не предприе нищо. Искрено желаех да предпазя 23-годишната си читателка от подобни грешки и същевременно виждах колко безсмислено е това мое желание. Сигурно и тя щеше да даде своя принос за опорочаване на брачното съжителство — тя или бъдещият й съпруг.
Но нека не избързвам, за да не пропусна някои събития, станали преди 6 часа. Два пъти ми прекъснаха обеда — бяха Фред и Ори. Фред Дъркин напразно се беше срещнал с продавача от смесения магазин. Също без резултат бе обиколил и всички места с телефони около 52-ра улица. Казах му да си дойде в кантората. Ори се интересуваше дали се е намерил пълномощник, който да действа от името на мисис Моллой и обеща да се прибере. Дойдоха преди да сме приключили с обеда. Улф им съобщи за Кимс.
Всички бяхме на мнение, че има голяма разлика между една случайна злополука и предварително подготвеното убийство на Кимс. Не бих казал, че момчетата го обичаха. Свързваха ги общите акции. Фред Дъркин замислено отбеляза какви негодници продължават да щъкат по белия свят. Ори довърши мисълта му:
— Един от тези гадове скоро ще си го получи!
Мислеха си го, но никой не посмя да каже нищо. Участта на Джони можеше да сполети всеки.
Тримата тръгнаха в различни посоки. Сол отиваше при Паркър, Ори взе ключовете за апартамента на Зелма Моллой да провери съдържанието на кашоните, а Фред трябваше да разпита в театъра Лонгейкър и бара отсреща дали някой си спомня Джеръм Аркоф и Том Ъруин. За Фред все оставаха дреболиите. Описание на външността на двамата той получи от мисис Моллой.
Щом тръгнаха, Улф се зае отново с нея — искаше подробно да знае всичко за приятелите й. Междувременно тя ги покани по телефона да дойдат в кантората в 6 часа. Сигурно не е споделила с тях намерението на Улф да разбере кой от четиримата е убил Майкъл Моллой. Ако ме е слушала добре, може би е свързала срещата с опита на Улф да помогне на Фреър при обжалване на присъдата.
В момента беше натясно. Само да имаше някакъв начин да бъде освободен от затвора нейният П. Х., тя беше готова на всичко. Приятелите са друго нещо. Те си остават такива до момента, в който се окаже, че си се лъгал в тях. Според мен Зелма се справяше много добре, без да бъда обвиняван в пристрастие. Придържаше се към фактите. Например тя не ни каза, че Фани Ъруин и Пат Дегън се срещат тайно; Рита Аркоф само предполагала, че е така.
Според описанието Джеръм Аркоф бе здравеняк на 30 години с продълговато сериозно лице, сивосини очи, дълъг нос и големи уши. По професия телевизионен режисьор — не се оплакваше от липса на успех, но беше хванал вече язва. Бил е приятел на Рита, докато Зелма и тя са работили като манекени. По същото време Рита и Джеръм се оженват, а Зелма постъпва в кантората на Моллой. Между Аркоф и Моллой, които се запознават чрез съпругите си, не е съществувало нито приятелство, нито враждебност. Нищо в отношенията им не би могло да доведе до убийство. Зелма допускаше, че Моллой и Рита са могли да сложат рога на Аркоф, а той си е отмъстил, като е убил Моллой, но да натопи Хейс беше абсурд. Аркоф го обичаше.
Другият, Томас Л. Ъруин, административен директор по пласмента в голяма типографска компания, беше описан като красив строен мъж на 40 години, леко мургав, с редки черни мустаци. Зелма се запознала с него скоро след брака си с Моллой. Тогава срещнала и Патрик Дегън. Дегън и Ъруин са били в делови отношения, докато Ъруин и Мол лой не се понасяли изобщо — разменяли си непрекъснато остри реплики. Това, според мисис Моллой, не било някаква сериозна вражда.
Единственото, за което Улф се залови, макар да бе дребно, се оказа подозрението на Рита Аркоф за съществуващата връзка между Фани Ъруин и Пат Дегън. Но дори и Ъруин да знаеше за нея, какво облекчение би му донесло убийството на Моллой? Улф се намираше в задънена улица. Сол се обади точно навреме от кантората на Паркър. Някои от готовите документи чакаха подписа на мисис Моллой пред нотариус. Налагаше се да тръгне веднага и тъй като беше 4 часа, Улф се качи при орхидеите.
Искаше ми се междувременно да прескоча до 52-ра улица да помогна на Ори, но бях инструктиран да не напускам кантората. И добре, че не излязох. Обадиха се Лон Коен, клиентът ни от Омаха и Пърли Стебинс. Последният не ми повярва, че не зная какво е успял да научи Кимс преди да го убият и когато чух звънеца на входната врата, очаквах да цъфне Стебинс. Не познах. Отидох да отворя, а пред мен стоеше висок слаб младеж с тесни рамене и гледаше мрачно. Едва не се сблъскахме. Не можа да нахлуе, както се канеше, защото бях блокирал входа. Настояваше да се види с Арчи Гудуин.
— Как си със зрението? — попитах.
— Ами добре. Защо?
— Защото той е пред теб. А пред мен кой е?
— О, един хитрец…
Започнахме лошо, но скоро се разбра, че аз съм хитрецът, а не той. Името му беше Уилям Лесър, приятел на Дилиа Брандт. Поканих го да влезе в кантората. Не пожела да седне.
— Снощи си посетил мис Брандт — каза предизвикателно, за да се измъкне от неловкото положение.
— Точно така — признах.
— По повод на някаква статия за Моллой.
— Правилно си информиран.
— Искам да зная какво ти каза Дилиа за връзката си с Моллой. Извъртях стола и седнах.
— Само че ще седна, защото историята е доста дълга. И освен това искам…
— Спомена ли ти за мен?
— Като че ли не, но първо трябва да знам какъв си й. Не ми приличаш на детектив. Брат ли си на мис Брандт, или неин чичо? А може да си адвокат на госпожицата?
Приближи юмруците си плътно до бедрата.
— Ако бях неин брат, нямаше да се казвам Лесър. Приятели сме. Ще се женя за нея.
Повдигнах вежди.
— Тук вече си сбъркал. Бракът се гради върху взаимно доверие, както съм чувал да казват, и най-малко аз ще седна да ти разправям за бъдещата ти съпруга. Защо не питаш нея?
— Вече я питах.
— Значи така. Можеш да седнеш. Кога ще се жените?
Огледа стола, като че очакваше на него да види нещо остро и седна.
— Имам чувството, че не разбираш за какво съм дошъл. Тя знае за моето посещение при теб. Ние си вярваме. Става въпрос за статията. Интересува ме какво ще пишете нея за съпругата ми и този Моллой.
— И с право, само че тя още не ти е съпруга. Кога ще бъде сватбата?
— Веднага. Днес получихме разрешението за брак и ще се оженим другата седмица.
— Поздравявам те! Ти си щастливец, Ле сър. Откога я познаваш?
— Има малко повече от година. Питах те нещо и държа да получа отговор.
— Не възразявам, — Кръстосах крака и се облегнах назад, — Мисля, че ще те успокои фактът, че никое списание не би публикувало материал, с който мис Брандт и ти не сте съгласни, нарича се ненамеса в личния живот на хората. Това е идея! Статията ще стане много по-интересна, ако има и истинска любов. Знаеш, че най-общо това е разказ за последните десет месеца от живота на убития през погледа на неговата секретарка. Значи през цялото време, докато тя от съжаление излиза с него, сърцето й вече принадлежи на друг. Влюбена е в млад мъж, който иска да се ожени за нея. Ще стане малък шедьовър — с контраста между трагедията на жертвата, обречена на смърт, без да подозира това, и трепета на една нова любов. Разбираш ме, нали?
— Сигурно ще излезе нещо. Какво ти каза тя?
— Не се тревожи! Когато материалът е готов, имате право да промените или да изхвърлите всичко, което не ви харесва. Кога се сгодихте?
— Отдавна беше ясно как ще завърши.
— Преди убийството ли го направихте?
— Не сме сгодени официално. Какво значение има?
— Мисля, че няма. Докато тя прави всичко от съжаление към Моллой, се обрича на другия или се надява това да стане скоро. Виждам го вече готово! Само ако бихме могли да вмъкнем и няколко реда за убиеца! Спокойно можем да го наричаме така, защото той вече е осъден. Жалко, че не познаваш Питър
