— Това не е работа, Ренцо, а задължение. Куинси заслужава да получи нещо повече, нали?
— Но какво общо има той с това?
— Когато видиш базата, ще разбереш! — усмихна се тя. — А сега действай и покажи колко си добър в сделките. Ние си тръгваме, но ще дойдем пак. Довиждане, Ренцо!
— Довиждане, приятели!
След като остана сам, Малдини веднага се обади на собствениците и си уреди среща.
За по-малко от седмица успя да уреди всички документи по продажбата и с удоволствие връчи ключовете на новите собственици, след което двамата с Антонио взеха Фатима и заминаха за Валенсия.
Когато му разказаха как са се сдобили с базата и в чия чест е построена тя, той бе толкова щастлив, че чак се разплака.
Антонио остави имота изцяло в ръцете на годеницата си, защото знаеше, че тя ще се справи прекрасно с подредбата на новия им дом.
А тя вече се подготвяше за предстоящата сватба!
Подреди изкусно жилището, постави красиви цветя във всички стаи и след като приключи, отиде до дома на Куинси и Ребека, за да им помогне.
Но те вече бяха готови!
Затова се отправиха към града, където тримата подадоха документи за приемането им в сухопътните войски.
Оттам Анджела и Ребека излязоха с чин лейтенант, а Куинси получи повишение в чин капитан, което го развесели:
— Четири години се борих за това звание, а вие го постигнахте само за една година. Това е несправедливо, не мислите ли?
— Справедливо е, ако си в родината, Куинси! — усмихна се Анджела. — Но тъй като ти си бил в Мексико, където правилата и законите са други, е трябвало да се бориш, за да го постигнеш. Затова ти си много над мен и Ребека и се надявам да научим много от теб.
— Добре, сестричке! — усмихна се той. — Добре!
Те бяха щастливи, че са заедно!
Прибраха се у дома и решиха да си починат след изморителните два дни.
Кога ли щеше да се върне Антонио?
Анджела заспа с мисълта за годеника си, а той вече бе на път към Венеция!
Ренцо и Фатима го бяха помолили да се прибере при Анджела, защото виждаха, че мислите му са заети единствено с нея.
Така той остави сестра си и Малдини в училището и отпътува от Валенсия.
Не можеше да бъде далеч от мястото, където бе сърцето му!
Когато влезе в новия си дом, бе вече ранно утро.
Той огледа всяка една от стаите и вътрешно се усмихна — Анджела бе превърнала жилището в райско кътче!
След като се насити на гледката, той тихичко влезе в спалнята. Годеницата му спеше дълбоко и въпреки че копнееше да я целуне, предпочете да я погледа, докато спи.
Най-после Анджела се размърда и отвори очи.
— Тони — извика тя радостно — кога се върна? Защо не ме събуди?
Тя скочи от леглото и силно го прегърна.
— Здравей, скъпа — каза той нежно — радвам се да те видя, толкова много ми липсваше — притегли я към себе си и нежно я целуна.
— Ти също ми липсваше, скъпи!
Той се огледа.
— Много добре си подредила къщата, Анджела! Гордея се с теб. Какво стана с армията? Приеха ли ви?
— Да, скъпи! Аз и Ребека сме лейтенанти, а Куинси го повишиха в чин капитан.
— Гледай ти! — усмихна се той. — Не очаквах, че ученикът ще надмине учителя си, току-виж след година е станал полковник, дори генерал — пошегува се той — но се радвам за вас, ти и Ребека заслужавате това, Куинси също. А какво стана с археологията, да не би да си се отказала от нея?
— За това искам да поговорим, Тони! Предложиха ми да ръководя археологическия музей през уикендите, но аз не им дадох отговор, първо исках да го обсъдя с теб. Какво мислиш?
— Но, скъпа! — погледна я Севаро. — Дали ще можеш да се справиш с всички задължения? И ще имаш ли време за мен? Все пак трябва да се оженим, а после ще дойде и дете, как ще организираш всички тези задачи?
— Вече го обмислих, Тони — усмихна се тя. — Когато дойде време за дете, ще работя у дома с музея, а от сухопътните ще ми дадат отпуск и ще бъдем заедно по цял ден, а през другото време ще организираме нещата така, че ще можем да се виждаме по време на почивките, да ходим на обяд, да ме взимаш от работа и така нататък. Какво ще кажеш?
— Добре, скъпа, струва ми се, че в това има смисъл. Ти ще бъдеш моето работещо момиче, а аз ще бездействам — пошегува се той.
— Не бъди толкова сигурен — намръщи се тя — всъщност щях да ти предложа да ми помагаш с музея.
— Но аз не разбирам нищо от археология — запротестира той.
— Ще се научиш! — отсече Анджела. — Ще видиш, че няма нищо сложно. А определил ли си дата за сватбата?
— Мисля да я направим другия месец, примерно число дванадесет.
— Но защо точно тогава?
— Този ден има огромно значение за мен, а и ще имаш достатъчно време да се подготвиш, нали? Фатима ще ти помогне, също и Ребека.
— Като стана дума за сестра ти, кога се връща тя?
— Предполагам, след няколко дни — той я прегърна. — Малдини е с нея и са много щастливи, че са заедно.
— Радвам се, скъпи!
Те замълчаха!
Анджела щеше да има много работа през този месец! Но щастието, което я изпълваше, бе неописуемо. Тя най-после намери своя път и успокои сърцето си. Душата и бе чиста и недокосната от скръб, въпреки че през последните години мъката по Куинси я бе обладала изцяло, сега Анджела чувстваше, че има сили за всичко.
Когато Фатима се върна с Малдини, започнаха приготовленията за така дългоочакваната сватба!
Това щеше да бъде най-щастливият ден в живота й!
Големия ден
Вила Де ла Каста
Да организираш сватба не е лека задача!
Но да подготвиш собствената си сватба и да я направиш такава, каквато винаги си мечтал, е още по- трудно!
Затова Фатима и Ребека категорично поеха ангажимента да организират сватбеното празненство на Анджела и Антонио. На нея оставиха задължението с покупките, кетъринга и храната. Малдини бе определен за неин помощник, а Куинси от своя страна се зае с разчистването на двора и приготвянето на олтара за свещеника. Антонио разпрати поканите, написани собственоръчно.
Така всички участваха в подготовката!
Роклята избра Фатима, тъй като тя бе от страната на Антонио. Толедо все още бе във Валенсия, и тъй като се предполагаше, че ще дойде заедно с ръководителите и кадетите, тя реши да свърши тази задача сама.
Това бе най-красивата одежда за Анджела — бяла, със златист оттенък, лека и елегантна, с подвижен,
