— В такъв панаир не мога да разговарям — рязко каза Улф. В случая инициативата пое Фредерик Бригс, човекът от червеното кожено кресло.
— Последния път — бавно и ясно започна той, — аз и моите съдружници дойдохме тук против волята си и ви предложихме да ни задавате въпроси. Този път ние имаме въпроси към вас. Ако си спомняте, аз охарактеризирах вашия метод като неморален и достоен за порицание и вие потвърдихте становището ми, като подправихте, по-точно — направихте, надписа върху документа на Дайкс, фалшифицирайки почерка на един от нас, след което предадохте същия документ в полицията. Как можете да оправдаете действията си?
— Никак, мистър Бригс — веждите на Улф излетяха нагоре.
— Отговорът ви е неприемлив — яростно замига Бригс. — Аз настоявам… ние настояваме… за отговор.
— Ще получите вашия отговор — Улф беше съвършено спокоен. — Както отбелязахте, почеркът върху документа на Дайкс е на мистър Къриган. Има три възможни обяснение. Къриган сам го е написал. Аз съм го написал, като съм подправил почерка му. Някой от нас го е направил, имитирайки почерка на съдружника си, което никак не е трудно. Това е направено или преди, или след като ви поисках молбата на Дайкс. На въпросите на полицията вие заявихте, че не сте вършили нищо от този род. Аз заявих същото. Не мога да допусна, че ме надарявате с изключителното право да лъжа.
— Това не е отговор. Аз настоявам…
— Стига, Фред — прекъсна го Кастин, — казах ви, че така нищо няма да постигнем. Няма кой да ни е арбитър, затова преминете към същността на въпроса.
— Той няма да може — всезнайкото Фелпс също се ядоса. — Нека да говори Кон.
О’Мелли поклати глава. Горчивината от усмивката му се запази дори когато говореше.
— Благодаря, Емет, но аз съм лишен от практика, забравихте ли?
— Продължавай, Фред — разпореди се Къриган.
— Мисля — продължи да настоява Бригс, — че трябва да получим от вас отговор на зададения въпрос, но предвид стечението на обстоятелствата, ще го оттегля. По нататък. Ние сме петима, включително О’Мелли, и сме кръвно заинтересувани от благосъстоянието и добрата репутация на нашата кантора. Затова мненията ни са единодушни. Вашата толкова откровено изказана позиция се крепи на един основен факт, че смъртта на Леонард Дайкс е предизвикана от ръкописа, който той е съчинил под измислено име, и че същият ръкопис е станал причина за смъртта на две други жени. Също така твърдите, че един или няколко сътрудника в кантората са знаели за този ръкопис и затова се смятат за косвени участници в тези престъпления. Правилно ли съм разбрал?
Улф кимна с глава.
— Лошо е изложението, но с принципа съм съгласен.
— Накарайте вашия помощник да си вземе бележника и аз ще формулирам нашето заявление още веднъж.
— Престанете, Фред — разсърди се Кастин. — Той не възразява. Какво още ви е нужно? Продължавайте. Бригс започна отново да примигва.
— Готов съм да продължа, но при условие, че няма да ме прекъсват. — Той се обърна към Улф. — Значи вие не възразявате? Много добре. Значи основата на предприетото от вас разследване е самият ръкопис, нали така?
— Да.
— Значи съдържанието на ръкописа е много важен фактор за нас и за мистър О’Мелли. Така ли е?
— Да.
— От това следва, че ако ни се предостави възможност да се запознаем със съдържанието на ръкописа, ние естествено и по право сме длъжни да приложим всички усилия, за да се възползваме от това. Правилно ли е?
Улф се почеса по носа.
— Не искам да се отклонявам от същността на проблема, но тук възниква въпросът за правото. Ако това се прави в името на закона, то отговорът е да. Ако това се прави, за да се прикрие престъпника, то аз казвам не.
— Въпросът за прикриване на престъпника се изключва.
— В такъв случай — повдигна рамена Улф, — казаното от вас е справедливо.
— Много добре. Именно по тези съображения мистър Къриган отлетя за Калифорния. Именно затова сме дошли тук. Не знам как успяхте да изпреварите мистър Къриган в Калифорния. Вашият човек не само се оказа там, но успя да попречи на мистър Къриган да се запознае с ръкописа, от което следва, че той го е виждал, а това значи, че и на него, и на вас е известно съдържанието. Вие въвлякохте нашата кантора в това дело, вие убедихте полицията, че ние сме замесени, вие направихте надписа на молбата на…
— Моля последното твърдение да бъде оттеглено — изръмжа Улф.
— Напразно правите това, Фред — каза О’Мелли, — не си струва да се говори за това.
Бригс примигна срещу него, после направи същото и към шефа.
— Предвид обстоятелствата, оттеглям това твърдение, но само временно. Това нито на йота не променя мнението ми за справедливото ни искане да ни уведомите за съдържанието на ръкописа. Вие ни натопихте в това дело. Ние искаме да потвърдите необходимостта от нашето участие в него. — Бригс примигна и огледа своите колеги. — Достатъчно ясен и убедителен ли бях? — попита той.
Те отговориха утвърдително.
— Достатъчно ясно — съгласи се Улф, — макар и доста пространно. Вие, господа, нещо сте разтревожени, след като идвате тук на тълпи. Защо, дявол го взел, един от вас не вдигна телефона да ме попита за съдържанието на романа? За вашата молба щяха да са необходими не повече от пет секунди, а за моя отговор — две.
— Какво щяхте да отговорите? — попита Кастин.
— Че още не съм готов.
— Готов за какво?
— Да пристъпя към действия.
За да се оценят по достойнство тези думи, трябваше да чуете как Улф ги произнесе. Той не се озъби, не отсече веднъж завинаги, а ги каза със съвсем делничен тон, но ако някой от присъстващите имаше от какво да се опасява, щеше да почувства каква заплаха крият тези две спокойно и ясно казани думи.
Адвокатите се спогледаха.
— Искате да кажете, че отказвате да ни дадете информация? — възмути се Бригс.
— В този момент, да — кимна Улф. — Не съм готов. Като практикуващи адвокати вие, джентълмени, знаете, че силата на аргумента се състои в това да го употребиш на нужното място в нужното време. За да придобия тези сведения, аз се потрудих доста и сега смятам да извлека от тях максимална полза.
— Какво ви казах, господа? — Емет Фелпс се изправи. — Само си губим времето.
— Мистър Фелпс няма високо мнение за нашите умствени способности — сухо каза Улф.
— Предложете му пари — даде съвет О’Мелли. — Купете това, което му е известно. Сумата после може да се узакони. Нали Емет? Но на мен не разчитайте. Нямам нито цент.
— Искам да предотвратя всякакви разговори за преднамерено недоброжелателство — каза Улф. — Не изпитвам никакво удоволствие да държа някого в напрегнато очакване. Бях напълно искрен, когато ви казах, че ми трябва време, за да пристъпя към действие. Да действаш, без да имаш всички карти в ръцете си, е грешка, а аз не съм глупак, джентълмени.
Кастин се изправи, приближи се до масата и се наведе към Улф.
— Ще ви кажа какво мисля. Мисля, че всичко това е блъф. Според мен, вие знаете за ръкописа толкова, колкото и ние. Според мен вие знаете толкова, колкото преди седмица, когато бяхме тук — той се изправи. — Да тръгваме, джентълмени. Той е истински съчинител. — Кастин се обърна към мен. — И вие също, Гудуин. Жалко, че аз не бях в Калифорния. Щеше да ви бъде доста по-трудно. — Той излезе от кабинета. След него тръгна Фелпс и О’Мелли. Къриган, който да момента не бе проронил нито дума, реши да каже нещо, направи крачка към масата, но размисли и, без да сваля очи от мен, тръгна към вратата. Бригс изпълзя от червеното кожено кресло и, като мигаше срещу Улф, каза:
— Днес още веднъж се убедих в правилността на оценката си относно вашите методи и тактика. —
