Джоунсови. Струваше ми се, че той не ще да повярва на жена си. Тя очевидно побесня от неговата глупост и му го каза на ухото. Той й обърна гръб и се насочи към Клеър Фелтнор. Тя тръгна да изпомпа още информация от Шанаман. Джеки стоеше до тях и мрачно наблюдаваше как жена му се мръщеше на Джоунс.
— Гледай да стоиш настрана от Джеки — казах, обръщайки се отново към Мария. Но тя се бе измъкнала, докато аз съм се заглеждал в Джоунсови. Сега стоеше близо до прозореца зад мен, мачкаше пръсти и гледаше навън в нощта. Помислих си, че е най-добре да я оставя сама, при положение, че тя му се противи. Междувременно възнамерявах да се опитам да държа другите далеч от нея. Набърках се в разговора между Шанаман и госпожа Джоунс. Той бе кратък и сладък. Тя тъкмо развиваше нещо като бляскава укорителна ария.
— Е, и хич да не си мислиш, че не зная какво си намислил, ти дърт вълк — казваше тя. Подскачаше от яд. Шанаман изглеждаше изумително възмутен. Твърде късно бе да се поправят нещата.
— Мила моя госпожо — каза той помпозно, — съжалявам изключително много, че подозрението ви е достигнало такива размери. А, господин Джоунс, бихте ли дошъл за минутка?
Джоунс се огледа и бързо се отправи натам. Аз видях как сделката с радиото ще се изпари през прозореца, защото Джоунс замахна и плесна жена си през устата. Шанаман в ужас вдигна ръце и отплува напреко през стаята към съпругата си.
И тогава всичко стана бързо. Мария се появи изневиделица, подпря Джеки Фелтнор и му зашепна на ухо, кимайки към Клеър. Джеки изрева, протегна се, завъртя Джоунс и го цапардоса със страхотно дясно кроше. Страхът от публично разкриване бе обсебил цялото дебело лице на Шанаман и той тутакси забърза към вратата, заедно със съпругата си.
Така се завъртя милата малка вечеря у Джоунс. Докато се прибирахме, Мария добави още подробности. Джоунс се срещал с жената на Джеки, Мария била обладана и разказала на Джеки докъде били стигнали нещата, а той ударил Джоунс. Предполагам, че госпожа Джоунс истерично е разкрила блъфа на Шанаман, просто водена от желанието да уязви Джоунс. Това бе нечестива бъркотия, едно от тези ужасни неща, които са ужасни в момента, а след това са забавни. С изключение на едно. Джоунс изобщо не станал след удара на Джеки. Защото бил размазал глупавия си мозък върху месинговата оградка на камината.
Останалото бе грубо. Когато делото свърши и горкият стар Фелтнор бе изпратен зад решетките за трийсет години по обвинение в убийство втора степен, за мен не остана кой знае какво. Заради неблагоприятната публичност на историята, прекъснаха сума ти спонсорски контракти, но здраве да е, нали казвах, че и без друго са твърде много радиостанциите в тоя град. Но неприятностите не приключиха с оставането ми без работа. Еди Гретхен се превърна в човек с хиляда приятели, които не бяха и чули за него. За мен, радиоиграта бе свършила. Това, че Шанаман бе забързал към вратата в нощта на убийството, не го спаси, и той бе осъден заедно с нас. Не ми хареса, че той толкова рева за това, в крайна сметка, големи клечки или не, всичките бяхме в една лодка, дори той се заяде и с мен и пусна дума по студията, че аз не бих могъл да разчитам, дори някой да ме приеме за разговор за постъпване на работа. След моите седем години в радиото! Да-а, грубо. Винаги бях имал пари и хабер си нямах какво е да си беден. Научих го. Мария имаше скътани две хилядарки, но те бързо се изпариха заедно с моите спестявания, които не бяха Бог знае колко. Стигнах калното дъно в деня, когато се опитах да си намеря работа като момче за всичко в едно студио и се отнесоха с мен добре до момента, в който някой ме разпозна и ми дадоха пътя. Смръднята достигна и до издателствата, след което чековете за моите статии взеха да идват на шест месеца, вместо на две седмици, както преди. Продадох няколко под фалшиво име, но и с това можехме да умрем от глад. След процеса Мария едва не ме напусна, защото се чувстваше виновна за смъртта на Джоунс. Убедих я, че това не вярно, казах и, че тя е щяла да го настигне и без друго някой ден, тогава тя позеленя и един ден пусна газта. Пристигнах там овреме и полицейският патрул я извади. След това тя се стегна и взе да помага, вместо да пречи. Боже, само като си я представя как търкаше подовете и ризите ми с белите си ръце, разбирам какво искат да кажат с думите „И за богатия, и за бедния“…
Стоях на паважа пред радиото и се гърчех, защото бях продал преди шест месеца палтото си. Нямаше къде да се свра, а нямах нахалството да се върна при Мария толкова рано сутринта. Нагоре към центъра или наляво — все едро.
Един мъж се приближи, огледа ме и ми връчи парче хартия.
— Можете ли да ми кажете как да стигна оттук до Саут фери? — попита.
— Разбира се. По подлеза на Седмо авеню — казах.
Той поклати глава и посочи ухото си. Глух. Взех молива от ръката му и написах каквото трябваше. Повдигна шапката си за поздрав и замина. Спомням си, че недоумявах как тип като него има такова хубаво топло палто. От някое благотворително дружество, предположих. А аз разполагам с всичките си сетива, но съм без палто. Той е глух и има палто. Ще си взема и аз палто.
Тогава ме озари голямата идея, Пляснах с ръце, извиках като пиян индианец и се затичах като луд към Уест сайд, където Мария се опитваше да направи за мен дом от един апартамент със студена вода за единайсет на месец. Стигнах, прелетях три етажа стълби и паднах посред стаята задъхан и скимтящ. Мария не знаеше какво да направи, още повече, след като аз си върнах дишането и обясних. Исках да знам дали, когато е обладана, тя би могла да се въздържи да го сподели гласно, ако да запише информацията!
— Не зная, Еди, никога не съм опитвала.
— Ами, опитай, по дяволите. Опитай!
— К-как?
Погледнах към стоящия върху печката будилник от деветдесет и осем цента.
— Хайде, мила. Обличай палтото. Ще изкараме малко пари.
Бе посвиквала с мен, иначе за нищо на света не би го направила. Дори не й казах преди да стигнем до заложната къща, че парите ще дойдат от нещо ценно, на което тя държи страшно много — от сапфирената звезда, която й бях дал като годежен пръстен, ден преди да се оженим. Под трите златни кълба аз й го отнех, мушнах в ръката й стар плик и молив, след което я вмъкнах вътре.
Познавах добре брокера. Бе единственият ирландец, когото съм видял в заложна къща.
— Тери, приятелю мой — изревах. — Ще ти направя една услуга. Дай ми в залог за този пръстен осемдесет зелени и няма да загубиш нищо.
Подадох му пръстена. Той изпъшка кисело. Мария се напъна да каже нещо. Аз я бутнах към щанда и посочих с пръст към хартията и молива. Тя се усмихна и започна да пише.
— Ши ти дам десет — каза Тери.
— И аз тогава потърся друг патрон — подиграх го.
— Двайс, ти начинаещ измамник.
— Сйдимдисейпет, ти мародер на гробове.
— Двайс и две и половин и иди по дяволи. Това е бяло злато, не е платина.
— Платината е двайсет зелени за унция на пазара, ти дърт гал, а златото е трийсет и пет. Остави ги тия бижутерски номера.
Все още Мария не ни бе прекъснала.
Терънс огледа внимателно пръстена през очилата си.
— Трийсе долара.
— Ще ги направиш ли на трийсет и две и петдесет?
— Да, и толкоз.
— Терънс, ти си добър бизнесмен и аз се отнасям с теб като такъв. Току-що ти качи десет долара, а аз мога да си позволя да сваля още десет долара. Това означава да се съгласим по средата — на шейсет и пет долара. — Видях, че Мария пише бързо с молива.
— Петдесет долара, за да изчезнеш от мой магазин — с усилие каза брокерът.
— Петдесет и пет и петдесет.
Споразумяхме се на петдесет и пет, аз се подписах в книгата и излязохме. Щом се оказахме навън, изтръгнах хартията. Поне дванадесет пъти Мария беше записала: „Не бъди глупак. Той е платил за него само шейсет долара като нов.“
Разцелувах я.
— Става — поех дъх. — Става! Тя погледна хартията.
— Истината ще излезе наяве — засмя се. — Но, Еди, аз не искам да залагам този пръстен. Аз…
