— Разбира се, че е казала! Типично за нея! Какво каза?
— Не. — Бях категоричен. — Може би не се изразих достатъчно ясно. — Вдигнах един пръст. — Първо, вие ми давате парите. — Вдигнах втори пръст. — Второ, аз ви давам фактите. Предлагам ви нещо за продан, това е всичко.
— Това е лошото. — Тя поклати тъжно глава.
— Кое?
— Не говорите сериозно. Ако бяхте предложили да ми кажете срещу двайсет долара, щеше да е друго. Аз, разбира се, страшно искам да науча какво е казала тя — но пет хиляди! Знаете ли какво си мисля, мистър Гудуин?
— Не знам.
— Мисля си, че сте прекалено изискан човек, за да използвате подобна тактика — да предизвикате любопитството ми, само за да ме накарате да говоря. Когато влязохте, за нищо на света не бих допуснала, особено с тези очи. Преценявам хората по очите.
Аз също донякъде преценявам хората по очите и нейните не съответстваха на представлението. Въпреки че не бяха най-проницателните и умни очи, които съм виждал, не бяха и очи на лекомислена жена. Щеше ми се да остана с нея около час и да се опитам да я разгадая, но инструкциите ми бяха да направя предложението най-безцеремонно, да отбележа реакцията и да изчезвам. Освен това исках да обиколя колкото може повече обекти преди началото на погребението. Затова станах да си тръгвам. Тя каза колко съжалява, дори намекна, че би могла да допълни контрапредложението си за двайсет долара с още десет, но аз й дадох да разбере, че съм оскърбен от забележката й за моята тактика и искам да остана сам.
Навън намерих телефонна будка, докладвах на Улф и после взех такси до Четирийсет и втора улица. Лон Коен ме беше предупредил да не се настройвам зле към Асоциацията за подпомагане на бежанци заради елегантния слънчев офис на двайсет и шестия етаж в един от по-новите небостъргачи в централен Манхатън, защото сградата е собственост на мисис Фром и те не плащат наем. Но въпреки това обстановката беше прекалено лъскава за организация, посветила се да помага на нещастните и потиснатите. В блестящата приемна видях с очите си такъв пример. На края на кафявото кожено канапе, прегърбен от умора и отчаяние, облечен със стар сив костюм, който му беше по-голям с две мерки, седеше един типичен екземпляр. Погледнах го крадешком, като се чудех как ли му действа обстановката, но после го погледнах втори път и престанах да се чудя. Беше Сол Панцър. Очите ни се срещнаха, после той наведе глава, а аз се приближих към жената зад бюрото, която имаше дълъг тънък нос и също такава брадичка.
Каза ми, че мис Райт е заета и приема само с предварително записан час. Подадох й картичката си, убедих я да предаде не само името ми, но и съобщението под него и след малко тя ме осведоми, че ще ме приемат, но не й е приятно. Даде ясно да се разбере, че не иска да има нищо общо с мен, като сви устни и вдигна брадичка.
Поканиха ме в голяма ъглова стая с прозорци от двете страни, от които се разкриваше гледка към Манхатън на юг и изток. Имаше две бюра, но беше заето само едното — там седеше служителка с кестенява коса, която изглеждаше почти толкова отчаяна, колкото Сол Панцър, но не се предаваше и нямаше такова намерение. Тя ме посрещна с въпрос:
— Бихте ли ми показали визитната си картичка?
Бяха й я прочели по телефона. Приближих се и й я подадох. Тя погледна първо картичката, после мен.
— Заета съм. Спешно ли е?
— Няма да ви отнема много време, мис Райт.
— Каква полза има да обсъждате това с мен?
— Не знам. Нека засега оставим настрана дали ще е от полза или не. Говоря само от мое име, не от името на Ниро Улф и…
— Не ви ли изпраща Ниро Улф?
— Не.
— Полицията?
— Не. Това е моя идея. Имах някои неудачи, трябват ми пари и предлагам нещо за продай. Знам, че сте прекарали тежък ден заради погребението на мисис Фром следобед, но това не търпи отлагане, поне за мен, и са ми нужни пет хиляди долара колкото може по-скоро.
Тя се усмихна накриво.
Страхувам се, че нямам толкова в мен, ако се каните да ме оберете. Мислех, че сте почтен правоспособен детектив? Старая се. Както споменах, имах някои неудачи. Просто предлагам да ви продам нещо, а вие може да приемете или ла откажете. Зависи доколко искате да знаете точно какво е казала мисис Фром на мистър Улф. Възможно е това да се окаже прекрасна сделка за вас срещу пет хиляди долара, възможно е да не е така. Вие ще прецените по-добре от мен, но разбира се не може да сте сигурна преди да сте го чули.
Тя ме изгледа.
— Значи такава била работата? — попита тя.
— Такава — потвърдих аз.
Беше ми по-трудно да посрещна погледа на кафявите й очи, отколкото в случая на Джийн Ести и Клеър Хорън. Проблемът беше да си придам вид на пълен подлец, но същевременно да изглеждам като човек, който ще удържи на думата си. Под нейния прям и твърд поглед изпитах чувство, че не съм облечен подходящо за тази роля и се помъчих то да не проличи на лицето ми. Стори ми се, че ще е от полза да правя нещо, затова продължих:
— Разбирате, мис Райт, че ви правя това предложение с най-добри намерения. Мога да ви кажа всичко, за което си говориха.
— Но първо искате парите? — Гласът й беше не по-малко твърд от погледа.
Махнах с ръка:
— Страхувам се, че това е единственият начин. Бихте могли да ме изгоните.
— Вярно е. — Виждаше се, че мисли трескаво. — Може би ще постигнем компромис. — Тя извади бележник от чекмеджето и драсна в него с химикалката. — Седнете тук или на другото бюро и напишете накратко предложението си. Нещо такова:
„Срещу заплащане от пет хиляди долара в брой от Анджела Райт, ще й предам пълно и точно разговора, състоял се между Лора Фром и Ниро Улф миналия петък“.
Сложете датата, подпишете се, това е всичко.
— И да ви го дам?
— Да. Ще ви го върна веднага, щом изпълните поетото задължение. Не е ли справедливо?
Усмихнах й се.
— Хайде сега, мис Райт, Ако бях толкова наивен, колко време според вас щях да изкарам при Ниро Улф?
Тя също ми се усмихна.
— Бихте ли искали да знаете какво мисля?
— Разбира се.
Мисля, че ако бяхте способен да продавате тайните, които сте научили в офиса на Улф, той би разбрал и отдавна щеше да ви е изхвърлил.
— Споменах ви, че имах някои неудачи.
— Не чак такива. И аз не съм толкова наивна. Разбира се, прав сте за едно, по-скоро мистър Улф е прав — много бих искала да знам за какво се е консултирала с него мисис Фром. Чудя се какво би станало, ако събера парите и ви ги дам?
— Има един лесен начин да разберете.
— Може би има и още по-лесен. Бих могла да отида при мистър Улф и да го попитам.
— Ще кажа, че лъжете. Тя кимна.
— Да, предполагам, че ще кажете така. Той трудно би признал, че ви е изпратил с подобно
