Хейс.
— Не го познавам.
— А чувал ли си, че е бил влюбен в мис Моллой?
— Не. До арестуването му не знаех нищо за Хейс.
— Това не е важно. Предположих, че мис Брандт ти е споменавала за него. Коментирали са с Моллой.
— Тя ли ти каза?
— Не си спомням. Трябва да погледна бележките си, а те не са тук. Какво мислиш за пътуването на Моллой и Брандт до Южна Америка?
— Какво пътуване? — Лесър отново се настрои враждебно. — Не забравяй, че съм тук, за да разбера какво е казала на теб!
— Извинявай! — изказах съжалението си. — Имаш честната ми дума, че нищо няма да бъде отпечатано без твое знание. А за остана лото, не трябва да споделям с никого разговора ни с мис Брандт. Работя за един клиент и записките ми на разговора са само негова собственост.
— Значи няма смисъл да питам.
— Май че така стоят нещата, но…
Той стана и излезе. В гръб изглеждаше още по-хилав. Последвах го след минута — беше облякъл палтото си и вече отваряше врата та. Затръшна я здраво. Като се върнах в кантората, беше 5,35. Дилиа Брандт сигурно се бе прибрала, а може да си е взела един ден за уреждане на разрешението за брак. Позвъних й, но не се обади никой.
Имах нужда да прехвърля в съзнанието си още веднъж разговора с Лесър. При него имаше наченки на мотив и това ми хареса — единственият от заподозрените досега. Не е било трудно да се справи и с Питър Хейс. Само дето не се връзваше с главоболието на Фани Ъруин и оставането й вкъщи, за да бъде поканена на театър Зелма Моллой. Как беше разбрал, че Моллой е сам в апартамента? Струваше си да се намерят отговорите на тези въпроси и поради още един факт — Лесър бързаше да се ожени за Брандт, а съпругата на който и да е обвиняем не може да бъде свидетел по образуваното срещу него дело.
Избрах отново Дилиа Брандт. Този път се обади.
— Току-що научих, че се омъжвате. Обаждам се да Ви пожелая щастие в брака.
— О, благодаря Ви! Много ви благодаря! Бил при Вас ли е?
— Беше, но преди няколко минути си тръгна. Симпатичен младеж. Радвам се, че се запознах с него. Беше малко разтревожен за статията, но се разбрахме. Значи знаехте, че той ще ме посети?
— О, да. Той сам пожела и го приех за съвсем естествено, след като ще бъде мой съпруг. Всичко ли му казахте?
Цялата тази работа доста ме усъмни — да измъкват от мен информация един за друг, а щяха скоро да се женят… Казах, че не сме говорили много след уверението, което му дадох.
— Между другото, добре, че се сетих! Снощи пропуснах да ви питам. В края на нашата история като кулминация трябва да уточним къде сте били и какво сте правили вечерта на 3 януари малко след 9 часа, когато Моллой е бил убит. Предполагам, че си спомняте?
— Разбира се, бях с Бил. Вечеряхме и после танцувахме в Дикси Бауър. Тръгнахме си след полунощ.
— Това е чудесно. Ще се получи много добре. Споделих с Бил най-новата идея за историята в списанието. Докато се опитвате да бъдете мила с Моллой от съжаление към него, вие се влюбвате в млад мъж, който…
Тя изведнъж ме прекъсна.
— О, на вратата се звъни! Трябва да е Бил!
Чух характерния при затваряне на телефона звук в слушалката. Нищо друго не ми оставаше освен да затворя и аз. В този момент Улф слезе с асансьора от горния етаж и до като влизаше в кантората, за да заеме място то си зад бюрото, входният звънец иззвъня. Пристигаха семействата Аркоф и Ъруин. Впрочем вече ви казах в началото как Рита Аркоф нареди на съпруга си къде да закачи шапката си, и как Ъруин, сядайки плътно до съпругата си, взе ръката й в своята. А Зелма? Усетихте ли, че пропуснах Зелма Моллой? Можех да се върна назад и да разкажа за нея, но нямам желание. Бих искал да го запазя за себе си.
Около 5 часа мисис Моллой се върна от кантората на Паркър и заедно с Улф се качи ха да разгледат орхидеите. В 6 часа тя седеше на червения кожен стол, а приятелите й бяха само на няколко крачки.
XI
Зелма и четиримата се поздравиха необичайно сдържано за приятели, но това не изненада никого. Моллой ни помагаше да разобличим някой от тях в убийство, а и кантората на известен частен детектив, където ги бе поканила, едва ли е най-приятното място за среща. Мисис Моллой насочи погледа си към Улф, докато за тях интересна беше тя. Аз държах под око четиримата.
Описанието на Том и Джери се оказа съвсем точно.
Джеръм Аркоф, широкоплещест и по-ви сок от мене, бе отчайващо сериозен — може би язвата му създаваше неприятности. Том беше друг. С подрязаните си мустаци ми заприлича повече на саксофонист от оркестър. Но изражението на Фани личеше усилието й да прикрие ужасното си главоболие. Въпреки всичко не бих казал, че е грозна. Когато се чувства добре, сигурно е доста красива. Беше руса — обикновено силното главоболие загрозява русите жени. При брюнетките обратно — когато е леко, ги прави по- меланхолични и привлекателни. Рита Аркоф не се нуждаеше от допълнително разкрасяване. Имаше плавна предизвикателна походка, кос поглед и някак се цупеше, когато говори. Очите на Улф се плъзнаха от лявата страна, където седяха семейство Аркоф, надясно към семейство Ъруин.
— Не смея каза той, да ви благодаря, че дойдохте, тъй като мисис Моллой ви покани. Предполагам знаете защо сте тук. Адвокатът на Хейс, Албърт Фреър, възнамерява да обжалва решението по делото и ние се опитваме да му помогнем. Ще се присъедините ли към нас?
Размениха си погледи.
— Разбира се — заяви Джеръм Аркоф. Има ли шанс да успее?
— Мисля, че да — каза Улф спокойно. Някои факти не са проверени както трябва от полицията, от една страна, и от друга — по вина на мистър Фреър поради липса на средства и възможности… А би трябвало…
— Сега разполага ли с такива? — го прекъсна Том Ъруин.
Гласът му изобщо не отговаряше на неговата физика. Да си призная очаквах да говори по-пискливо. Изненада ме баритонът му.
— Не, мистър Ъруин, но тъй като аз проявявам интерес към делото по съвсем друг повод, съм решил да стигна докрай, като финансирам разследването. Както казах, има някои неща, които трябва да се проверят внимателно. Затова снощи изпратих един от моите хора, Джони Кимс, да проучи дали в деня на убийството мисис Моллой е била поканена на театър нарочно, за да може убиецът свободно да действа в нейно отсъствие.
— А, вие ли го изпратихте? — попита Аркоф.
Съпругата му погледна обидено към Зелма.
— Зелма, скъпа, така ли трябваше да постъпиш? Знаеш много добре, че…
— Моля ви! — Улф повдигна към нея длан, а в гласа му прозвуча известна острота. — Не е нужно да давате воля на възмущението си. Нямам злонамерено отношение към нито един от вас. Поканата за театър може да е случайна и убиецът да се е възползвал от това. Ако тя е била предварително замислена, може да не е замесен никой от четирима ви. Кимс трябваше да разбере как стоят нещата, като се срещне с всеки поотделно. В списъка му на първо място беше мисис Аркоф, тъй като тя поканва мисис Моллой по телефона. — Загледа се в Рита. Срещна ли се Кимс с Вас, госпожо?
Опита се да каже нещо, но съпругът й я прекъсна.
— Почакай, Рита! — Забелязах, че и той може да командва. — Какво става тук? Ако вие сте го изпратили, защо не питате него? Имаше ли смисъл всички да идваме тук? А може би не сте го изпратили вие?
Улф кимна с глава. Притвори очи за малко, после отново ги отвори и пак кимна.
