са успели да го разчувстват. Предлагам да го оставите на мира.
— Искате да кажете да престана да го търся?
— Точно така.
— Не мога. Жена ми и дъщерите ми… Както и да е това е невъзможно. Трябва да го намеря.
— Все още ли искате да се заема със случая?
— Да. Вие, Гудуин и Панзър.
— Тогава държа да ви кажа, че сигурно ще минат месеци и ще има големи разходи. Таксата няма нищо общо с успеха на разследването, а при мен се плаща доста скъпо.
— Зная. Лейтенант Мърфи ме предупреди. — Херълд изглеждаше по-обезпокоен, отколкото в началото. — Мога ли да ви се обаждам по всяко време?
— Разбира се.
— Благодаря. — Той въздъхна. — А сега аванса…
— Може, за началните разходи. Но по-важно е първо да ми кажете всичко, което знаете.
Улф извърна глава.
— Арчи, вземи бележника! Вече го бях приготвил.
Един час след като клиента си отиде, а Улф беше в стаята с орхидеите за следобедните занимания с Теодор, оставих чека за 3000 долара в сейфа и седнах пред машината да напечатам бележките си. Като свърших, пред мен лежаха пет страници с най-разнообразни факти, от които само един — два щяха да влязат в работа. Пол Херълд имаше белег дълъг 3,5 инча на левия си крак от вътрешната страна на коляното, останал му от детинство. Това можеше и да помогне, ако при срещата ни с него беше със смъкнат панталон. Благодарение на раната попаднал сред тези, които не взели участие във войната. Майка му го бе наричала Пуси. Момчето си падаше по нежния пол и за известно време се беше задържал с една колежка от университета на име Арлин Мейси, но не задълго. След заминаването си на изток Пол не поддържаше връзки с никого. Беше завършил специалност социология, но за това баща му спомена между другото. Две години бе вземал уроци по цигулка. После продал цигулката си за 20 долара, което превърнало живота му в ад. Независимо от раната в коляното беше опитал футбол, естествено безуспешно, и бейзбол като ляв защитник в два мача срещу Канзас в 1944 година. Друго не беше спортувал. Пушеше и пиеше умерено. Баща му не знаеше за комара. Винаги беше играл с малки суми от парите, които родителите му пращаха, но случаи на нечестност и мошеничество не бяха регистрирани до момента на фаталния инцидент.
И така нататък… Не изглеждаше много обещаващо. Някаква страст като любов към скачащи животни или мания да стане президент биха помогнали поне малко, но и това липсваше. Ако баща му го познаваше отблизо, в което се съмнявах, то Пол беше едно обикновено момче със скапан късмет и сега едва ли някой можеше да каже какво се е случило с него. Реших, че никак не ми харесва рекламата на лейтенант Мърфи от Бюрото за безследно изчезнали, която беше направил пред мистър Херълд на мен и Сол Панзър. Всеки от полицейското управление в Ню Йорк, като се започне от най-висшия чин и се стигне до най-низшия, би дал една надница с данъците да види Нироу Улф в затруднено положение. Изглежда Мърфи, след като се беше блъскал с този случай цял месец, бе решил да го пробута на Нироу.
Разходих се до кухнята, за да споделя с Фриц, че имаме работа за две години и провалът ни е вързан в кърпа. Фриц се усмихна и поклати отрицателно глава.
— Провал при нас? Това няма да го бъде поне докато Улф и вие двамата сте тук. — Каза го с такава сигурност; после извади от хладилника пластмасова кутия, занесе я на масата и махна капачката.
— Я чакай! — извиках с неодобрение. — Нали ядохме хайвер от херинга на обяд! Същото ли ще вечеряме?
— Скъпи ми Арчи — Държа да спомена, че Фриц ме превъзхождаше само по отношение на храната. — херингата беше само запържена с малко сос с лук и шушан. Тази ще бъде задушена на фурна с пастет от аншуа, мое производство. Тънките парчета сланина за увиване ще наложа с пет вида подправки. После в ястието ще покиснат малко глава лук и други три подправки, които ще извадя. Ще ви бъде сервирано със сметана отгоре. Сезонът на хайвера е кратък и мистър Улф с удоволствие може да яде от него три пъти на ден. Вие пък вървете при Ал на Десето авеню и хапнете шунка с ръжен хляб и зелева салата. — Той потръпна само при мисълта.
Кавгата беше почти готова, но успях да се измъкна от неизгодното положение, в което бях на път да изпадна, тъй като не ми се ходеше в заведението на Ал. Все още спорехме, когато в 6 часа Улф слезе с асансьора от своите любими стаи с цветя. След лекото и безболезнено приключване на дебатите с Фриц го оставих в кухнята и се върнах в кантората.
Улф стоеше до рафтовете с книги и гледаше глобуса, по-закръглен и от самия него. Явно искаше да се увери, че Омаха беше все там в Небраска. Постоя и се запъти към бюрото, заобиколи го и се насади с цялото си туловище в стола, направен по поръчка специално за него. Повдигна глава и огледа килима. 14 на 36 фута, той покриваше цялото празно пространство в средата на пода.
— Април е. — каза Улф. — Доста е замърсен. Трябва да напомня на Фриц да го занесе на почистване и да постели другите.
— Прав си, — съгласих се с него, като го погледнах — но едва ли можем още дълго да говорим за това. Ако искаш да избегнеш темата за Пол Херълд, дай нещо познато, като например въпроса за Близкия изток.
Той изсумтя.
— Не се налага аз да я избягвам. Лейтенант Мърфи е посочил теб и Сол. Свърза ли се със Сол?
— Да, смятаме да се преоблечем като набиращи нови привърженици за Армията на спасението. Той ще започне от Батъри и ще действа на север, а аз от парка Ван Кортланд на юг. Ще се срещнем при Грандс Туум на Коледа, за да споделим какво сме забелязали. После ще продължим в Бруклин. Дай нещо по- добро!
— За жалост, нямам. — въздъхна дълбоко Улф. — Може да се окаже безнадеждно. Има ли този Мърфи някаква причина да се заяжда?
— Защо мислиш, че е нещо конкретно? Той е ченге и това е достатъчно.
— Предполагам, че си прав. — Затвори очи и след миг отново ги отвори.
— Трябваше да откажа. Напълно съм сигурен, че никой в Ню Йорк не познава Пол Херълд под това име. Снимката е единадесет годишна. А как изглежда той сега? Много вероятно е да не желае да бъде открит. Ако съм прав, тези обяви във вестниците само го държат нащрек. Полицията можеше да го намери, а вече е минал цял месец и те… Свържи ме с лейтенант Мърфи!
Отидох до бюрото си и набрах номера. Успях да убедя един сержант, че само Мърфи ще ми свърши работа. Когато след малко се обади глас, направих знак на Улф.
— Лейтенант Мърфи? На телефона е Нироу Улф. Един мъж на име Джеймс Р. Херълд от Омаха, Небраска дойде днес следобед да ме наеме за издирването на сина си Пол. Каза, че вие сте му дали името ми. А, и още нещо, вашето бюро се е занимавало със случая на Пол около един месец. Всичко това е така, нали?
— Да. Приехте ли?
— Приех.
— Много добре! Желая ви успех, мистър Улф!
— Благодаря. Мога ли да попитам дали вече сте се добрали до нещо?
— Не, навсякъде стигахме до задънена улица.
— По време на разследването използвахте ли някои методи, различни от тези, които обичайно се прилагат?
— Зависи какво разбирате под „обичайни“ методи. Мисля, че случаят е доста ясен. С момчето са се отнесли жестоко и би могло да се каже, че доста се постарахме. Един наш добър полицай продължава да действа там. Ако изпратите Гудуин с пълномощното от Херълд, ще му покажем с удоволствие това, което имаме.
— Благодаря. Нещо друго?
— Мисля, че няма. Желая ви успех!
Този път Улф не му благодари. Затворихме телефона.
— Не е ли удивително! Та той си мисли, че ги е пробутал един малоумен. Отвратително ще бъде, ако се окаже прав. Откъде предлагаш да започнем?
