този е нов. Признавам си, че не го разбирам. Хорън и онзи адвокат Мадокс са идвали при вас, а вие сте ги изгонили. Постъпили сте по същия начин с Пол Кафнър. Сега Хорън и другите двама са оттатък в предната стая, а вие дори не искате да ги видите, като едновременно твърдите, че търсите убиеца. Познавам ви прекалено добре, за да ви питам защо е всичко това, но Бог ми е свидетел, че много бих искал да разбера. — Креймър обърна глава към Фред: — Доведи Хорън тук.
Фред не помръдна, а погледна Улф, който изпусна дълбока въздишка и кимна:
— Доведи го, Фред.
14
Помислих си за миг, че Денис Хорън наистина се кани да се обърне и да офейка. Той влезе целенасочено, стъписа се, като видя, че имаме компания, направи четири решителни крачки, разпозна Креймър и пак се стъписа. Точно в този момент си помислих, че се кани да се изпари.
— О-о! — каза той. — Не искам да ви преча.
— Изобщо не ми пречите — увери го Креймър. — Седнете. Тъкмо си говорехме за вас. Ако имате да ни съобщите нещо, не се колебайте. Разказаха ми как сте се озовали тук.
Като се има предвид обстановката и обстоятелствата, включително тежката нощ, която беше прекарал, Хорън се справи доста добре. Налагаше се да вземе светкавично решение дали да внесе промени в представлението си поради присъстващите представители на закона. Той премести един стол, постави го между Стъбинс и Креймър и се седна, но през цялото време явно обмисляше какво да направи. Погледна Креймър, после Улф и пак Креймър.
— Радвам се, че сте тук — каза той.
— И аз — изръмжа Креймър.
— Защото — продължи Хорън — сигурно смятате, че ви дължа извинение, въпреки че може и да не се съглася с вас. — Тенорът му звучеше с няколко тона по-ниско. — Сигурно си мислите, че би трябвало да ви съобщя за разговора си с мисис Фром в петък вечер.
Креймър го погледна изпитателно:
— Вече ни казахте за това.
— Да. Но не всичко. Налагаше се да взема изключително трудно решение — тогава ми се струваше правилно, но вече не съм толкова сигурен. Мисис Фром ми съобщи нещо, което можеше да се окаже пагубно за Асоциацията за подпомагане на бежанци, ако станеше обществено достояние. Тя беше президент на Асоциацията, а аз — юридически съветник и поради това казаното от нея представляваше поверително сведение. Естествено, при нормални обстоятелства, не е правилно адвокатът да разкрива такива сведения, но бях изправен пред въпроса дали в този случай общественият интерес не трябва да се постави на първо място. Реших, че Асоциацията има право да разчита на моята дискретност.
— Струва ми се, както личи и от протокола, с нищо не показахте, че премълчавате информация.
— Сигурно сте прав — призна Хорън. — Възможно е дори да съм заявил, че съм ви предал целия разговор от онази вечер, но вие разбирате как става. — Помисли си да се усмихне, но се отказа. — Така реших, това е всичко. Сега обаче ми се струва, че сбърках. Искам, ако не друго, то поне да поправя грешката си. След вечеря мисис Фром ме дръпна настрана и ми каза нещо, което силно ме шокира. Имала информация, че някой, свързан с Асоциацията, предава имената на хора, нелегално намиращи се в страната, на изнудвач или група изнудвачи и те ги тормозят. Изнудвачът или шефът на групата се казва Матю Бърч и е убит във вторник вечерта, намесен е и един човек на име Игън и…
— Вие не сте ли адвокат на Игън? — попита Креймър.
— Не. Това беше грешка. Импулсивно решение. Премислих и му казах, че не мога да го представлявам. Мисис Фром също така спомена, че изнудвачите се събират в един гараж на Десето авеню — даде ми името и адреса. Искаше да отида там в петък в полунощ. Каза, че на втората колона отляво в гаража има звънец и трябва да дам сигнал — да позвъня два пъти късо, един път дълго и пак късо — и да сляза по стълбите в мазето. Каза, че оставя на мен да се справя с хората, които намеря там, но подчерта, че главното е да се предотврати скандал, който би навредил на Асоциацията. Това беше типично за нея! Винаги мислеше за другите, никога за себе се.
Той направи пауза, явно обзет от вълнение. Креймър попита:
— Отидохте ли?
— Известно ви е, че не отидох, инспектор Креймър. Както ви съобщихме аз и съпругата ми, изпратих мисис Фром до колата й, върнах се в апартамента си и си легнах. Казах на мисис Фром, че трябва да си помисля. Вероятно щях да реша да отида следващата вечер, събота, но на сутринта дойде новината за смъртта на мисис Фром и този ужасен удар… Хорън пак замълча от вълнение и след малко продължи:
— Откровено казано, надявах се, че ще намерите убиеца и няма да установите никаква връзка между това престъпление и дейността на Асоциацията. Затова не ви споменах за този разговор. Но мина неделя, после понеделник и започнах да се страхувам, че съм сбъркал. Снощи реших да опитам нещо. Към полунощ отидох с колата си до този гараж, влязох вътре и намерих звънеца на втората колона. Натиснах го така, както ми беше казала мисис Фром и ми отговориха също със сигнал. Продължих навътре, но някакъв непознат човек, който се въртеше наоколо, извади пистолет и ми заповяда да вървя пред него. Подчиних се. Заведе ме до стълбите и ми нареди да тръгна надолу. В подножието на стълбите ме чакаше друг човек с пистолет, когото познавам — Арчи Гудуин.
Хорън кимна към мен. Не му отвърнах. Той продължи:
— Видях го в събота вечер в този офис. Макар вече да не се тревожех за собствената си безопасност, естествено не ми беше приятно да насочват пистолет към мен и възразих. Гудуин повика от една стаичка друг човек, също въоръжен, отведоха ме до стената и ме принудиха да стоя там. Бях виждал другия и преди — вчера сутринта дойде в кантората ми, представи се като Леополд Хайм и…
— Знам — пресече го Креймър. — Довършете с гаража.
— Както желаете, инспектор Креймър, разбира се. След малко Гудуин нареди на този човек — обърна се към него с името Сол — да ме вкара в стаичката. Там имаше още трима, единият явно с Гудуин, а другите двама лежаха на пода с вързани крака. Гудуин каза, че е говорил по телефона с Ниро Улф и ми се извинява. После се обърна към двамата и каза, че са извършили престъпление и ще ги отведе на разпит при Ниро Улф. Спомена на единия от тях — на онзи, когото наричаше Игън, че съм адвокат и може би ще се съглася да го представлявам. Човекът ме помоли, аз се съгласих и трябва да призная, че това беше необмислена постъпка. Обяснявам си го — като не искам от вас да ме извините — единствено с факта, че бях изваден от равновесие. С мен се разпореждаха мъже с пистолети в ръце, а освен това се възмутих от своеволното решение на Гудуин да закара тези хора в дома на своя работодател, след като законната процедура изисква да уведоми властите. Затова дойдох с тях и ме държаха тук цяла нощ.
— Не — възразих аз, — поправка. Не сме ви държали. Няколко пъти ви казах, че може да си тръгнете, когато поискате.
— Държахте другите двама, а аз останах поради глупавото задължение, което бях поел. Признавам, че постъпих неразумно и съжалявам. Като взех предвид последните събития, неохотно стигам до заключение, че смъртта на мисис Фром все пак може би има някаква връзка с дейността на Асоциацията или с някой от работещите там и в този случай моят дълг е ясен. Сега го изпълнявам честно и докрай с надежда, че от това ще има полза.
Той извади носна кърпа и избърса челото, лицето и врата си.
— Нямах възможност да направя утринния си тоалет — извини се той.
Това беше чиста лъжа. Предната стая беше свързана с добре обзаведена баня и той я беше посетил. Ако тогава все още се колебаел дали да изпълни дълга си честно и докрай с надежда, че от това ще има полза, и не си беше измил очите, за да не изпуска Игън от погледа си дори за миг, това си беше негова работа.
Твърдото изражение на Креймър не омекна.
— Ние винаги сме признателни за всякаква помощ — каза той без капка благодарност, — дори когато е малко закъсняла. Някой друг чу ли разговора ви с мисис Фром?
— Никой. Както ви казах, тя ме отведе настрана.
— Вие споменахте ли за това на някого?
