билет за театър. Той е бил поводът да излезете онази вечер. Някой е трябвало да осигури отсъствието ви от апартамента, за да бъде спокоен, че съпругът ви е сам. Кимс получи имената и адресите на мистър Ъруин и семейство Аркоф. Трябваше веднага да ми докладва, ако поканата за театър е била нагласена. Не успя, но сигурно е попаднал на много сериозна улика. Страхът от разкриването й е накарал убиецът на Кимс да открадне колата, с която го е блъснал.
— Но тогава… — Тя отхвърли мисълта с отривисто движение на главата си, — Не мога да повярвам! Сигурно Кимс го е видял!
— Не знам. Не успя да се обади. Мисис Моллой, разкажете ми какво точно се случи вечерта на 3 януари!
— Мисис Аркоф ми се обади по телефона в 7,30 часа. Вече го казах на процеса.
— Знам, но искам да го чуя от вас. Какво ви каза тя?
— Каза ми, че заедно със съпруга си са по канили Том и Фани Ъруин на вечеря и на театър. Двамата са били вече в ресторанта, когато Том им позвънил да каже, че Фани ос тава вкъщи, защото има главоболие. Уговарят се да се срещнат направо във фоайето театъра. Тогава Рита Аркоф покани мен и аз се съгласих да отида с тях.
— Ходихте ли в ресторанта?
— Не, нямаше време. Трябваше да се облека. Срещнахме се в театъра.
— Колко беше часът?
— 8,30.
— Те бяха ли вече там?
— Да — Рита и Джери. Почакахме малко Том заедно. После двете с Рита решихме да влезем, а Джери остана във фоайето до идва нето на Том. Рита му каза да остави билета на Том на касата. Джери й възрази, че имат уговорка да се чакат. Рита и аз не искахме да пропуснем началото и побързахме. Играеше се „Чучулигата“ с Джули Харис.
— Скоро ли дойдоха двамата мъже?
— Доста време мина. Появиха се почти в края на първото действие.
— Кога свърши то?
— Не зная. Стори ми се много дълго.
— Арчи, нали си гледал пиесата?
— Да, сър. Първото действие свършва към 9,45 или 9,40.
— Ти, Сол гледа ли „Чучулигата“?
— Да, сър, първо действие свършва в 9,40.
— Сигурен ли си?
— Разбира се, сър. При мен всичко се запечатва.
— И се оказва много ценно в момент като сегашния. Мозъкът е за това — ако го имаш. За колко време се стига до 171 Ист стрийт — 52 до театъра?
— След 9 часа ли, сър?
— Да.
— При бърз ход, ако няма много хора, за 8 минути, а при най-лошия случай — за 15.
— Мисис Моллой, учудвам се, че не сте отдали никакво значение на този факт. Анонимното обаждане за чутия изстрел е било в 9,18 часа. Полицията пристига в 9,23. Дори и да ги е изчакал, което не мога да допусна, убиецът е могъл да стигне до театъра преди края на първото действие. Не ви ли мина през ума?
— Искате да кажете, че Джери и Том са могли да убият Майк?
— Ами да. Чудно ли ви се струва?
— Не е възможно!
Тя почти извика. Улф схвана, надявам се, какво я накара да реагира така. В момента, когато е научила, че съпругът й е с куршум в главата, а П. Х. с пистолет в джоба се е опитал да избяга, тя си е представила случилото се, което и досега тегне като камък на шията й. Бях сигурен, че никога няма да го сподели с Улф.
— Джери и Том не са имали причина да го убият! Защо за бога? И после те и двамата са били в бара отсреща. Том влезе малко след нас с Рита и каза, че му се пие нещо — двамата са отишли там за по едно…
— Кой ви каза това?
— И двамата ни го казаха, а ние възразихме, че са се поувлекли.
— Хайде да се върнем малко — изръмжа Улф. — Не е ли било по-нормално мистър Аркоф да остави билета на касата, вместо да чака във фоайето?
— Работата е там, че Рита не го помоли, а просто му нареди. Такава си е. Джери мрази тя да му диктува какво да прави. Вижте какво, мистър Улф! — каза тя искрено. — Някой си е убит и това може да значи нещо, но какво общо има всичко с мен? Не ме е грижа какво ще стане по-нататък! Аз съм почти труп и не бих си мръднала пръста за никого, дори за най-добрите си приятели! Мисля, че си губите времето. Да приемем, че са излъгали за бара! Сигурна съм, че никой от тях няма повод да убие Моллой.
— Ще видим — Улф я прекъсна. — Снощи някой е имал толкова сериозен повод да се страхува от Кимс, че го е убил. Погледът му се премести върху часовника. — След 7 минути обедът ще бъде готов. Вие, мисис Моллой, ще обядвате с нас. И ти Сол. После Сол ще остане на разположение на мистър Паркър, а вие ще ми разкажете най-подробно какво знаете за приятелите си; след това ще ги поканите да дойдат тук в 6 часа.
— Няма да мога! — опита се да протестира. — В никакъв случай! И то сега?
— Казахте, че не искате да мислите за никого. Вчера сутринта Питър Хейс в разговор с Гудуин е използвал същия израз — че е почти труп. Имам намерение…
— Вярно ли е това, мистър Гудуин? — изплака тя. — Вие сте го видели? Какво ви каза?
— При него стоях само няколко минути. Освен, че повтори вашите думи, не добави нищо по-особено. Той сам ще ви разкаже всичко като приключим. — Трябваше да се уточним с Улф. Какво да кажа на Пърли? Обещах да му се обадя.
Улф пощипваше леко носа си. Беше си въобразил, че това засилва обонянието му. От кухнята се носеше едва доловим аромат на кнедли.
Кажи му, че аз съм изпратил Кимс снощи по разследването на по-особен случай и не ни е известно кого е видял преди да умре. Ще узнае всичко, щом попадна на следа. Искам да говоря с тези тримата преди него.
Когато посегнах към телефона, Фриц съобщи, че обядът е сервиран.
X
Неотдавна получих писмо от читателка на мои разкази за Нироу Улф. Искаше да й отговоря защо съм против брака. Споделяше, че е на 23 години и желае да се омъжи. Опитах се да й обясня, че в това по принцип няма нищо лошо — бедата е в отношенията на хората един към друг, след като заживеят заедно. И за да бъда по-конкретен, предложих на читателката си някои примери. Послужи ми срещата със семействата Аркоф и Ъруин. Без да споменавам имената им, цитирах репликите, които си размениха преди да започне планираният от Улф разговор с тях.
Изсипаха се и четиримата в 6 часа в петък. В коридора настъпи малко суматоха, докато събличаха и закачаха палтата си. Вече се канех да ги въведа в кантората, когато един жест на Рита Аркоф привлече вниманието ми. Тя хвана съпруга си за лакътя, посочи му стола до стената и му каза да си остави там шапката. Нищо чудно, че Джери беше изчакал Том във фоайето. В такива случаи е нормално човек да я прати по дяволите или най-малкото да я погледне неодобрително. Спестих му едно от двете, като взех шапката и я поставих на закачалката. Вътре беше ред на семейство Ъруин да се прояви. Том Ъруин взе стол и плътно го приближи до този на съпругата си. Идеята ми да се чувстват удобно, на известно разстояние един от друг бе провалена. Том седна до Фани, взе ръката й в своята и остана така до края. Не съм бил никога против тайнството на две хванати ръце, когато се стремиш към близостта на другия, но съм твърдо убеден, че това е въпрос на взаимност. Тук случаят беше друг. Фани искаше да дръпне ръката си, макар че
