— Сега разбирам защо не съм се оженил. Той…
— О, не сте ли женен?
Мисля, че това ви стига. На мен също, с тази разлика, че бях длъжен да остана да я слушам цели три часа. На всичкото отгоре някъде към средата ме чакаше и друго изпитание. Дилиа предложи да пийнем по нещо. Отиде до кухнята и се върна с бутилка джинджър ейл, бутилка джин и две чаши с бучка лед във всяка. Извиних се, че страдам от язва и помолих за малко мляко. Мляко нямаше и се наложи да пия вода. В друг подобен случай бих пренебрегнал служебните си задължения, но не бих се наливал с джинджър ейл и джин, за да слушам глупости. Стигаше ми да стоя и да гледам как дамата изпразва чашите.
Спомних си за угризенията, които имах в таксито при мисълта, че ще се наложи да използвам за свои цели едно нещастно обикновено момиче. На сбогуване с мис Брандт казах, че ще се обадя, ако редакторът все още държи на статията и съвестта ми спеше непробудно.
Улф никога не ляга преди полунощ. Сварих го отново в кантората над „Тайното споразумение“ на Мърл Милър. Когато влязох, продължи да чете. Отидох до сейфа, взех книгата за ежедневните разходи и вписах тези, които бях направил за извършени услуги — по 100 долара за всяка. Оставих я обратно в сейфа и го заключих. Реших да подредя бюрото си. Сутрин ме дразни ужасно, ако е разхвърляно.
— Да са се обаждали Фред и Джони? — попитах.
Улф довърши изречението и вдигна поглед.
— Фред се обади към 11 часа да каже, че не е напреднал кой знае колко, а Джони не е звънил.
— Утре ли ще ме изслушаш?
— Утре ще дойде Моллой. Започвай, ако имаш нещо интересно!
— И да, и не — седнах. — Тя или хвърчи в облаците, или играе някаква игра. При всяко второ изречение досадно и лигаво възкликваше. Идваше ми да я зарежа на втората минута. При това през цялото време се наливаше с джин и джинджър ейл.
— Шегуваш ли се?
— Съвсем не.
— Боже мой! А ти?
— Аз й се наслаждавах. Само две интересни неща каза. Веднъж през октомври предложила да пришие копче на палтото на Моллой, което било на път да се скъса. Взела палтото и докато шиела, от джоба му изпадали някакви листи. Вдигнала ги и ги разгледала, Така твърди тя, но може и сама да ги е извадила отвътре. На един от листите имало имена и цифри. Точно в този момент Моллой влязъл, грабнал листа и я наругал. Бил бесен. Ударил й плесница, после се извинил, разбира се. Същата вечер пили шампанско.
— А имената и адресите?
— Очаквах да ме попиташ. Не можа да си спомни. Предполага, че цифрите са някакви суми пари, но не е сигурно.
— Не си научил кой знае какво.
— Другото е също толкова незначително, но е станало неотдавна. Между Коледа и Нова година Моллой й предложил да отидат до Южна Америка. Пътуването било свързано с някакъв бизнес и се нуждаел от секретарка, Пропуснах да спомена, че Моллой си е позволявал някои волности с нея въпреки нейното несъгласие. Идеята за една разходка не била лоша, но Брандт си знаела какво я очаква там и поискала малко време да помисли. Не е имал възможност да я изчаква, защото е бързал. Предупреждава я, че това пътуване е поверително и я накарва да обещае, че с никого няма да споделя за него. Отлагала е отговора до 3 януари, когато той бива убит. Ако питаш мен, мисля, че се е съгласила. Не умее да лъже добре. А и мозъкът й непрестанно се рее някъде…
— Къде се рее?
— Без определена посока. — Показах с вълнообразно движение на ръката. — Иначе е забавна.
— Не се и съмнявам. — Улф погледна стенния часовник. Минаваше полунощ. — Къде работи тази мис Брандт?
— В една търговска фирма. Сегашната й длъжност няма нищо общо с това, което е вършила преди.
— Така значи… — Избута стола назад, прозя се и стана. — Джони трябваше да се обади. Дявол да го вземе, непрекъснато трябва да го хвали човек.
— Някакви указания за утре?
— Нищо особено. Оставаш тук на разположение. Лека нощ!
Тръгна към асансьора, а аз поех по стълби те. Докато се приготвях за лягане, се настроих да сънувам Зелма Моллой. Виждах я на един висок прозорец в горяща сграда, разтреперана и уплашена до смърт от мисълта, че трябва да скочи. В този момент си представих как протягам към нея ръце и тя поли та надолу към обятията ми лека като прашинка. Изведнъж се дадох сметка колко е важно да е лека, но това мое почти професионално хрумване не попречи на решимостта ми да я спася. В края на краищата за каква отговорност може да се мисли в един обикновен сън… Не се получи нищо. Спал съм непробудно до сутринта. Като станах, нямаше и следа от намерението ми да сънувам. Обикновено сутрин не помня, нищо докато не си взема душ и не се избръсна. Обличам се и тръгвам машинално към кухнята. След портокаловия сок започва проясняването, а като изпия чаша кафе, всичко идва на място то си. Добре, че Улф закусва горе и после се качва направо при орхидеите. Дори една среща преди закуска помежду ни би означавала край на съвместното ни съжителство — нямаше да се изтърпим и един ден.
Четвъртъкът ме умори много. Със сутрешната поща пристигнаха куп писма във връзка с обявата и трябваше да подготвя отговорите. Обади се Херълд от Омаха. Съпругата му не го оставяла на мира. Успокоих го, че няколко души работят здраво по неговия случай и скоро ще го информираме докъде сме стигнали. Фред Дъркин се отби да каже, че от петте места с телефон около Моллой никой не се сеща да са се обаждали около 9 часа вечерта на 3 януари. Продавачът на газирани напитки в смесения магазин на ъгъла точно тогава бе заминал за Ню Джърси и Фред искаше да знае дали да го търси. Казах „да“ и му пожелах успех. Ори се обади от кантората на Фреър да пита дали мисис Моллой е наела адвокат. Обясних му, че Улф днес ще разговаря с нея за това. Лон Коен от „Газет“ ми поднесе най-неочаквано една „загадка“, както я нарече.
— Слушай внимателно! — започна той. — Във вторник Арчи Гудуин ми съобщава, че двамата с Нироу Улф нямат нищо общо с процеса „Питър Хейс“ и следователно П. Х. от обявата на Улф е съвсем друго лице. В сряда вечерта, обаче, получавам бележка от Гудуин, в която ме моли да дам на приносителя на същата — Сол Панзър, едно по-ясно копие от снимка на Майкъл М. Моллой. Питам се, има ли разлика между Арчи Гудуин и едно фалшиво ченге?
Не беше виновен, а и не биваше сега да му казвам как стоят нещата. Отговорих, че бележката е явно някакъв фалшификат и обещах подробна информация за вестника му при първа възможност.
Зелма Моллой дойде точно в 11 часа. Помогнах й да съблече палтото си в сиво приглушено каре и тъкмо отидох да го закача, когато изтрополя асансьорът. Улф слизаше. Спря се като я видя, и наведе почти незабележимо глава за поздрав. Представих му я. Придружих гостенката до червеното кресло. Улф я премери с поглед, като се опитваше да не изглежда намръщен. Познавам го много добре и ми е много ясно състоянието му, когато трябва да се напряга. При него един ден разпит и то с жена е почти кошмар. Очаквах да каже точно това, което каза.
— Арчи, мисис Моллой не ме познава, а с теб е разговаряла вече. Не е ли по-добре да продължите заедно, като изложиш пред нея как стоят нещата във връзка с имуществото на съпруга й?
Тя ме погледна. Когато бяхме у тях, седеше с гръб към прозореца, сега седна срещу светлината, но това не ми пречеше да продължа да я наблюдавам внимателно. В присвитите й очи имаше изненада.
— Неговото имущество? Помислих, че искате да продължим, мистър Гудуин.
— Разликата не е много голяма — дадох й надежда. — Ако си спомняте, вчера ви казах, че ще отсъствам от кантората, но се наложи да остана. И тъй като въпросът с имущество то на съпруга ви е част от разследването, трябва да разполагаме с всички сведения и книжа на Моллой. Завещание няма, следователно право да притежавате документите, които той е оставил, имате само вие като негова съпруга. Трябва да ни предоставите всичко, което имате в момента, но се налага първо по съдебен път да се уредят правомощията ви да се разпореждате с имуществото му.
— Но аз не желая! Не искам да имам нищо общо с това, което му принадлежи! Може би някои мебели… ако… — не се доизказа. Жестът й с глава беше много категоричен. — Не искам нищо!
— Как се оправяте с парите?
