— Няма да коментирам.
— Така не — става поклати глава той. — Ако не ми кажете, няма как да се споразумеем. Не твърдя, че ще се споразумеем, дори и да ми кажете, но предварително не мога да реша.
Липскъм се обърна кръгом и ако не беше затворил очи, гледаше през прозореца. Виждах единствено широкия му гръб. Остана в тази поза доста дълго и накрая се обърна:
— Не виждам никаква полза, Гудуин, да нарека поведението ви с думата, която заслужава. Боже милостиви! Що за начин човек да си изкарва прехраната! Погледнете ме мен — отдавам цялото си време, талант и енергия на стремежа към по-висока етика в човешките отношения, и после погледнете себе си… Но вас не ви е грижа, интересуват ви единствено парите. Милостиви боже! Пари! Ще си помисля — може дави се обадя, може да не ви се обадя. Има ли ви в указателя?
Казах му, да, номерът на Улф е там и тъй като нямах желание да слушам повече колко съм отвратителен аз и колко прекрасен е той, бързо се измъкнах. Жизнерадостната ми приятелка на телефоните може би имаше желание малко да ми повдигне настроението, но си помислих, че всякакво общуване с типове като мен е вредно за нея и отминах без да спра.
Долу на улицата намерих телефон, набрах номера, който знам най-добре и чух гласа на Улф:
— Номер четири е готов — съобщих аз. — Липскъм. Добре ли се чувствате?
— Продължавай. Нямам въпроси.
„Нямам въпроси“ означаваше, че не е сам. Затова се постарах да му докладвам с пълни подробности, включително изграденото си вече мнение за радетеля за по-висока етика в човешките отношения. Щом свърших, добавих, че е дванайсет и двайсет, за да му спестя неудобството да поглежда часовника на стената и попитах дали да се отправя към номер пет, Пол Кафнър, консултанта по връзки с обществеността, който така ловко се беше справил с мен, когато ме завари с Джийн Ести.
— Не — отвърна кратко Улф. — Върни се веднага вкъщи. Мистър Пол Кафнър е тук и искам да те видя.
10
Разбира се, по тона и думите, с които Улф ми даде заповедта, знаех какво да очаквам, затова не се изненадах, че ме изгледа мръсно. Пол Кафнър седеше на червеното кожено кресло и също не разцъфна в такава възторжена усмивка, с каквато ме беше дарил в събота, но не бих казал, че имаше враждебен вид. Сигурно добрите връзки с обществеността изключват влизането в открити бойни действия с ближния, освен ако той не се опита да ви разкъса. Дребното ухапване не е достатъчен повод.
Канех се да седна на бюрото си, но Улф ме спря:
— Не там, Арчи. Ти загуби правото си да седиш на това бюро. — Той посочи един от жълтите столове. — Ето там.
— Какво! Какво означава това? — попитах смаяно.
— Премести се там! — нареди мрачно той. Припомних си, че освен слисан, трябва да изглеждам наскърбен и объркан, станах, отидох до жълтия стол, седнах и посрещнах изпепеляващия му поглед. Тонът му беше не по-малко изпепеляващ.
— Мистър Кафнър направи ужасно обвинение. Искам да го чуеш от него. Мистър Кафнър?
Кафнър изпитваше болка от това, което се налагаше да изрече. Нацупи дебелите си устни, при което проскубаният му мустак придоби формата на дъга. Обърна се към мен, не към Улф:
— Уведомиха ме, че сутринта сте направили предложение на една жена, чиято честност за мен е извън съмнение. Тя казва, че сте предложили да й съобщите целия разговор на мисис Фром с мистър Улф от миналия петък, ако първо ви плати пет хиляди долара в брой.
Не скочих възмутено от стола си, защото като детектив с дългогодишен опит, работещ под ръководството на Ниро Улф, трябваше да мога да посрещна едно долно обвинение с известно самообладание. Повдигнах брадичката си на половин сантиметър и го попитах:
— Как се казва тази жена?
Той поклати глава:
— Не съобщих името й на мистър Улф, защото тя така ме помоли. Естествено, вие го знаете.
— Забравих го. Припомнете ми.
— Не.
— Моля ви се! — казах аз с умерено негодувание. — Ако бяхте сенатор, естествено нямаше да искам от вас да назовете името на моя обвинител, но тъй като не сте, защо не се скриете някъде с това обвинение!
Кафнър се притесни, но продължи да упорства.
— Струва ми се много просто. Помолих ви единствено да отговорите на въпроса правили ли сте такова предложение на една жена сутринта?
— Добре. Да речем, че ви отговоря. После ще заявите, че един мъж ви се е оплакал, че снощи съм откраднал сиренето от капана му за мишки, ще ме питате дали е така, аз ще ви отговоря, след това ще кажете, че някакъв кон се жалвал пред вас, че съм му отрязал опашката…
— Достатъчно — намеси се Улф. — Той има право, мистър Кафнър. Анонимните обвинения са в съмнителен вкус.
— За мен не са анонимни. Познавам я.
— Тогава посочете името й.
— Тя ме помоли да не го споменавам.
— Ако сте й обещали, боя се, че стигаме до задънена улица. Нищо чудно, че мистър Гудуин поставя това условие — иначе щеше да е пълен глупак. По този начин въпросът е приключен. Няма да се занимавам повече с него. Щом вие нямате право да очаквате отговор на анонимно обвинение, и аз нямам.
Кафнър пак се нацупи — сега мустакът му приличаше на легнал полумесец. Той разсеяно бръкна в джоба си и извади табакера. Отвори я, взе една цигара, погледна, разбра какво държи и попита:
— Може ли да запаля?
— Не — отсече Улф.
Това в никакъв случай не беше желязно правило. Той често го нарушава не само за мъже, но дори за някои жени, при това не непременно бъдещи клиенти. Кафнър се обърка и изнерви. Неоснователно му бяха забранили да се отдаде на един стар и силен навик, а беше изправен и пред друг проблем. За да извадите цигара от метална табакера, трябва само да щракнете копчето с пръст, но да я върнете обратно е по- сложно. Той разреши въпроса, като сложи табакерата в левия, а цигарата в десния джоб. Мъчеше се да не се нервира, но гласът му го издаваше.
— Беше мис Анджела Райт. Посрещнах тези думи мъжки.
— Мис Райт ли ви каза това?
— Да.
— Че съм й направил такова предложение?
— Да — Станах и тръгнах към бюрото си.
Улф ме попита:
— Какво ще правиш?
— Ще позвъня на мис Райт да я питам. Ако потвърди, ще й кажа, че е чистокръвен лъжец и ще предложа да й продам срещу пет хиляди долара удостоверение с родословното й дърво.
— Няма да я намерите — каза Кафнър.
— Къде е?
— Канеше се да излезе да обядва и после да отиде в църквата, където ще е погребението.
— Правил ли си на мис Райт такова предложение, както твърди мистър Кафнър?
— Не, сър.
— Казал ли си й нещо, което би могла основателно да изтълкува като подобно предложение?
— Не, сър.
— Някой друг чу ли разговора ти с нея?
— Не, освен ако в стаята не е имало подслушвателно устройство.
— В такъв случай, моля те седни на бюрото си. — Улф се обърна към посетителя: — Ако предавате
