Издайницата

— Избърши се и остави това на мен, друже — казах. — Хайде вкъщи, искам да облечеш онази твоя рокля — ти знаеш коя, тъмнокафявата, с трюфелите по нея.

— Руфели — каза. — Ти ядеш трюфели. Но това е вечерна рокля, Еди. Къде…

— …отиваме ли? Уест, Петдесет и втора улица, мила и ние ще извлечем цялата мръсотия, от всичките канали, канал по канал.

Застанах пред надпис „Костюми под наем“.

— Аз влизам тук. Ти бягай вкъщи и се разкрасявай. След кратка съпротива се подчини. Аз си избрах едно прилично официално сако и го отнесох вкъщи. След два часа изглеждахме за милиони. Мушнах в джоба си тънкото малко бележниче и потеглихме. До Петдесета взехме метрото, а оттам — с такси до Петдесет и втора. Пристигането в крайната точка на пътуването с такси за трийсет цента изглежда също така добре, като едно за три долара от единия край до другия. Носех връзка наострени моливи, а Мария носеше моето малко черно бележниче.

Ей това е точен удар. Хвърлих котва на една маса и защото изглеждах и се чувствах както трябва, старите „приятели“ помислиха, че съм отново на върха и ми се зарадваха, че ме виждат. Мария седеше кротко, с бележничето пред себе си. Казах на всички, че събира материал за роман. Понякога тя хвърляше остър поглед към някоя двойка и започваше лудо да записва. За първи път през живота си оставих другите хора да плащат сметките. Така обработихме цялата улица. Когато си тръгвахме, бяхме останали с осемнайсет долара, това бе истински рекорд и си позволих да закарам дамата си до дома с такси. Останалата част от нощта прекарахме в четене на бележничето.

Човече! Каква яма! Мръсотия, достатъчна да покриеш с нея десет пъти Дъст боул. Предварителна информация за големи сделки. Дяволии за стоковата борса. Кой с кого се среща, от колко време, защо и колко струва това. Истината за уговорения боксов мач в неделя в Гардън. Мария се оказа чудесен редактор. След като оня малък дърт полтъргайст изчезваше, тя бе съвсем безразлична към откритията си. Бяха над двеста сочни историйки. От тях грижливо подбрахме десет, които трябваше да се случат през следващите двадесет и четири часа. Избрахме такива, които да не причинят кой знае какви щети, ако станат публично достояние, а взети заедно, бяха голям удар. Имаше един саботажен акт, три сватби, решение за мястото на премиерата на нов филм, две сделки, дипломатически гениален ход, провал във възможностите на голяма филмова звезда, както и името и адреса на фирмата, която щеше да спечели държавния контракт за котлите за високо налягане за бойните кораби, които се строяха в Бостънските военни корабостроителници. Записах ги, редактирах ги бойко и сутринта първата ми работа бе да ги занеса в редакцията на най-четения вестник в щата. Прекарах четиридесет минути в офиса и излязох с петдесет долара аванс. На следващият ден получих съобщение от тях да се явя на работа. Всички предсказания се бяха сбъднали. Стопроцентов резултат.

И така, отново славни времена за мен. Да, аз съм в устата на хората, за мен се говори. Аз съм този, за когото казват: „Чете ли днес неговата колонка? Господи Боже, този човек откъде събира такава информация?“ и „Бих искал да разбера как авторът на колонката за Бродуей е засекъл тази личност от радиото.“

Ами, първото го вземам от моята съпруга, която си седи кротко и си записва в едно малко черно бележниче Тя взема дрогата си от хиляда милиони малки полтъргайсти. А радиото, моля да не ми го споменавате прека лено често. Името на Еди Гретхен все още мирише, но на мен не ми пука. Аз вече не го използвам. Сега вече би трябвало да се досещаш кой съм аз.

,

Информация за текста

© Теодор Стърджън

Theodore Sturgeon

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1696]

Последна редакция: 2007-02-13 15:59:48