— Какво като съм ти казал, то беше лъжа. И добре, че не е истина. Ако ми беше роднина, щях да се застрелям.
Той млъкна ненадейно, приближи до отворената врата и погледна навън.
— Ей, ти какво подслушваш тука?
В спалното влезе бавно старецът. В едната си ръка пак държеше метлата. По петите му се мъкнеше едва-едва овчарско куче със сива муцуна и безцветни, ослепели от старост очи. Кучето се дотътри, куцукайки, до ъгъла, легна, заръмжа тихичко и взе да ближе пепелявата си, проскубана козина. Старият метач не свали очи от него, докато то не се намести.
— Какво ще подслушвам — каза той. — Рекох само да постоя на сенчица и да попощя кучето си. Току- що пометох пералнята.
— Не си пъхай носа, дето не трябва! — скастри го Джордж. — Не ги обичам тия работи.
Старецът се почувствува неловко и замести поглед ту към Лени, ту към Джордж.
— Току-що се бях спрял там — заобяснява отново той, — Не съм ви чул какво си говорите. Па и не ме интересува. Работникът във фермата не бива нито да подслушва, нито да задава въпроси.
— Точно така е, не бива — каза Джордж поуспокоен, — особено ако иска да се задържи по-дълго на работа. — Оправданието на стареца му беше допаднало. — Хайде влез и поседни мъничко — додаде той. — Ама и кучето ти е бая старо.
— Старо е. От кутре съм го отгледал. Кога бе по-младо, чудо куче беше! — Той подпря метлата на стената и потри с ръка необръснатата си буза. — Е, как ви хареса господарят?
— Видя ми се свестен.
— Не е лош човек — съгласи се старецът. — Стига да го разбереш.
В този миг в помещението влезе млад човек — слабичък, с мургаво лице, тъмни очи и ситно къдрава коса. На лявата си ръка носеше работна ръкавица и беше- обут в ботуши с високи токове — като тия на господаря.
— Да сте виждали моя старец? — попита той.
— Ей сегичка беше тук, Кърли — отговори прислужникът. — Чини ми се, че отиде към готварницата.
— Ще гледам да го настигна — каза Кърли. Но погледът му попадна на новодошлите и той се спря. Изгледа студено Джордж, после Лени. След това стисна бавно юмруци, сви ръце в лактите и тръгна към тях наежен като котка. В погледа му се четеше едновременно и предпазливост, и заядливост. Лени се сви, сви и запристъпя нервно от крак на крак. Кърли се приближи предпазливо към него.
— Вие ли сте новите, които старият очакваше?
— Да, току-що пристигнахме — каза Джордж.
— Остави тоя дангалак да говори. Лени съвсем се сви от смущение.
— Ами ако не иска да говори? — каза Джордж. Кърли се извърна като змия.
— Щом му говорят,- ще трябва да говори — процеди той. — Ти какво се бъркаш?
— Ние ходим все заедно — отвърна Джордж.
— О, така, значи.
Неподвижен, Джордж се бе изопнал като струна.
— Точно така.
Лени гледаше безпомощно Джордж, очаквайки от него някакво указание.
— И ти не даваш на дангалака да говори, тъй ли?
— Ако иска да ви каже нещо, може да говори — каза Джордж и кимна леко на Лени.
— Ние току-що пристигнахме — рече тихо Лени. Кърли го следеше неотклонно с поглед.
— Така, но друг път отговаряй, щом те питат. Той тръгна към вратата и излезе, все още с присвити ръце. Джордж го отпрати с поглед, след което се обърна към стария прислужник:
— Какво са го прихванали, та се заяжда? Лени нищо не му е сторил.
Старецът погледна предпазливо към вратата, да се увери, че никой не подслушва.
— Това е синът на господаря — обясни той. — Бързичък е в ръцете. Беше боксьор, и то не лош. Лека категория. Бива го в ръцете.
— Нека си го бива — каза Джордж. — Но няма защо да се заяжда с Лени. Лени нищо не му е сторил. Какво има против него?
Прислужникът се замисли.
— Ще ти кажа кво. Кърли е като повечето дребни хора — ненавижда едрите. Непрекъснато се подкача с тях. Яд го е, види се, на тях, защото не е едър. Не си ли виждал такива дребосъци? Все се заяждат.
— Как да не съм виждал! — отвърна Джордж. — Виждал съм ги много. Но по-добре е Кърли да не се закача с Лени, ще му излезе крива сметката. Лени не е много бърз в ръцете, но ако го докопа, тежко му и горко.
— Че Кърли е бърз, бърз е — каза старецът. — Но едно не е право. Налети ли на някой едър и го свали, всички ахват: бре, какъв юначага е Кърли! Ала случи ли се другият да го напуха, тогава всички казват, че Кърли е по-дребен и оня трябвало да си избере някой според боя; и вземат, че се нахвърлят вкупом на едрия.
Ето това, ако питаш мене, не е право. Излиза, че човек никога не може да натупа Кърли. Джордж се бе загледал във вратата.
— Все пак по-добре е да се пази от Лени — каза той застрашително. — Лени не е боксьор, но е як, пък и не е чак толкова бавен. А и не признава правила.
Той се приближи до масата и седна на един от сандъците. Събра картите и ги размеси. Старецът седна на друг сандък.
— Не разправяй на Кърли какво съм ти казал. Ще ме заколи, без да му мигне окото. Че и законът го не хваща, нали баща му е господар.
Джордж отсече картите и започна да ги обръща, като се вглеждаше във всяка една и после я хвърляше на масата.
–. Мръсна гадина ми се струва тоя Кърли — каза той. — Не ги обичам такива подли дребосъци.
— Напоследък като че е станал по-зъл — рече прислужникът. — Ожени се преди две седмици. Живеят при стария. Откак се ожени, все по-проклет става.
— Може би иска да се покаже пред жена си — изсумтя Джордж.
Старецът разбра, че е намерил благоприятна почва.
— Видя ли оная ръкавица на лявата му ръка? — Видях я: Та що?
— Ами че тая ръкавица е намазана отвътре с вазелин.
— Вазелин ли? За какво му е този вазелин, взели го мътните?
— Ще ти кажа за кво — Кърли разправя, че си пази тая ръка, та да може да пердаши жена си. Джордж разглеждаше съсредоточено картите си.
— Ама че кална работа — каза той.
Старецът доби по-голяма увереност. Беше накарал Джордж да се възмути от Кърли. Сега се чувствуваше по-сигурен.
— Ти да видиш жена му. ..
Джордж сече пак картите и бавно и замислено зареди пасианс.
— Хубава ли е? — попита той мимоходом.
— Ъхъ, хубава е... но..-.
— Но какво?
— Абе шава й окото,
— Ами! От две седмици женена, пък да й шава окото! Сигур затова Кърли все го боде нещо.
— Сам я видях да намига на Слим. Слим е мулетар. Чудо момче. Не му трябват на него ботуши с високи токове. Та видях я да намига на Слим. Кърли не знае това. Виждал съм я да удря око и на Карлсън.
Джордж си даваше вид, че всичко това не го интересува много.
— Ще се забърка май някоя весела история — каза той.
Прислужникът стана от сандъка.
— Да ти кажа ли кво мисля? Джордж не отговори.
— Мисля, че Кърли е взел за жена една... курва.
— Той не е първият — рече Джордж. — Има много като него.
