолу с пламтящи букви бе изписана легендата:
КАКВО МИСЛИШ?
МЕФИСТОФЕЛ ЗНАЕ.
— Името му не е Мефистофел — каза Бъни. — Казва се Монетър. Бил е доктор, преди да стане панаирджия. Всички го наричат Човекоядеца. Той няма нищо против.
Хавана почука на вратата.
— Хей, Човекоядецо! Цял следобед ли смяташ да спиш?
— Уволнен си — изръмжа един глас от сребристия фургон.
— Добре — небрежно каза Хавана. — Хайде излез и виж какво имаме.
— Не и ако ми искаш чек за това — отвърна сънливият глас. Отвътре се чу раздвижване. Бъни избута Хорти близо до вратата и махна на Зена да се скрие. Зена се прилепи до стената на фургона.
Вратата се отвори. Мъжът, който застана на прага, беше висок, мъртвешки блед, с хлътнали бузи и издължена, синкава челюст. На слабата утринна светлина очите му изглеждаха просто като дълбоки една педя черни хлътини в главата му.
— Какво има?
Бъни посочи към Хорти.
— Човекоядецо, кой е това?
— Кой е това? — Той се вгледа. — Зена, разбира се. Добро утро, Зена — тонът му изведнъж стана вежлив.
— Добро утро — разсмя се Зена и се появи с танцова стъпка иззад вратата.
Човекоядецът втренчено загледа ту Зена, ту Хорти.
— Ох, горката ми банкова сметка — рече той. — Сестри. И ако не я взема на работа, ти ще напуснеш. И Хавана и Бъни ще напуснат.
— Направо ни четеш мислите — каза Хавана и смушка с лакът Хорти.
— Как се казваш, малка сестричке?
— Татко ми ме нарече Хортънс — издекламира Хорти, — но всички ми викат Дечко.
— Не ги обвинявам — меко каза Човекоядецът. — Ще ти кажа сега какво мисля, Дечко. Мисля, че лъжеш. Омитай се оттук, а ако на вас, останалите, това не ви харесва, можете да си тръгнете с нея. Ако в единайсет тази сутрин не видя никого от вас на централната алея, ще знам какво сте решили. — Той затвори вратата леко, но категорично.
— О, ето на! — рече Хорти.
— Всичко е наред — ухили се Хавана. — Той не говори сериозно. Уволнява всички почти всеки ден. Когато наистина реши да изгони някого, той му плаща. Хайде, Зен, иди го викни.
Зена забарабани с кокалчетата на пръстите си по алуминиевата врата.
— Господин Човекоядецо! — пропя тя.
— Изчислявам ви заплатите — долетя глас отвътре.
— О-оу — отбеляза Хавана.
— Моля те. Само за минутка — извика Зена.
Вратата отново се отвори. Едната ръка на Човекоядеца беше пълна с пари.
— Е?
Хорти чу как Бъни си мърмореше:
— Лъжи добре, Зен. Лъжи добре!
Зена кимна на Хорти. Той неуверено пристъпи напред.
— Дечко, покажи му ръката си.
Хорти протегна пострадалата си ръка. Зена разви една по една прашните, окървавени носни кърпи. Най-вътрешната беше здраво залепнала. Хорти изхленчи, когато Зена се зае с нея. И така се виждаше достатъчно добре за опитното око на Човекоядеца, че три от пръстите изобщо липсваха, а останалата част от ръката беше в лошо състояние.
— Как, за бога, си направила такова нещо, момиче? — изрева той. Хорти уплашено отстъпи назад.
— Дечко, я иди там при Хавана, а?
Хорти с облекчение се оттегли назад. Зена заговори бързо и тихо. Той долавяше само част от думите и. „Ужасен шок, Човекоядецо. Не и напомняй за това, никога… дърводелеца… и я завел в работилницата си… когато тя… и ръката и в менгемето.“
— Нищо чудно, че мразя хората — изръмжа Човекодецът. Той я попита нещо.
— Не — отвърна Зена. — Избягала е, но ръката и…
— Ела тук, Дечко — каза Човекоядеца. Лицето му заслужаваше да се види. Гласът му плющеше като камшик и като че ли излизаше през ноздрите му, които изведнъж се бяха превърнали от изваяни цепнатини в изути, кръгли дупки. Хорти пребледня.
Хавана леко го побутна.
— Върви, Дечко. Той не е луд. Жал му е за теб. Върви!
Хорти бавно се приближи и боязливо се качи на стъпалото.
— Влез тук вътре.
— Доскоро — извика Хавана. Двамата с Бъни се обърнаха. Докато вратата се затваряше зад него и Зена, Хорти погледна назад и видя Бъни и Хавана тържествено да си стискат ръцете.
— Седни там — каза Човекоядецът.
Отвътре фургонът беше изненадващо просторен. Срещу лицевата стена имаше легло с дръпната донякъде завеса. Имаше подредена кухничка, душ, сейф, голяма маса, шкафове и повече книги, отколкото
