— Мишка ли? Жива мишка?
— Тц. Мъртва, Джордж. Но не съм я убил аз. Истина ти казвам! Намерих я. Намерих я мъртва.
— Дай я тука! — заповяда Джордж.
— Их бе, Джордж, остави ми я.
— Дай я тука!
Стиснатата шепа на Лени бавно се подчини. Джордж взе мишката и я запрати в храсталака отвъд вира.
— За какво ти беше тая мъртва мишка?
— Ами че галех си я, докато идвахме насам.
— Виж какво, никакви мишки няма да галиш, щом си тръгнал с мене. Помниш ли къде отиваме сега?
Лени погледна уплашено и от смущение скри лице в скута си.
— Пак забравих.
— Исусе Христе! — възкликна примирено Джордж. — Добре, слушай сега, ще работим в една ферма като оная на север, отдето идваме.
— Коя на север?
— В Уийд.
— Аха, сетих се. В Уийд.
— Фермата, дето отиваме сега, е хей таме насреща, на около четвърт миля. Ще идем там и ще се срещнем със собственика. Слушай сега — аз ще му дам работните карти, но ти дума няма да обелваш. Само ще стоиш и ще си траеш. Ако разбере какъв си смахнат, няма да ни даде работа; но види ли как работиш, преди да е чул какви ги плещиш, всичко ще се нареди. Ясно ли ти е?
— Как не, Джордж. Как не, ясно ми е.
— Хубаво. Кажи ми сега, като се срещнем със собственика, какво ще правиш? — Аз... такова — замисли се Лени. Лицето му се напрегна от мислене. — Аз.,. дума няма да обелвам.
Само ще си стоя.
— Браво. Тъй те харесвам. Повтори си това два пъти, три пъти, та да го не забравиш. Лени си замърмори тихичко:
— Дума няма да обелвам... Дума няма да обелвам. .. Дума няма да обелвам.
— Ха така! — рече Джордж. — И освен това няма да правиш поразии като в Уийд. Лени го погледна озадачен.
— Като в Уийд ли?
— Значи, и това забрави, а? Хайде няма да ти припомням, че току-виж, си направил пак някоя беля. Лицето на Лени просветна — беше се сетил.
— От Уийд ни изгониха — изтърси той, ликуващ.
— Изгонили са ни, друг път! — възмути се Джордж.-
Ние избягахме. Те ни търсиха, но не можаха да ни хванат.
Лени се закикоти доволно.
— Виж, това не съм забравил.
Джордж се изтегна на пясъка и подложи ръце под главата си, а Лени стори същото и надигна глава да види дали изглежда точно като него.
— Жива мъка си ти — каза Джордж. — Така лесно и хубавичко щях да си живея, ако не те мъкнех подире си. Така лесно щях да си живея, а и момиче можеше да си намеря.
За миг Лени остана безмълвен, после каза:
— Нали ще работим във ферма, Джордж?
— Добре, че поне това запомни. Но сега ще спим тука, имам си съображения за това.
Денят си отиваше бързо. Само върховете на Габиланските планини пламтяха от лъчите на слънцето, напуснало вече долината. Водна змия се плъзна по вира, изправила глава като малък перископ. Тръстиките потрепваха леко от течението. Нейде далеч към шосето някой подвикна нещо, а друг му отговори. В клоните на чинарите прошумоля слаб ветрец и мигновено замря.
— Джордж, защо не отидем във фермата, та поне да се навечеряме? Във фермата дават вечеря.
Джордж се обърна на една страна.
— Ти върви, ако щеш. На мене тука по ми харесва. Утре се хващаме на работа. По пътя видях вършачки. Това значи, че има да пълним чували със зърно до посиняване. Тая вечер оставам да си почина тук. Така предпочитам.
Лени се изправи на колене и погледна Джордж.
— А няма ли да вечеряме?
— Иска ли питане, ще вечеряме, стига да събереш малко върбови съчки. В моя вързоп има три консерви фасул. Ти приготви огъня. Като събереш съчките, ще ти дам кибрита. Ще подгреем фасула и ще вечеряме.
— Аз обичам фасула с кечъп — каза Лени.
— Обичаш, ама няма. Хайде събери дърва. И не се заплесвай- Скоро ще мръкне.
Лени се вдигна тежко-тежко и изчезна в храсталака. Джордж остана да лежи и си засвирка тихичко. Откъм посоката, в която се бе отправил Лени, се чу цапане във водата. Джордж престана да свири и се ослуша. ,
— Горкият глупчо — прошепна той и пак си засвирука.
След малко Лени излезе шумно от гъсталака. Носеше в ръка само една върбова съчка. Джордж се понадигна.
— Така, значи — рече рязко той. — Давай мишката!
Лени беше самата невинност.
— Каква мишка, Джордж? Нямам никаква мишка. Джордж протегна ръка.
— Хайде, давай я! Пред мене тия не минават! Лени се подвоуми, отстъпи назад и погледна отчаяно към храстите, сякаш се чудеше дали да не избяга от Джордж веднъж за винаги. Джордж каза студено:
— Ще ми дадеш ли мишката, или искаш да ти счупя главата?
— Какво да ти дам бе, Джордж?
— Много добре знаеш какво. Искам мишката. Лени бръкна неохотно в джоба си.
— Какво пречи да си я държа? — каза той с малко разтреперан глас. — Не съм я откраднал от никого. Намерих я край пътя.
Ръката на Джордж остана протегната заповеднически.
Бавно като куче, което не иска да занесе топката на господаря си, Лени се приближи, отстъпи и пак приближи. Джордж щракна силно с пръсти и при този звук Лени сложи мишката в дланта му.
— Нищо лошо не съм правил с нея, Джордж. Само си я галех.
Джордж се изправи и метна мишката колкото можеше по-надалеч в сумрачния гъстак, след което отиде да си измие ръцете в реката.
— Ама че си глупчо! Да не мислиш, че няма да забележа мокрите ти крака — нали прецапа реката, да вземеш мишката?
Джордж чу подсмърчащия плач на Лени и се обърка.
— Какво си се разциврил като бебе! Боже мой, я се виж какъв мъж си!
Устните на Лени трепереха, а от очите му течеха сълзи.
— Недей така, Лени — прегърна го Джордж през рамото. — Не ти я вземам от проклетия. Тая мишка беше вече вмирисана. Пък и ти я беше съсипал от галене. Намери си друга, да не е вмирисана, и ще ти позволя да я държиш известно време.
Лени седна на земята и оброни глава.
— Не знам къде да си намеря друга. Помня, че имаше една жена, която, щом хванеше мишка, ми я даваше. Но тази жена я няма тука.
— Една жена, а? — присмя му се Джордж. — Даже си забравил коя беше тая жена. Ами че това беше собствената ти леля — Клара. Но и тя престана да ти дава мишка. Ти все ги уморяваше.
Лени го погледна нажален:
— Те бяха толкоз мънички — взе да се оправдава той. — Аз си ги галех, пък те ме ухапваха; тогава ги стисвах леко и те умираха — само защото бяха толкоз мънички. Дано по-скоро се сдобием със зайци,
