приближавам до човека, спирам до него и с половин уста казвам: „По-добре би било след малко да си тръгнете. Той не харесва тибетците и не бих могла да ви кажа колко време ще успява да се прави на учтив“.
Ето така, Еди стават нещата и нищо не е в състояние да ги промени. Аз винаги съм била предразположена и уязвима, но сега съм постоянно в това състояние, благодарение на опитите, които направих, докато бях сама горе в планината. Не мога да се променя, Еди. Не би трябвало да се женя за теб, не трябваше да ти причинявам това. Аз… мисля, че това е краят. Ще се махна — опита да се засмее. — Добре поне, че не сме женени отдавна, и не сме натрупали домакинство и купища мебели, нали?
— Аха — казах. Наблюдавах я как стана, облече една домашна роба и започна да си събира багажа. Движеше се бързо из апартамента и събираше разни неща, които едва бях попривикнал да виждам в апартамента си. Нужно ми бе време. Песента на едно бекярско леговище е изпята, щом в него се настани жена. След малко отидох оттатък и си легнах. Леглото все още бе запазило топлинка и приятно ухание. Обърнах се към стената и след минутка я чух как тропна още един куфар до другите в средата на стаята. Гледаше към мен, усещах погледа й. Знаех, че е облечена за излизане. Съвсем готова да си отиде.
— Мария…
— Да, Еди? — отговори твърде бързо, за да прикрие, че не е чак толкова решителна, колкото се надяваше.
— Ще ме събудиш към четири часа, нали? Ще хапнем бъркани яйца и после ще се разходим в парка, както преди да се оженим.
Тя изпусна ръчната си чанта, която тупна на пода, после се оказа върху мен, аз я прегърнах и стисках така, докато си пое въздух с труд, после я прегърнах и поспах.
Оттогава ходех на сбирките соло, оставях Мария да подрежда дома. Правеше го с удоволствие. Не се оплакваше, дори и да й липсваше общуването с хора. Мисля си, че след време тя свикна, за себе си бях сигурен. Нещата вървяха чудесно, докато една вечер шефът на радиото Айвър Джоунс извика мен и Джеки Фелтнор в офиса си. Не знаехме причината за повикването ни, но имахме някакви предположения.
Влязохме при него, Джоунс сви недоволно уста и свали очилата си. Бе малък и съсухрен, педант на подробностите, но съвсем приличен колега. Каза ни да седнем и ни предложи цигари.
— Момчета, имам нужда от вашата помощ. Не се налага да ви казвам как се създава една радиостанция. Мисля, че всички сме доволни от радиото, но и вие и аз знаем, че една малка и независима радиостанция не може нито да работи, нито да плаща като една голяма мрежа. Сега ще закриват една от големите радиостанции. Имат нужда от съвсем ново оборудване и корпорацията не възразява. Но след като тук действат вече твърде много радиостанции, а нашата е оборудвана с последната дума на техниката, аз съм склонен да си мисля, че те биха искали да се слеят с нас. Биха ни дали десет хиляди вата мощност отгоре на излъчването. Ние ще можем да продължим техните излъчвания и да получаваме част от приходите им. Вие, момчета, като водещи в екипа, настоявайте за двайсет на сто повишаване на заплатите. Е, как ви звучи?
— Прекрасно — каза Джек. Аз кимнах утвърдително.
— Аз съм навит — рече Джоунс. — Ако успеем да накараме Шанаман, главният мениджър па „Ийстърн нетуърк“ да мисли по същия начин, ще можем да се споразумеем. Направил съм нещата, по правилата на бизнеса. Но ще има нужда и от нещо повече. Ако успея да постопя стария с едно чудесно парти с обяд, бих могъл да го накарам да подпише на място бумагите. Искам и вие двамата да дойдете със съпругите си. Това ще бъде следващия петък вечер. Шанаман ще бъде с жена си. У нас. Ще дойдете ли?
— Официално ли е? — попита Джек. Джоунс кимна.
— Аз по-скоро не бих могъл, господин Джоунс — казах. — Имам някакъв ангажимент.
— Отложи го — каза Джоунс. — Шанаман иска да се види с вас. Всъщност, именно вашето шоу се котира високо, то вдига цената на радиото ни. Трябва да дойдете.
И да доведеш новата си жена. Искам да се запозная с нея.
Джеки се засмя, стана и ме потупа по рамото.
— Ще го убедя, господин Джоунс. Ще дойдем, не се притеснявайте. — Голяма работа бе Фелтнор. Избута ме от стаята преди да се усетя. След като завихме по коридора каза:
— Еди, бъди мъж. Не отказвай това парти. За мен е много важно. Напоследък нещо Клеър се прави на доста особена и това парти трябва да оправи проблема. Не се шегувам, Еди, трябва да приемеш.
— Ще видя какво ще каже Мария — измънках и се отправих към къщи.
Мария каза, че не харесва идеята. Разправяхме се доста време. Аз подчертах, че е официално, че става дума за бизнес, че тези осем души се познават много малко един друг и нищо освен интересите около радиото не ги сближава и, че както и да се погледне, не бих могъл да откажа. Заповед. Отбелязах и обстоятелството, че Джеки много иска да отидем, а той ми е добър приятел. Мариините аргументи ми бяха отдавна познати, освен един, нов. Страхувала се, че би могла да не издържи. Докато имала повече или по- малко контакти с хора, привиквала с обладанията. Сега било по-друго. Сега тя се страхува от тях. Не ги е имала месеци наред, затова сега се бои от това, което би могло да се случи. Аз обаче се наложих и в петък вечер влязохме в къщата на Джоунс в Куинс вилидж.
Големи мащаби. Джоунс имаше приличен доход и го бе използвал. Голяма къща, големи стаи, много персонал. Ние пристигнахме последни. Оставихме палтата и ни въведоха в хола, там вече питиетата бяха поднесени. Спрях до вратата и огледах. В единия ъгъл на стаята Джоунс говореше с един храбър стар боец, който изглеждаше заядлив и надут. Шанаман, предположих. Клеър Фелтнор говореше без особен интерес с леко поувяхналата жена на Джоунс. Познавах я добре, тя често се навърташе в студиото. Мина ми една неприятна мисъл, отбелязах, че Клеър често е в студиото, когато Джеки е навън. Затова пък почти винаги Джоунс бе там. Започвах да разбирам защо Джеки толкова настояваше да събере на едно място Клеър и Джоунс. Искал е да ги наблюдава. Това бе лошо.
Отървах Джеки от едрата дамска половинка на Шанаман. Жената на главния мениджър на мрежата бе затиснала горкия Фелтнор в един ъгъл и застрашително пълнеше ушите му с отчет за метаболизма на мъжа си.
Представянията свършиха. Аз оставих Мария с Джеки и се присъединих към Джоунс и Шанаман. Общ разговор, на твърде висок глас. Едва по това време се усетих, че щеше да е по-добре, ако не бяхме отишли. Това усещане ми остана до края. Особено силно ме отврати тази история, дето трябваше да стоим в голямата стая, свободни да се местим от един човек на друг, Господ знае колко време, докато сервират вечерята. За броени минутки Мария можеше да се сблъска с един от нейните
Шанаман тъкмо градеше страхотната развръзка на една безинтересна история, когато видях, че в другия край на стаята Мария мести поглед от Шанаман към господин Джоунс и обратно. От позата и очите й подразбрах, че се бори с нещото. Възможно най-бързо се отделих от Шанаман. Не бе достатъчно бързо. Мария стигна до госпожа Джоунс преди мен, седна до нея и заговори бързо. Когато дойдох до тях, госпожа Джоунс се изправи, хвърли поглед на Шанаман и се насочи към съпруга си.
— Какво става? — попитах нервно.
— Ох, Еди, това се случи отново — щеше да заплаче, ако не бях стиснал ръцете й до болка. — Шанаман има намерение да назначи хора от неговата мрежа във вашето радио, ако го вземе. Само ти, Еди, няма да си загубиш работата.
— И ти го каза на госпожа Джоунс?
— Да… не виждаш ли? Тя го подозираше, а Шанаман си знаеше, че иска да направи точно това. Не можах да се овладея, Еди!
— Това е добре, детето ми — прошепнах. — От нашите глави няма да падне и косъм — гледах към
