— Скъпи младоженци! — извика Фатима. — Аз и нашият скъп приятел Ференцио Малдини ви желаем от цялото си сърце много, много здраве, обич и щастие! Наслаждавайте се на живота, дарявайте си обич, но не забравяйте, че най — здравата основа на любовта е равенството! Поделяйте грижите и отговорностите си! Животът е пълен с предизвикателства, на пътя ви ще се изправят много трудности, проблеми, ще възникнат конфликти, но не се страхувайте — с вяра и търпимост ще ги преодолеете заедно. Нека животът ви се лее като шампанското в чашите ви! Наздраве и горчиво!
Двама от кадетите пристъпиха към тях. Единият от младежите връчи на Севаро покана за участие в журито на съвместно организирания конкурс между военноморска база Медейра и централната военноморска база, чието седалище бе в Мадрид, за избиране на най-добър кадет.
Поканата бе до семейство де Лука Севаро, а датата на конкурса бе два месеца след сватбата. Това означаваше, че Анджела и Антонио трябваше да пътуват до Мадрид, заедно с Куинси и Ребека, които също получиха такава покана.
Младежът се върна на мястото си, а другарят му произнесе реч, която разчувства младоженците:
— Уважаеми приятели и гости! Днес две млади птици свиха гнездо с много обич и надежда! Да пребъде благословено вашето семейство, скъпи младоженци! Нека в този суров и жесток свят то да бъде вашият остров на нежност! Заедно сътворете и изградете най-великото чудо — детския смях — и изживейте най- човешкото щастие — пълното с обич семейство. Намерете вашия пристан, тъй както ние намерихме своя дом, създаден от вас, мили приятели. От името на всички кадети, които са тук и присъстват на това велико събитие, искам да ви пожелая едно: нека вашият кораб никога не потъне! Бъдете честити! И наздраве!
Бурни ръкопляскания съпроводиха младежа до масата, а Толедо и Доминик се приближиха до просълзените младоженци, за да им честитят, след което Доминик се обърна към гостите с думите:
— Скъпи гости! Щастлив съм да присъствам на тази великолепна сватба, това е огромна чест за мен, но нека не забравяме, че това все пак е празненство, нека поне в този ден да няма сълзи и тъжни мисли (думите му бяха насочени към Толедо, който плачеше от радост), и все пак, ако има сълзи, те да бъдат от радост! А сега искам да призова младия кум: Куинси Медейра, не се крий из тълпата, а кажи кога ще бъде вашата сватба с Ребека. Искам да съм подготвен за това!
Кадетите избухнаха в бурен смях.
— Не се крия, Доминик — усмихна се Куинси — и бъди сигурен, че ти пръв ще узнаеш датата на нашата сватба, а аз съм сигурен, че няма да има нужда да се обаждам на приятелите си в Мексико — ти ще свършиш тази работа вместо мен, приятелю!
— Разчитай на мен за това! — каза той и вдигна чашата си. — Наздраве на всички!
Толедо вече се бе успокоил и прегърна чичо си!
— От сърце се радвам за вас, чичо — каза той — Анджела, изглеждаш великолепно, радвам се, че най-после се реши да станеш част от нашето семейство!
— Благодаря ти, Толедо!
Така, в тостове и речи продължи сватбеното тържество на Анджела и Антонио де Лука Севаро.
Те най-после щяха да заживеят в един по-добър, изпълнен с щастие за всички свят, обещаващ да промени мирогледа им!
— Скъпи мои приятели! — обърна се Севаро към всички. — Искам да ви благодаря, че на този специален за мен ден вие сте тук, за да уважите празника ни. Сигурно мнозина от вас се питат защо точно на тази дата и в този слънчев ден съм решил да сключа брак! Веднага ще ви отговоря!
На този ден едно тринадесетгодишно момче стъпи на борда на кораба „Делфин“ и се учеше да бъде стажант. Десет години по-късно една млада дама наруши военните правила още с качването си на борда на кораба „Герой“, без да знае, че този, когото нарича „полковник Севаро“, не е нищо повече от човек, търсещ изгубен приятел, дори брат.
Мили приятели и гости! Не зная съдба ли бе това, че в един и същи ден, но в различни времена това момче и тази млада дама се качиха на моят кораб, но по някаква причина те вече бяха в сърцето ми!
Затова аз реших моята сватба да запази спомена за този ден, който преобърна живота ми и ме промени.
Никога не съм очаквал, че тежката загуба на Куинси Медейра ще ме срещне с неговата единствена сестра, която той боготвори. Не съм вярвал, че омразата може да прерасне в любов, но все пак това се случи с нас! И за тези, които не вярват в съдбата, ще кажа само едно: Повярвайте! Както повярвах и аз! Простете за дългата реч, но бях длъжен да разкрия тайната на този ден и тази незабравима дата!
А сега празнувайте! Наздраве, приятели!
Аплодисменти наградиха просълзения бивш полковник, а пожеланията и танците сякаш нямаха край!
Беше 12 август 1897 г.!
Преди да напусне празненството, Фатима отново вдигна тост:
— Приятели, съжалявам, че ще ви прекъсна, но преди да си тръгна, тъй като имам много задължения, бих искала да ви прочета една статия, която със сигурност ще ви зарадва! — тя извади вестника и зачете:
— Военноморска база, намираща се във Валенсия и носеща името Куинси Медейра, бе избрана за най- престижна в цяла Испания, както и училището, носещо същото име! Всяка година на 12 октомври в столицата Мадрид се провежда конкурс за най-добър кадет, като от тази година в конкурса ще участват и кадети от база Медейра! Ето какво казва капитан Мануел Гарсия — главен ръководител на базата: „Нашата задача е да обучим и възпитаме по възможно най-добрия начин кадетите, които идват да се учат при нас, всеки, който желае може да стане възпитаник на военноморска база Медейра. Нашите младежи пораснаха с една година, станаха по-умни и не по детски силни и смели, това е част от практиката ни — те се обучават от обучени специалисти под ръководството на главните ни спонсори Антонио Севаро и Куинси Медейра. Кадетите са взели добър пример от тях и знаят, че един-единствен провал може да бъде пагубен не само за тях, не само за базата и училището, но и за техните идоли Куинси и Антонио. Ето защо имената на тези герои ще останат дълбоко в сърцата на нашите кадети, гордостта на Валенсия!“
Такива бяха думите на капитан Гарсия, който просто не успя да намери думи за похвала! Но моите впечатления от децата, които показаха на какво са способни за доброто име на училището и ръководителите си, ме доведоха до мисълта, че те са готови на всичко, за да достигнат върха и имат всички качества да го направят! Пожелах им успех във всички начинания и си тръгнах, но винаги ще се връщам тук, защото зная, че отивам при приятели, които ще ме посрещнат подобаващо и с най-добри чувства! Посетителите на военноморска база Медейра стават все повече! Пожелавам на кадетите и ръководителите им да бъдат все така гостоприемни! За вестник „Валенсиана“ — Мириам Грей!
Бе настанала тишина, сякаш в двора нямаше никого!
Мануел Гарсия се изправи и вдигна високо ръка!
— Три пъти ура за Фатима, кадети! — извика той.
— Ура, ура, ура! — възторжените викове на кадетите изпълниха сърцата на всички.
— А сега бих искала да дам малък подарък на младоженците? — каза тя, след като шумът утихна.
— Разбира се! — усмихна се Мануел. — И благодарим за прекрасната статия!
— Продължавайте в същия дух и ще има много повече от една! — тя отвърна на усмивката му, след което се обърна към младоженците:
— Анджела и Антонио! Дълго мислих какъв да бъде моят сватбен подарък за вас. Бих ви подарила букет от рози, но те ще повехнат бързо, бих ви подарила кораб, но той ще бъде излишен. Затова, след като се консултирах с вашите кумове, решихме да ви подарим съвместно меден месец в областта Санта Круз. Не бих искала да ми откажете този подарък и не бих си и помислила, че ще откажете пред толкова много хора, затова съм ви приготвила билетите и ключовете за вилата, която е приготвена за вас. Е, приемате ли нашият подарък?
— Разбира се, Фатима — каза Анджела — не можем да ти откажем, нали, Тони?
— Всъщност, няма да се отклоним много от Венеция. Но как ще познаем вилата?
— Много просто! — усмихна се Фатима — Хващате водният автобус, който ще ви спре точно на улица Контарини. Вилата е срещу пицария Ал Казин дей Нобили. Ще се очаровате от това красиво място, повярвайте ми!
Безкрайни ръкопляскания и възторжени викове, предизвикани от изявлението на Фатима, прогониха
