падащ воал и много плисета — тази рокля трогна Анджела до сълзи.
Ритуалните чаши бяха изработени от чист кристал, като средата бе покрита с много красиви позлатени сърчица — на всяка чаша по едно.
Два дни преди голямото събитие Фатима и Ференцио тръгнаха към града под предлог, че трябва да свършат още нещо.
Само Куинси знаеше за целта на това малко бягство, той също бе включен в подаръка на Фатима и се усмихна задоволително, тъй като очакваше реакцията на Анджела в деня на сватбата й, при раздаването на подаръците.
Фатима и Ренцо се отправиха към улица Контарини, където бе сватбеният подарък на Анджела и Антонио.
Стигнаха до неголяма сграда, обградена с дървета и в близост до пицария Ал Казино дею Нобили (Pizzeia Al Kasin dei Nobili).
На вратата имаше табелка с надпис:
Вила де ла Каста — семейство Де Лука Севаро.
Фатима се усмихна!
— Какво мислиш за надписа, Ренцо? Дали е подходящ?
— По-подходящ не може и да бъде! — усмихна се Малдини. — Но как ще убедим Анджела и Антонио да дойдат тук?
— Приготвила съм всичко. Ето, виж — подаде му някакъв лист. — Тук ще прекарат медения си месец. От Венеция ще пътуват с vapoetto (воден автобус), който ще ги остави близо до пицарията. Оттам лесно ще видят сградата. — Това е билет за vapoetto, но дали ще искат да дойдат тук?
— Областта Санта Круз е във Венеция, Ренцо. Антонио и Анджела не искат да напускат града, а това място е най-подходящо за тях.
— Добре си го планирала, Фатима! — засмя се Малдини — Това ще бъде сватбеният ни подарък, и те няма да посмеят да го откажат.
— Точно така! Сега да се връщаме, трябва да вземем вестника и да помогнем на Анджела. Остава само един ден до сватбата и тя сигурно е много развълнувана.
А във Венеция Анджела бе изпаднала в предбрачна треска!
Тя искаше всичко да бъде подредено изкусно. Направиха специална маса за кадетите и ръководителите им, за членовете на семейството Анджела избра по-малка маса в близост до олтара, Куинси и Ребека щяха да им кумуват, а Малдини бе специалният гост на събитието.
Когато денят настъпи и гостите започнаха да пристигат, всичко вече бе готово и очакваха само младоженците и свещеника.
Кадетите бяха облечени в светли костюми, по лицата им бе изписано щастие, лицата им просто сияеха от това, че бяха във Венеция и виждаха отново своите приятели. Не спираха да питат за Куинси — къде е и защо не е на празненството!
Ференцио дълго трябваше да им обяснява какви са задълженията на кума и тъй като той е единственият роднина на Анджела, ще трябва да я заведе и до олтара.
Но последва въпросът за Антонио — къде е?
И отново обяснения — той е младоженец, следователно ще се появи след свещеника и преди булката!
Децата бяха превъзбудени и Ренцо изгуби доста време, преди да се успокоят.
Въпреки че бяха много добри ученици и най-добрите кадети в Испания, те за пръв път присъстваха на сватба, в своята детска наивност питаха за всяко нещо, искаха да научат всичко в рамките на десетина минути.
След като поговори с ръководителите им, Малдини разбра, че Антонио е бил прав да повери училище Медейра в ръцете им. Децата се учеха добре, вече имаха няколко награди за добро представяне на училището, някои от тях участваха във викторини и имаха дори медали, а във военните действия нито една от базите в Испания не можеше да се сравнява с тях.
Най-после се появи и свещеникът, а след него и Севаро, придружаван от Фатима.
Веднага след тях се появиха Куинси и Анджела и в мига, в който се приближиха до олтара, от публиката се чуха възторжени викове.
Антонио се усмихна — Анджела ги бе сразила с тоалета си!
Свещеникът почака публиката да се успокои и когато тишината бе възобновена, започна речта си:
— Скъпи гости и роднини! Събрали сме се днес тук, за да венчаем тези млади хора, решили да съединят съдбите си! Бракосъчетанието може да започне! Ако някой от тук присъстващите знае причина, поради която този брак не може да бъде сключен, да говори сега, или да замълчи завинаги!
Мълчание!
— Е, добре! — продължи той и след като сипа шампанско в ритуалните чаши, ги подаде на младоженците.
— Колкото шампанското в чашите ви е горчиво, толкова да бъде сладък вашият живот! Нека вашият общ път бъде осеян с цветя и както птиците се множат, така да се множат и вашите деца! Моля кумът да ми подаде халките!
Куинси изпълни молбата му.
— Нека тези пръстени бъдат знак за вашата обич! Нека силата на любовта ви съпътства през целият ви живот!
Антонио Сервантес де Лука Севаро! Приемаш ли тази жена за своя съпруга? Обещаваш ли да я обичаш и закриляш в бедност и болест, в скръб и радост, докато смъртта ви раздели?
— Да! — отговори Севаро и сложи халката на пръста й.
— Анджела Дитрих Медейра! Приемаш ли този мъж за свой съпруг? Обещаваш ли да го почиташ и обичаш, в бедност и болест, в скръб и радост, от днес, докато смъртта ви раздели?
— Да! — каза тя и сложи халката му.
— В такъв случай ще ви помоля да кажете клетвите си, преди да обявя този брак за сключен.
Те се обърнаха един към друг и Анджела започна:
— Антонио Севаро! Днес аз се вричам в любов към теб. Обещавам да те обичам с цялото си сърце, да вложа всичко в този брак и да ти бъда вярна от днес, до края на живота си!
— Анджела Медейра! Ако досега си била щастлива, то от тук нататък ще бъдеш истински щастлива хиляда пъти повече! Ако досега си се чувствала обичана, то от тук нататък ще бъдеш обожавана! И ако някога съм те наранил, прости ми! Ще те обичам и закрилям безусловно от днес, до края на живота си!
Те отново се обърнаха към свещеника.
— Обявявам ви за съпруг и съпруга! Можете да целунете булката!
След като приключиха с формалностите и бракът бе подписан, започнаха тостовете от страна на гостите.
Пръв вдигна тост кумът:
— Скъпи младоженци! Пожелаваме ви много щастие, но и мъничко тъга, за да се наслаждавате на живота. Пожелаваме ви приливи, но и отливи, за да насочите кораба си към други посоки! Пожелаваме ви лек път, с леки неравности, за да оцените това, което ви е дадено, и това, което сте постигнали сами. Пожелаваме ви сила, мъдрост, вяра и любов, от която ще произлязат добри наследници на полковник Севаро и лейтенант Медейра! Бъдете честити! Горчиво!
— Горчиво! Горчиво! — кадетите бяха повече от ентусиазирани, а младоженецът побърза да целуне булката.
След Куинси стана Мануел Гарсия и вдигна високо чашата си:
— Скъпи приятели! Моето най-съкровено желание е любовта ви да става все по-силна през годините, и когато един ден си спомните за вашия сватбен ден, то нека той да бъде деня, в който сте се обичали най- малко!
А сега — горчиво!
Антонио отново целуна Анджела!
