през порите на кожата ми. Не й казах да повтори какво беше казала, защото го бе казала. После тя стана.
— Хайде да си тръгваме оттук, Еди.
Ръката ми се протегна нагоре и я принуди да седне отново на пейката. С вдървен поглед гледах как деца хранеха патиците долу при езерото.
— Малко се бях поуплашил — продумах и направо ме заболя като си чух гласа. — Мислех си, че ти каза, че няма да се ожениш за мен.
— Така казах, Еди.
— Да-а — обърнах се към нея. Видя израза на лицето ми, повдигна леко ръце и се отдръпна. — Защо? — попитах. — Нали си сама?
Тя кимна.
— Еди, има нещо, което… ще ми повярваш ли, поне сега?
— Не — казах. — Аз вече ти повярвах веднъж, когато ми каза „само този път“. Изплюй камъчето.
— Това е свързано с нещата, които изучавах. Неотдавна бях за около месец сама горе в планината, споменах ли ти за това? Четирийсет и два дни не видях жив човек. Открай време си падах по това, което се нарича психика. Там горе изучавах, опитах много неща, много експериментирах. Там открих верния път. Искам да кажа, разбрах нещата за обладаването. Открих как да отварям разума си за обладаването. Отидох твърде надалеч в това.
Държах го отворен прекалено дълго. Той свикна да е отворен. Не мога да го затворя. Сега подозирам непрекъснато, Еди. Върнах се от планината различна. И ще си остана завинаги такава.
— Какво е всичкото това, по дяволите? — възкликнах. — Ти обичаш ли ме?
— Не бива да ме питаш това — прошепна. Погледнах я. Не трябвало да я питам. Прегърнах я, допрях устни до ухото й и казах:
— Останалата част от тези глупости да ги разкажеш на съпруга си през медения месец.
Ченгето се появи отново. Посочих с пръст езерото и му казах да се хвърли в него. Той се засмя и изчезна.
Може и да е станала по-различна, но единствената й особеност бе, че е по-добра, по-изтънчена и по- сладка от всяка друга жена на света. Така си мислех след медения ни месец. И днес съм убеден в същото, с една добавка. Тогава си мислех, че това е всичко. След това научих и още нещо. Че Мария е много по- различна от другите жени.
Това се прояви едва след като се върнахме в града и аз продължих да водя програмата си по радиото. Работното ми време бе чудесно, а тя с удоволствие се приспособи към него. Бях водещ на една програма от два през нощта до седем сутринта, ставах към четири подир обяд и закусвах по време за вечеря. Голяма работа! По този начин вечер си свеж и си готов да излезеш, а всички други, които са си изкарвали хляба през деня, са уморени от работа. Преди да се оженя имах хиляда приятели и хиляда места, където да отида всяка вечер. След женитбата обаче не можех да разбера защо Мария не искаше да ходи с мен поне на петстотин от тях. Самата идея не й харесваше. Правеше се, че се страхува. Аз се шегувах, заклевах я, дразнех я, убеждавах.
— Тип като мен трябва да има приятели — казвах. — Виж сега. Имам си спонсори на програмата. Докато хората ни се обаждат с телеграми и искат да им пускам грамофонни записи, спонсорите знаят, че хората слушат музиката и покрай нея, не могат да избегнат и рекламите. Тогава те подновяват договорите и оттам аз получавам парички от по пет и десет цента, с които ти купувам сладоледи, леки коли и разни работи. Ще се смаеш като разбереш колко хора ни се обаждат с телеграми от барове и ресторанти, независимо дали ме познават лично или не, просто защото са ме видели някъде вечерта. Аз трябва да излизам. Вече забелязвам спадане, след като се покрих около седмица-две. Миналата нощ пусках петдесет и осем минути музика и обяви, но не получих нито едно обаждане. Не е добре това, бейби.
Тя все си повтаряше:
— Излизай си, Еди. На мен няма да ми е зле. Няма да избягам от теб заради това, че ще ме оставяш сама за няколко часа. Иди да се видиш с приятелите си.
Това и правех. Но без файда. Нали не ходех на някакви си бекярски сбирки. Мадамите знаеха, че съм женен и като ме виждаха все сам, придобиваха грешни представи. Така, докато една нощ се прибрах вкъщи и дадох безпрекословни нареждания.
Не ги хареса, макар да не ги оспори. Потрябва й безподобно дълго време, за да се приведе в ред, но дойде, без да писне. Такова покорство бе неочаквано за мен и не се сдържах да не й го кажа. Усмихна се без всякакъв ентусиазъм.
— Бях те помолила да не ме насилваш да излизам с теб — каза тъжно. — Изглежда е дошло времето самият ти да разбереш причината..
Започнахме от 55-та Западна улица и вървеше доста прилично. За вечерта получихме четири покани за обеди, билети за три модни шоута и общо деветдесет и две телеграми по време на програмата ми през нощта. Гордеех се с Мария. Никъде нямаше по-хубава и по-очарователна дама от нея. След първия половин час, изглеждаше, че и на нея й е забавно. Когато в един и половина я набутах в едно такси пред студиото, тя се ухили и стисна ръката ми.
— Може да не съм била права да се страхувам, Еди.
Поне така се надявам. Но беше страхотно. Тръгнах нагоре към студиото, чувствах приятна вътрешна топлина, не поради изпитите скочове. Вървеше програмата на Джеки Фелтнор „Хитове у дома“, два часа въртеше плочи на свирещи в момента в Ню Йорк групи на фона на записани в нощни клубове разговори, така че неосведоменият слушател си мислеше, че слуша на живо. Той ми хвърли особен поглед през плексигласовата преграда и посочи с ръка към масата ми. Промъкнах се покрай купищата грамофонни плочи и взех една пачка от телеграмите, които бяха излезли от телекса до моя микрофон. Като услуга, Джеки прочиташе телеграмите, които идваха за мен от един и половина до два и подготвяше първите парчета, докато неговите се излъчваха. Помислих си, че бе попаднал на някоя по-особена телеграма. Вярно. Сред купищата желания за мелодии се мъдреше един бисер с надпис „Лично“:
Ей, Еди по-добре дръж тази шерлочка, за която си се оженил, далеч от дамските тоалетни, или тя може да остане без едно око. Там е говорила с пет жени една подир друга, изпяла им е точно каквото са искали да научат. На жена ми е казала за повишението на заплатата ми от преди два месеца. Имах си неприятности, синко. Следващият път да я оставиш да си стои вкъщи.
Три пъти я препрочетох. Херцогът бе един от моите редовни, изглежда при всяко получаване на заплатата завихряше по един „телеграфен гуляй“. Не бях разбрал кой е той, въпреки твърденията му, че се виждаме често.
— Готино, нали? — каза Джеки като затвори шумонепроницаемата врата на другата секция и дойде при мен.
— Аха — казах — побъркани момчета.
Той надзърна иззад рамото ми към телеграмата от Херцога.
— А, този ли? Може. Може би и всичките тези са побъркани — бръкна в купчината и извади още три телеграми.
Скъпи Еди, тук дойде булката и раздуха подробности от моите далавери към жадуващите уши на хората. Ако нямаш пари за намордник, аз ще ти изпратя един. Моля пусни „Ще се радвам на смъртта ти“ и я посвети на жена си, приятел
Здравей, Еди. Видях новата Мата Хари на петдесет и втора улица и ми казаха, че е твоя собственост. Кой би казал, че ще. се ожениш за враг на рекламата? Моля пусни „Тревата нашепва“.
Без Именен
