— Патрик А. Дегън е човек с положение. Кантората му е недалеч от тук, на 39-та улица. Мога да му се обадя веднага.
— Откога го познавате?
— Откакто съм омъжена. Беше приятел на съпруга ми, но винаги… искам да кажа, че е по-скоро мой приятел. Да му се обадя ли? Какво трябва да му кажа?
Кажете му, че го молите за услуга. Добре е да дойде по възможност веднага. Ако ви пита нещо, отклонете въпросите му. Ще си позволя да ви дам един съвет, в случай че се съгласи да ви помогне. Тъй като става въпрос за съдебна процедура, той ще се опита да посочи адвокат. Не бива да се съгласявате Адвокатът ще изберете вие, защото този човек ще защитава вашите интереси.
— Не разбирам защо адвокатът не трябва да бъде посочен от него!
— Просто му нямам доверие и защото подозирам, че мистър Дегън е убиецът на съпруга ви.
Тя отвори широко очи.
— Пат Дегън? Та вие изобщо не го познавате!
— Точно такава реакция очаквах. Подозирам и ще подозирам всеки съдружник, познат и приятел на съпруга ви, а мистър Дегън е един от тях. Съветвам ви да не го оставяте да посочва адвокат. Ако се колебаете в избора си, ви предлагам Натаниъл Паркър. Той скоро ще бъде тук, работим отдавна заедно и съвсем отговорно ви го препоръчвам. Що се отнася до мен, или трябва да повярвате, че искам нещата да свършат добре за вас, или изобщо не трябваше да идвате тук. Улф успя да изведе по свой начин нещата. Тя ме погледна, но не посмя да попита нищо. Усмихнах се доста служебно.
— Можете да разчитате на Паркър, мисис Моллой.
— Добре тогава. Да се обадя ли на Дегън?
IX
Интересът ми към Патрик Дегън беше напълно оправдан, тъй като ни предстоеше да се срещнем с първия заподозрян от началото на нашето разследване по делото Хейс. В никакъв случай не бих го нарекъл злодей. Беше среден на ръст, между 40 и 45 години, с кръгло лице, широк нос и тъмнокафяви очи, които непрекъснато шареха. Започваше да пълнее — беше пуснал корем. Поздрави Зелма Моллой и приятелски взе ръцете й в своите. Не изглеждаше влюбен до такава степен, че да убие съпруга й и да натопи някой друг. През време на разговора виждах само профила му. Седеше срещу Улф до Натаниъл Паркър. Аз бях от другата страна на адвоката. Мисис Моллой отново беше заела червения стол, а Сол се изтегли назад до рафтове те с книги.
Вдовицата обясни подробно на Дегън какво се иска от него. Той се опита да я разубеди, но не успя и даде съгласието си при условие, че всичко е според закона. Тогава намекна за адвоката си. Тя не оспори правото му да се консултира с него, но отказа да се губи време, когато мистър Паркър — нейният адвокат, както го представи — присъства в момента. Паркър я познаваше само от две минути, но успя да запази спокойствие. Направи ми впечатление нейната бърза и точна реакция. Дегън погледна към Паркър с нужното уважение, без да бъде особено въодушевен. Адвокатът моментално схвана ситуацията и се зае да обяснява.
Тъй като последваха различни подробности от технически характер, ми хрумна да заведа мисис Моллой при орхидеите, но идеята ми беше отхвърлена като несериозна. Ако някой проявява интерес към разясненията на Паркър по законната процедура за даване на правомощия, може да му позвъни в кантората. Общо взето се стигна до три варианта, единият от които бе отхвърлен като много разтеглен и продължителен. Междувременно Дегън звъня два пъти на адвоката си, до като нещата се решат окончателно. Накрая Паркър обеща да се заеме веднага, а Дегън се съгласи да се срещне със съдия, щом се наложи. До понеделник, даже и по-рано трябваше да успеем да се доберем до съдържанието на сейфа.
Паркър се канеше да тръгва, когато се обади сержант Пърли Стебинс от „Убийства“, Имаше неприятна новина. Не можах да отговоря на въпросите му и предадох на Улф какво ми каза:
Стебинс е на телефона. Снощи в 11,48 часа вечерта на Ривърсайд са блъснали с кола човек. Убитият е Джон Джозеф Кимс. Преди един час намерили колата, която го е блъснала, паркирана на Бродуей. Двигателят е още топъл. Снощи е била открадната от 92-ра улица. Това, че колата е крадена, кара Пърли да се съмнява в преднамерено убийство и го свързва с евентуално разследване, което Кимс е вършил. Иска да знае дали си го изпратил ти. Отговорих, че не винаги ме информираш подробно и обещах да му предам твоя отговор.
— Кажи му, че съм зает в момента. Ще го избереш по-късно.
Предадох каквото трябва и затворих телефона.
Улф беше стиснал устни, а слепоочията му пулсираха. Погледна ме напрегнато и настойчиво попита:
— Ти го познаваш. Каква е вероятността да е загинал по невнимание?
— Никаква! Джони не би го допуснал.
Искаше да знае мнението и на Сол.
— Арчи е прав, сър. — Сол беше станал, докато предавах думите на сержанта. — Не, че е невъзможно по принцип, но не мога да го повярвам точно за Джони.
Улф отправи този път поглед наляво.
— Мисис Моллой, досега липсваха доказателства, че Хейс е невинен и вие имахте право да го подозирате в убийството на съпруга си. Вече можете да се успокоите. Такова доказателство е налице. Снощи изпратих Джони Кимс да издири и разпита няколко души по делото Хейс, и са го убили. Това ми е достатъчно да считам, че Питър Хейс е невинен. — После извърна рязко глава вдясно. — Мистър Паркър, трябва спешно да ускорим нещата. Моля ви да действувате бързо!
Не бих казал, че това е в стила на Паркър, но се раздвижи. Тръгна към входната врата и излезе от кантората.
Тонът на Улф накара и Дегън да се намеси. Неговият въпрос беше малко неочакван.
— Давате ли си сметка какво говорите, мистър Улф?
— Да, сър. Защо? Имате ли нещо против?
— Не става дума за това. Вие сте доста възбуден в момента и се съмнявам дали ясно съзнавате какво обещахте на мисис Моллой. Не са ли това напразни надежди в случай, че не успеете да докажете невинността на Питър Хейс? Позволявам си да ви попитам в качеството си на неин стар приятел.
— Възможно е да сте прав. Приемете го като една малка хитрост, насочена против мен. Поемайки ангажимент към мисис Моллой — пред свидетели, аз се задължавам да докажа твърдението си с цялата своя отговорност и авторитет. В случай, че не успеем, и двамата ще го преживеем еднакво тежко.
— Не трябваше да го казвате по този на чин! — Дегън сложи ръка на рамото й. — Зелма, много ще се радвам, ако излезе прав. Знам колко ти е тежко. Мога ли да направя още не що за теб?
Мисис Моллой кимна отрицателно с глава и аз отидох да го изпратя до вратата. Като се върнах, Сол беше седнал по-близо до Улф, който обясняваше нещо на мисис Моллой.
— Ще отговоря на въпроса ви, само при едно условие — да не се доверявате на никого.
— Никой не трябва да подозира какво замислям. Освен Дегън, имам сериозно основание да подозирам и други ваши приятели. Готови ли сте да изпълните условието ми?
— Приемам всичко, което е в полза на разследването — заяви тя категорично. — Попитах само какво е трябвало да свърши Джон Кимс.
— Ще ви кажа, може би ще ми помогнете. Преди това искам да ми обещаете пълна секретност!
— Можете да разчитате на мен!
Без да я изпуска от погледа си, потри нос с ръка. Отново бе изправен пред един стар, неразрешим проблем — малко мъже си държат езика зад зъбите, а сред жените изобщо няма такива. В този момент Улф имаше нужда от факти и прецени, че трябва да рискува.
— Кимс тръгна към 7 часа снощи със задачата да издири тези, с които сте ходили на театър вечерта на 3 януари, за да разберем… Но какво ви е, мисис Моллой?
Беше отворил уста от изненада.
— Остава да кажете, че подозирате и мен! Да, вие почти го казахте преди малко.
— Стига глупости! Алибито ви не ме интересува. Кимс трябваше да научи как стоят нещата с излишния
