Еди, тогава нямах възможност да ти го кажа, но ми се щеше да не споделяш с друг това, което ти казах. Жена ти е казала на Берген за моето сливане с Уилямсън, което трябваше да стане утре. Ще ми струва около осем хиляди. Мисля, че това не е грешка на Мария. Ти е трябвало да й кажеш да си трае за него.
Всичките бяха отвратителни, ама последното — хептен. Бяхме приятели с Хари от години. Ние с Мария се бяхме поспряли малко на приказка с тях преди около два часа у Дейв. Там бе и Берген с жена си. Берген беше най-големият съперник и конкурент на Хари в печатарския бизнес. От доста време знаех, че на Хари му предстои да направи сделка с концерна на Уилямсън, която ще му даде достатъчно тежест, за да смаже Берген. Разбирах, че след като това е изтекло чрез Мария, Берген ще натисне Уилямсън и ще провали сливането. Това беше лошо само по себе си, но само си представи какво усетих в момента, в който се сетих, че категорично не бях продумал дори на Мария за работите на Хари Елиът.
— Съжалявам, Еди — промълви Джеки. Погледнах към него. Долната ми челюст увисна глупаво, махнах му с ръка да си отива.
— Връщай се при плочите си, Джеки. Предаването ти върви в ефир, не си забравил, нали?
— Да — той се насочи към вратата, обърна се и ме изгледа продължително, после забърза към микрофона си, защото песента свършваше. Джеки бе чудесен. Той би направил всичко за мен, знаех това, но сега нямаше начин да ми помогне.
Как би могла Мария да направи това? Ако го е направила, то защо? Сега прозрях как. Всеки, който ходеше заедно с мен, трябваше да прекарва доста време сам. Нали познавах толкова много народ, непрекъснато сновях от маса на маса. Докато аз съм обикалял, предполагам, че Мария се е заела с нейната си работа. — Това смърди — казах.
Дългият ми опит ме бе научил да се държа леко и свободно пред микрофона, независимо как се чувствах и дали преди да вляза в студиото ми е вървяло или не. Джеки пусна мелодията на предаването ми и червената лампичка пред мен светна. Отпуснах се в размисъл за цялата тази мръсна история и когато последните звуци от мелодията заглъхваха, обесих микрофона на врата си и се залових за работа.
"Седмичната класация, за вас умни момчета и момичета. Говори човекът, който прави шум помежду песните, името му с Еди Гретхен. Ще работим, докато слънцето изгрее и ни спре. Ако имате желанието да чуете някое старо парче, пратете ми телеграма и го посочете. Не ми звънете, щото нямам чак толкова акъл да използвам телефона. Но преди да пусна записи и музика, имам нещо на ум, вижте за какво става дума и бързо съобразявайте. Няма закон, който да ви забранява да ми изпращате лични послания, докато работя. Вие се забавлявате и за мен е забавно. Но ударите под пояса не са хич забавни. Преди малко събрах цяла пачка такива, те не ми доставят особена радост, момчета и момичета. Въпреки това, не ви казвам да спрете да ми ги пращате. Съвсем не. Но като ги пращате, поне си пишете името и адреса. В случай че разбера, че давате погрешна информация, може да ми се доще да ви направя посещение и лично да смачкам някоя муцуна. Помислете си върху това, докато страхотната банда на Тони Редик ви показва майсторлъка си на барабаните в мелодията „Объркани куфари“. Пуснах плочата и я оставих да свири.
Номерът даде резултати. По време на шоуто се получиха още четиринайсет подобни телеграми. Мисля, че почти всички дамски тоалетни бяха представени. Някои от тях бяха забавни, някои бяха гадни, а от някои направо ме заболя. Бяха с имена и адреси. Девет бяха от жени. Не оставяха съмнение, че Мария май бе свършила най-зловредното издайничество, за каквото някога бях чувал. Бе говорила на мъже за съпругите им и на жени за най-близките им приятели. Бе развалила сделки, бе причинила няколко сбивания и развалила няколко иначе щастливи брачни двойки. Не можех да разбера откъде получава информацията си, както и кой дявол я обладаваше и караше да я раздрънква. Обзема… обладава — думата събуди нещо в моя мозък. Ами нали точно това тя почти винаги се опитваше да ми обясни. Причината, поради която не искаше да се събира с хора. И преди бях виждал жени с развързани и зли езици, ама тази жена — проклятие! А бе толкова сдържана! Така перфектно контролираше всяка своя дума и жест! Добре, мислех си вкиснат, трябва да й дам довечера възможност да обясни всичко това. До последната гадна подробност.
Тя спеше, когато се прибрах. Застанах до нея, исках да я целуна, исках да цапардосам хубавата й уста, исках да й разбия зъбите, исках тя да ме прегърне, за да мога да плача на рамото й. Трябва да е усетила, че стоя до нея. Повдигна ръце към мен и се усмихна, без да отваря очи. Извадих от горния си джоб свитъка от телеграми и стиснах пръстите й около тях. Без да продумам, отидох в банята и затворих вратата. Докато събличах дрехите си и си обличах пижамата и халата, я чух как заплака, а след малко затихна. Когато се върнах при нея, тя лежеше, заровила лице в телеграмите.
— Е, ти ме разби — казах с равен глас.
Извърна се към мен съвсем малко, колкото едно черно око да ме погледне съжалително:
— Какво искаш да кажеш?
— Имах намерение саморъчно да ти натрия носа с тези телеграми.
Обърна се към мен и седна. Уплашена и предизвикателна, а не защитаваща и извиняваща се. С изключение на страха, другото бе неочаквано за мен.
— Само не ми казвай, че не съм те предупреждавала — каза меко. — Не ми казвай, че не се опитвах непрекъснато да не ти давам да ме вземаш със себе си по всичките тези места, където ходиш. Не казвай, че не съм правила опити да ти обясня нещата още преди сватбата ни.
— Аз ти казвах да си затваряш устата, моя е вината. Но сега давай, имаш думата.
— Какво очакваш от мен? Да ти кажа, че съжалявам ли?
— Мила моя, това едва ли е най-доброто начало — приближих се до нея. Венците ме заболяха, така бях стиснал челюсти, че зъбите ми се бяха впили във венците. — Искам цялата история. Искам да разбера защо ти си такава проклета малка Издайница и по какъв начин получаваш всичката тази помия, която изливаш около себе си цяла нощ.
— Седни — каза хладно, — че ще получиш схващане и ще паднеш.
Очите й се разшириха, в тях отново се появи онова черно нещо, което ме бе вледенило при първата ни среща. Прекосих стаята и седнах. Тя заговори с тих глас.
— Снощи аз бях обладана, Еди. При това не само веднъж, а отново и отново. Боже, колко си глупав понякога. Знаех, че ще се случи това, знаех си аз, но ти бе толкова тъпо упорит… ох, не мога да те виня, освен за нежеланието ти да се опиташ да ме разбереш. Ще опитам още веднъж. Ако искаш ми повярвай, ако не искаш — твоя воля, Еди. Знаех си аз, че това наближава. Аз зная само това, което трябва да кажа. Забавно е, нали? Спомняш ли си какво ти казах за онова тяло, което се зачева от подозрението и се ражда от вината. Това е малък и злобен
Както си седим ние с теб, влиза един тибетец. Сега ти вече го познаваш.Той е умна глава или ти е направил някаква услуга, може да е приятел на наши приятели. Близо половин час ти говориш възпитано и учтиво, всичко е наред. Дълбоко вътре в себе си, обаче, ти си казваш: „Мразя жълтата ти кожа, циврещ боклук.“ Всичко ще бъде наред, докато той не си дава сметка за твоето отношение. Но мине ли през главата му: „Той не ме харесва, защото съм от друга раса“ — готово, тук и в този момент се ражда
