обиколи присъстващите. — Преди да преминем към подробностите, позволете ми една забележка. При първото четене на писмото — той почука по страниците, — забелязах грешка, която сочеше, че то не е писано от Къриган. Поведението на Къриган в Лос Анджелис явно сочеше, че не е чел ръкописа. Но това писмо би могло да бъде написано от вас, мистър Фелпс, или от вас, мистър Кастин, или в краен случай от мистър Бригс. Може да е написано не от Къриган, а от всеки, който е извършил дела, приписващи се в това писмо на него. Ето защо първо трябваше да разбера кой от вас има достъп до пишещата машина в „Клуба на пътешественика“. Установих, че никой не е имал достъп и следователно никой от вас не е писал срещу О’Мелли. Значи ако някой е извършил трите убийства, то причина за това би трябвало да е нещо друго, а не желанието да се прикрие авторът на доноса.
— По-близко до същността — изръмжа Креймър.
Улф не му обърна внимание. Той погледна някъде високо над главите на присъстващите и попита:
— Коя от вас, уважаеми дами, е мис Дондеро?
Аз завъртях глава. Сю бе една от четирите на дивана.
— Аз — тя учудено погледна Улф. Лицето й порозовя и я превърна в красавица, като на картинка.
— Вие ли сте секретарка на мистър Фелпс? — Да.
— Преди девет дни, по-миналата събота, мистър Фелпс ви е продиктувал кратко писмо, адресирано до мен, което е трябвало да се изпрати по куриер. Към него се прилагаха различни документи, писани от ръката на Дайкс по времето, когато е работил в кантората. Помните ли това събитие?
— Да. Естествено.
— Известно ми е, че полицията ви е разпитвала за това, показали са ви молбата на Дайкс за освобождаване от работа и са обърнали вниманието ви на бележката, написана с молив Пс. 145–3. Почеркът е наподобявал този на Къриган. Вие решително сте потвърдили, че когато в събота сутринта писмото е било изпратено до мен, такава бележка не е съществувала. Така ли е?
— Да — решително каза Сю.
— Уверена ли сте, че когато сте слагали в плика молбата заедно с другите документи, тази бележка не е била написана?
— Да.
— Вие сте човек, който е уверен в себе си, нали, мис Дондеро?
— Не знам какво да кажа. Знам само какво съм видяла и какво не съм видяла.
— Много добре казано — гласът на Улф звучеше отсечено, но без неприязън. — Малко хора могат така да формулират своята убеденост и да я отстояват. На колко машини пишехте в това време?
— Не разбирам за какво говорите. Винаги пиша на една и съща машина. На моята.
— Мистър Фелпс ви е продиктувал писмото и вие сте го напечатали на своята машина. Нали така?
— Да.
— Убедена ли сте? — Напълно.
— Съществува ли вероятност по някаква причина, не е важно каква, по някое време да сте се преместили на друга машина, за да напечатате адреса на плика?
— В никакъв случай! Бях на бюрото си и напечатах адреса на плика веднага, след като напечатах писмото. Винаги правя така.
— Тогава имаме проблем — Улф извади навън чекмеджето на бюрото си и извади от там плик и листове хартия. — Ето писмото и плика. С мистър Гудуин сме готови да потвърдим получаването му. Дори с невъоръжено око се вижда разликата. Текстът на плика и на съдържанието са написани на две различни машини. Установих го с лупа.
— Не мога да повярвам! — възкликна Сю.
— Елате тук и се убедете лично. Не, моля ви се, само мис Дондеро. Не бива да пипате плика.
Аз й направих път да мине. Тя се приближи до бюрото и се наведе, за да вижда по-добре.
— Това е друг плик — каза тя, като се изплаши. — Аз не съм го печатала. Обикновено пиша думата „куриер“ с главни букви и я подчертавам. Тук всички букви са главни и не е подчертано. Откъде го взехте?
— Моля ви, мис Дондеро, заемете мястото си — Улф сложи писмото в плика и го постави в чекмеджето. После изчака Сю да седне и когато тя се обърна с лице към него, каза: — Благодаря ви, че с вашата увереност ми помогнахте. Уверена ли сте обаче, че писмото и другите документи сте поставили в плика с моя адрес?
— Да.
— Залепихте ли го?
— Да.
— После го оставихте на бюрото или в кошницата за изходяща кореспонденция?
— Не съм го оставяла никъде. Трябваше да го отнесе куриер, затова изпратих да го повикат. Лично отидох в приемната при Бланш, оставих го на бюрото и я помолих да го предаде на куриера.
— А коя е Бланш?
— Работи в приемната. Мис Дък. Улф премести погледа си.
— Коя от вас е мис Дък? Бланш вдигна ръка.
— Аз. Разбирам за какво става дума. Не съм глупава. Ще ме попитате дали не съм местила писмото в друг плик. Не, не съм го местила. Не зная кой го е направил. Но дойде мистър О’Мелли, каза, че са забравили да впишат нещо и взе писмото със себе си.
— Мистър О’Мелли? — Да.
— Донесе ли го обратно? — Да.
— След колко време? Колко време го нямаше?
— Не зная. Може би три или четири минути. Но той донесе писмото и когато куриерът се появи, аз му го дадох.
— Естествено, не сте обърнали внимание на плика.
— Господи, разбира се, че не съм.
— Това е много важен момент, мис Дък. Готова ли сте да свидетелствате, че мистър О’Мелли е взел писмото от вас и скоро след това го е върнал в същия или в подобен плик?
— Какво значи дали съм готова? Та аз свидетелствам. Погледът на Улф се откъсна от нея, премести се вдясно и назад над главите на адвокатите.
— Виждам, че има възможност да решим нашия проблем. Сега стана ясно, че мистър О’Мелли е напечатал моя адрес на друг плик и е преместил съдържанието на първия в него. Ако е така, много е възможно някоя от вас да е видяла как го прави. Макар че не зная как са разположени пишещите машини в офиса ви. Какво ще кажете? В събота сутринта, преди девет дни, никоя от вас ли не е видяла мистър О’Мелли да печата на плика адреса ми?
Всички мълчаха, без да свалят очи от Улф.
— Доколкото разбирам — кимна Улф, — той е трябвало да се възползва от пишеща машина, която не се вижда от вас. Може би трябва да разпитаме и другите сътрудници, които сега не са тук, може някой да го е видял. Искам добре да разберете положението. Този плик е сериозна улика. Ако мистър О’Мелли го е държал в ръце и е печатал на него адреса, по всяка вероятност има оставени отпечатъци. Не вярвам в онази сутрин да е бил с ръкавици. Освен това не е толкова трудно да се разбере на коя машина е писан. Ако се окаже, че това е една от машините, стояща на някое от бюрата ви, уважаеми дами, а мистър О’Мелли откаже да го е писал, то някоя от вас, уважаеми дами, може да се окаже в затруднено положение. Може би от нея ще се заинтересува полицията.
— Това е моята машина — мрачно каза някой, но така тихо, че едва дочух казаното.
Кой мислите, че беше? Красавицата Елинор.
— Аха. Позволете да узная името ви.
— Елинор Грубър — неохотно каза тя.
— Разкажете ни за случилото се, мис Грубър.
— Търсех нещо в архива, когато той попита дали може…
— Той означава мистър О’Мелли, нали?
— Да. Попита дали може да използва машината и аз казах „да“. Това е всичко.
— Адрес върху плика ли печата?
