— Не зная. Ровех в архива с гръб към него.
— Имахте ли върху бюрото чисти пликове?
— Естествено. В горното чекмедже.
— Колко време писа той на машината?
— Не зная. Съвсем малко. — Минута-две?
— Казах: много малко. Не съм гледала часовник.
— Но време достатъчно за написване на адрес на плик?
— Естествено. Това става за секунди.
— Видяхте ли да държи в ръцете си плик?
— Не съм гледала. Бях заета.
— Благодаря, мис Грубър. Извинете, че се наложи да напрегнете паметта си, но се радвам, че тя не ви изневери — Улф погледна към Конрой О’Мелли. — Сега ще трябва да разговаряме с вас, мистър О’Мелли. Няма да формулирам усложнен с подробности въпрос. Просто питам, вярно ли е, че в онази събота сте извършили това, което твърдят тези две дами?
О’Мелли сякаш се бе преобразил. Горчивата гънка бе изчезнала от устните му и бузите сякаш станаха гладки и розови. Изглеждаше поне десет години по-млад, а очите му горяха като фенери. В гласа му се появиха резки нотки.
— Предпочитам да ви слушам. Докато свършите да говорите.
— Много добре. На вас ви е ясно, че ви обвинявам в убийство.
— Да. Можете да продължите.
Пърли Стебинс стана, заобиколи Креймър и Бригс, взе стол и седна отзад и малко вдясно от О’Мелли. Последният дори не го погледна.
— Очевидно е — продължи Улф, — че взимането от О’Мелли и подменянето на плика, с цел върху молбата да се появи въпросната отметка, все още не прави от О’Мелли убиец. До това време мнозина от нас бяха научили заглавието на романа: „Не се надявайте…“ и не бе невъзможно да се направи връзка със сто четиридесет и пети Псалм. Но този факт доказва, че О’Мелли е искал да ми поднесе доказателство за връзката на някой от вашата кантора с ръкописа и следователно с убийствата, по-точно Къриган. Аз…
— Защо точно Къриган? — попита Кастин.
— Това се каня да обясня. Имам намерение да ви кажа нещо, което не мога да докажа, както в случая с Хикс. Той все още е Хикс, но аз ще го наричам О’Мелли. Най-странното в писмото-признание е това, че съдържанието на ръкописа е именно такова, каквото се описва, че всяка подробност в него отговаря на действителността и се отличава с голяма точност. Човекът, който го е писал, действително е намерил ръкописа на Дайкс в бюрото му и го е прочел. Той е бил в дома на Дайкс, разговарял е с него и го е убил. Убил го е именно по тази причина, която се описва в писмото: от страх какво може да се случи, ако някой узнае съдържанието на романа, по тази причина той убива мис Уейлман и мис Абрамс. Признанието е написано от О’Мелли. Той…
— Вие сте полудял! — извика Кастин. — В ръкописа е казано, че Къриган е написал доноса срещу О’Мелли. Нали така?
— Да.
— А О’Мелли е узнал за това, след като е намерил и прочел ръкописа.
— Да.
— Значи той е убил трима души, за да не може никой да узнае, че доноса срещу него е написал Къриган. Опазил ни Бог да повярваме в това!
— Той е убил тримата, за да му е по-лесно да убие четвъртия — Улф отново започна да обяснява. — Когато е разбрал, че кариерата му е разрушена от Къриган, той е решил да го убие. Но колкото и ловко да го е извършил, Дайкс е представлявал потенциална опасност. Дайкс е знаел, че на О’Мелли е известно кой е донесъл за подкупа. Ако сега Къриган внезапно умре от насилствена смърт, по какъвто и начин да стане това, Дайкс би могъл да проговори. Затова първи е трябвало да умре Дайкс. После, Джоан Уейлман — представлявала ли е заплаха за него? О’Мелли е трябвало да разбере това и те са се срещнали. Възможно е той да не се е канил да й причини вреда, за което се казва и в писмото, но когато тя е заговорила за приликата между романа и действителните събития, когато си е спомнила дори името му, с това си е подписала смъртната присъда. След пет часа тя е била мъртва.
Някъде назад изскърца стол. Джон Р. Уейлман стана и се придвижи напред. Присъстващите не сваляха очи от него. Улф замълча, но Уейлман мина на пръсти покрай стената и седна на освободения от Стебинс стол. Сега той виждаше лицата на адвокатите.
— Извинете — каза той, преди да седне.
Жените зашепнаха помежду си. Креймър погледна Уейлман и реши, че последният не е решил да си отмъщава, тъй като отново се втренчи в Улф.
— Остава още един човек, от когото е могла да възникне опасност. Рейчъл Абрамс. Дайкс вероятно е разказал за нея на О’Мелли, но и да не го е направил, последният е намерил разписката при обиска на квартирата на Дайкс. Ще ви прочета няколко изречения от признанието.
Той прелисти няколко страници и намери нужното място: „Нямах право да изпитвам отвращение от убийството на Джоан Уейлман дотолкова, че да се въздържа от по-нататъшни действия, защото ако нейната смърт е морално неприемлива, как да оправдая убийството и на Дайкс? След смъртта на Джоан аз престанах да се съмнявам. Сега при наличието на мотив аз бях готов за убийството на неограничено число хора, без да изпитвам и най-малкото угризение на съвестта. Затова, замисляйки убийството на Рейчъл Абрамс, аз размишлявах само дали това е необходимо и може ли да го осъществя, без да се подлагам на излишен риск. Необходимо е, реших аз.“ Улф вдигна очи.
— Това е изключителен документ. Пред нас е човек, който говори откровено, дори облекчава душата си и спокойно разказва за превръщането си от нормален човек в хладнокръвен убиец, но избягва мисълта за възможно наказание и приписва отговорността за престъплението на друг човек. Това е хитър и ловък ход и така би могъл да удържи победа, ако мистър Уейлман не бе прибягнал до моите услуги. Ако не бе проявил настойчивост, независимо от големите разходи и неведнъж загубените надежди. Но аз малко изпреварвам събитията. Това признание на подлежи на съмнение, но в него има един недостатък. Когато той тръгва да убива Рейчъл Абрамс, на двадесет и шести февруари, преди две седмици, тя едва ли е представлявала опасност за него. Той е знаел…
— За О’Мелли ли продължавате да говорите? — прекъсна го Кастин.
— Да.
— В такъв случай вие грешите. Точно преди две седмици О’Мелли е бил в Атланта.
— Ще стигна и до това — кимна Улф. — До този ден той е знаел, че водя разследване и че се интересувам от Байрд Арчър и ръкописа. Значи мога да открия Рейчъл Абрамс. Преди всичко е трябвало да се отърве от нея, което и прави две минути преди пристигането в бюрото и на мистър Гудуин. Това е всичко. Подготовката е завършена. Сега трябва да се заеме с истинската цел — убийството на Къриган. Немислимо е да се откаже от него, но обстановката започва да се усложнява. Желаейки да разбере какво ми е известно, той се обажда на Къриган и предлага да ме посетите и да отговорите на въпросите ми. Вие дойдохте. По всяка вероятност моята молба да ми покажете заявлението на Дайкс за напускане го навежда на мисълта да стовари всичко върху Къриган. Но това не е толкова важно. Като първа крачка той прави тази бележка преди да ми изпратите заявлението, като подправя почерка на Къриган.
Улф замълча и погледна Уейлман. Последният не сваляше поглед от О’Мелли, но явно не се канеше да предприеме някакви действия.
— Когато полицията започва да разпитва за написаното на ръка — продължи Улф, — О’Мелли се присъединява към мнението на останалите и твърди, че аз съм авторът. После идва писмото на мисис Потър, което само му помага. Той е знаел, че това е капан, направен или от мен, или от инспектор Креймър, тъй като всички копия на ръкописа са унищожени. Не знам какво сте говорили тези дни помежду си, но съм сигурен, че ловко ви е насочил към мисълта да изпратите Къриган в Калифорния. Резултатът надминава очакванията му. Когато Къриган се връща, вие отново идвате при мен и О’Мелли още веднъж се убеждава, че аз само му помагам, като отказвам да кажа каквото и да е и почти съм готов за действие. А това вече е заплаха, зловеща и неминуема, независимо над кого е надвиснала. Не е трудно да се допусне, че Къриган, ако наистина е престъпник, ще избере именно този миг за самоубийство. О’Мелли действа хитро и
