— Не. Тя пожела да не казвам на никого.
— А кого подозираше, че е замесен?
— Казах ви — Матю Бърч и един човек на име Игън.
— Не. Имам предвид кой е осъществявал връзката с Асоциацията?
— Не ми каза. Останах с впечатление, че не подозира никого.
— Откъде беше получила тези сведения?
— Не знам. Не ми каза.
— Трудно е да се повярва. — Креймър се мъчеше да не избухне. — Знаела е много подробности — имената на Бърч и Игън, адреса на гаража, дори звънеца на колоната и сигнала. Не ви ли каза откъде е научила всичко това?
— Не.
— Вие не я ли попитахте?
— Разбира се. Отвърна, че не може да ми каже, тъй като е обещала да не разкрива източника.
И четиримата бяхме вперили поглед в него. Той самият не сваляше зачервените си очи с дълги извити мигли от Креймър. Всички, включително и той, разбирахме идеално ситуацията. Знаехме, че е долен лъжец, а той знаеше, че знаем. Беше затънал до гуша и сега се мъчеше да се измъкне. Налагаше се да измисли някакво обяснение за отиването си в гаража, особено за звънеца и сигнала, и общо взето, се справи нелошо. Мисис Фром беше мъртва и можеше да я цитира колкото иска, Бърч също беше мъртъв и можеше да споменава името му без риск. Неговият проблем беше Игън. Нямаше как да го пренебрегне, защото се намираше в съседната стая. Не можеше да го подкрепя — да представлява изнудвач, чийто рекет е разкрит и разкритието вреди на Асоциацията, на която е юридически съветник — беше немислимо. Затова Игън трябваше да бъде хвърлен на вълците. Така виждах положението аз и познавайки добре другите трима и наблюдавайки лицата им, обърнати към мен, явно и те ги виждаха по същия начин.
Креймър повдигна вежди и погледна към Улф, но Улф само поклати глава.
— Пърли, доведи Игън — каза Креймър.
Пърли стана и излезе. Хорън се понамести на стола, като се мъчеше да си придаде солиден вид. Нямаше да му е лесно, но си го беше изпросил.
— Нали разбирате — попита той Креймър, — че този човек е доказан долен престъпни и се намира в отчаяно положение? Той едва ли е надежден свидетел.
— Да, да, може би — каза Креймър и спря дотук. — Гудуин, защо не преместиш един стол за него там, близо до теб, с лице насам.
Изпълних желанието му. По този начин Стъбинс щеше да е между Игън и Хорън. Улф щеше да вижда Игън в профил, но не изказа възражения и поставих стола така, както поиска Креймър. Стъбинс се върна с Игън.
— Насам — казах му аз и той го доведе. Долният престъпник седна и впери очи в Денис Хорън, но последният не го погледна. Хорън наблюдаваше Креймър.
— Вие сте Лорънс Игън — каза Креймър, — известен като Липс Игън.
— Същият. — Гласът на Игън прозвуча дрезгаво и той се поизкашля.
— Аз съм полицейски инспектор. Това е Ниро Улф. След малко ще получа сведението за вас. Имате ли досие в полицията?
Игън се поколеба и после измърмори:
— Нали ще видите в сведението?
— Да, но сега питам вас.
— По-добре си вижте сведението. Аз може да съм забравил.
Креймър не реагира.
— Онзи човек до вас, Арчи Гудуин, ни разказа какво е станало вчера от момента, когато сте посетили едно лице в хотела му на Първо авеню — мислели сте, че се казва Леополд Хайм — до момента, когато са ви довели тук. По-късно ще ви разпитам за всичко това, но първо искам да ви обясня какво е положението. Може би смятате, че имате адвокат, който е тук, за да защитава интересите ви, но всъщност нямате такъв. Мистър Хорън ви е уведомил, че не може и няма намерение да ви представлява. Той съобщи ли ви това?
— Да.
— Недейте да мърморите. Говорете високо. Той съобщи ли ви това?
— Да!
— Кога?
— Преди половин час.
— В такъв случай ви е известно, че нямате защитник. Срещу вас са предявени две обвинения — нападение със зареден пистолет и опит за изнудване. По първото има двама свидетели — Фред Дъркин и Арчи Гудуин. Така че там нещата са ясни. По второто може би си мислите, че има само един свидетел — Сол Панцър, известен също като Леополд Хайм, но грешите. Сега получихме допълнителни показания. Мистър Хорън твърди, че миналия петък научил от сигурно и добре осведомено лице, че участвате в организирано изнудване и принуждавате хора, влезли в страната нелегално, да ви плащат пари. Той твърди, че се е съгласил да ви представлява, като се е поддал на вътрешен импулс, но сега съжалява. Твърди, че не би представлявал долен престъпник като вас.
— Не съм казал това — изписка Хорън. — Аз само…
— Млъкнете! — изръмжа Креймър. — Ако ме прекъснете още веднъж, ще ви изхвърля. Казахте ли, че са ви съобщили за участието на Игън в този рекет? Да или не?
— Да.
— Казахте ли, че няма да го представлявате?
— Да.
— Нарекохте ли го долен престъпник?
— Да.
— В такъв случай, млъкнете, ако искате да останете. — Креймър се обърна към Игън: — Според мен имахте право да знаете какво е казал мистър Хорън, но това не ни е необходимо, за да ви лепнем обвинението. Леополд Хайм не е бил първият и не си мислете, че не можем да намерим някои от другите. Това никак не ме тревожи. Искам да ви питам нещо в присъствието на мистър Хорън. Познавате ли го отпреди?
Игън дъвчеше нещо, може би езика си. От ъгълчето на устата му протече малко слюнка и той я избърса с опакото на ръката си. Продължи да мърда челюсти, сплете пръсти и ги стисна силно. Никак не му беше лесно.
— Е? — попита пак Креймър.
— Трябва да си помисля — отвърна дрезгаво Игън.
— Помислете си добре. Не се залъгвайте. Държим ви в ръцете си — Креймър сви пръсти в юмрук. — За нападението и изнудването. Въпросът е прост. Познавате ли мистър Хорън отпреди?
— Да. Май го познавам. Вижте какво. Нека се споразумеем.
— Не, няма да се споразумяваме. Ако прокурорът и съдията искат да проявят известна снизходителност в замяна на сътрудничество от ваша страна, това е тяхна работа. Те често постъпват така, известно ви е.
— Да, известно ми е.
— В такъв случай, отговорете на въпроса. Игън пое дълбоко въздух:
— Напълно прав сте, че го познавам отпреди. Виждал съм го много пъти. Десетки пъти. — Той хвърли подигравателна усмивка към Хорън. — Нали така, приятелче? Подъл страхливец!
— Това е лъжа. — Хорън посрещна подигравателната усмивка спокойно и се обърна към Креймър: — Вие го подведохте.
— В такъв случай — отвърна Креймър. — ще го подведа още малко. Как е първото име на мистър Хорън?
— Денис.
— Къде е кантората му?
— На Източна Четирийсет и първа улица 121.
