двама бяха както преди. Дръпнах масичката на мястото й, вдигнах телефона, сложих го отгоре, седнах и набрах номера. Този път звъних по-дълго, докато постигна резултат — при това само някакво недоволно измърморване.
— Обажда се Арчи. Нужен ми е съвет.
— Спя.
— Наплискайте си лицето със студена вода.
— Боже Господи! Какво има?
— Както ви съобщих, и четиримата сме тук в един гараж. В стаичка в мазето имаме двама пациенти. Единият е двуного на име Мортимър Ървин и вероятно е безполезно за нас. Другият се казва Липс Игън. Малкото му име в шофьорската книжка е Лорънс. Той е индивидът, който е потърсил Сол в хотела, а Сол и Ори са го проследили дотук. Истинско бижу е. Носеше бележник, който сега е в джоба ми, с около хиляда имена и адреси на клиенти, като последният е на Леополд Хайм, така че сам може да си направите заключение. Стимулирахме го леко и каза, че Матю Бърч е командвал рекета, но не му вярвам. Приемам, че е видял Бърч в онзи кадилак във вторник следобед, карала го е жена. Не му вярвам, че не я е разпознал и не би могъл да я идентифицира, нито че…
— Продължавай с него. Защо ме безпокоиш, след като си свършил работата едва наполовина?
— Защото нас ни обезпокоиха. Денис Хорън пристигна в гаража с кола, позвъни ни с парола в мазето, а Ори го смъкна долу. В момента не ме чува, но другите двама са до мен. Искам вашето мнение за това какъв вид и количество стимулация да приложа към един член на адвокатската колегия. Естествено, дошъл е да се види с Игън и участва в рекета, но нямам това написано черно на бяло.
— Наранен ли е мистър Хорън?
— Не сме го докоснали.
— Задавал ли си му някакви въпроси?
— Не, реших първо да ви се обадя.
— Това е много задоволително. Почакай на телефона, докато се разсъня.
Почаках. Мина цяла минута, може би повече, докато пак чух гласа му.
— Какво е разположението?
— С Фред сме в стаичката в мазето при Ървин и Игън. Сол пази Хорън отвън. Ори е горе да посреща гости.
— Покани мистър Хорън в стаичката и му се извини.
— О, имайте милост!
— Знам, но той е адвокат и не бива да му даваме козове. Ървин или Игън извадиха ли оръжие?
— И двамата. Срещу Фред. Взеха му пистолета, вързаха го на един стол и му усукваха пръстите с клещи, когато ги прекъснах.
— Добре. В такъв случай държиш ги по две точки — опит за изнудване на Сол и нападение с огнестрелно оръжие срещу Фред. Ето какви са инструкциите ми.
Даде ми ги. Част от тях бяха много непълни и поисках повече подробности. Накрая казах, че горе-долу съм разбрал. Той ми нареди да не изпускам бележника на Игън, да не споменавам за него пред никого и да го заключа в сейфа веднага щом се върна вкъщи. Оставих слушалката, отворих вратата и извиках на Сол да доведе Хорън.
Лицето му вече не беше така изразително. Явно беше избрал друга линия на поведение и тя изискваше непроницаемост. На влизане хвърли един поглед към двете проснати на пода фигури и седна безропотно на един стол, без да показва какъвто и да е по-нататъшен интерес към Ървин и Игън.
— Извинете, мистър Хорън — обърнах се аз към него. — Трябва да кажа нещо на тези двамата. Слушаш ли ме, Ървин?
— Не.
— Както искаш. Ти извърши умишлено нападение със зареден пистолет срещу Фред Дъркин и му нанесе телесна повреда с клещи. Ти слушаш ли ме, Игън?
— Чувам те.
— И ти извърши нападение с пистолета, който избих от ръката ти. Освен това направи опит за изнудване на Сол Панцър — второ престъпление. Ако зависеше от мен, щях да се обадя на ченгетата да дойдат да приберат и двама ви. Но аз работя за Ниро Улф и има слаба вероятност той да е на друго мнение. Иска да ви зададе някои въпроси и ще ви закарам при него. Ако предпочитате да отидете в полицията, кажете ми. Но това е единственият ви избор. Ако направите опит да се измъкнете, чака ви изненада, но може би вече няма да е толкова голяма.
Обърнах се към адвоката.
— Що се отнася до вас, мистър Хорън, изказвам ви искрените ни извинения. Бяхме под голямо напрежение, докато се справим с тези двама типа и Ори Кедър, пък и аз, малко прекалихме. Току-що разговарях с мистър Улф по телефона и той нареди да ви предам, че съжалява за начина, по който са се отнесли към вас неговите служители. Струва ми се, би трябвало да ви се извиня и за една друга дреболия — когато ви представих Сол Панцър навън, забравих да добавя, че днес ви е посетил в кантората под името Леополд Хайм. Сигурно съм ви объркал. Това е всичко, освен ако не искате да допълните нещо. Вършете си работата и се надявам, че не ни се сърдите — не, почакайте малко, хрумна ми нещо.
Обърнах се към Игън:
— Искаме да бъдем абсолютно справедливи, Игън, и ми дойде на ум, че може би като отидеш при мистър Улф ще ти трябва адвокат, а по една случайност този човек е адвокат. Казва се Денис Хорън. Не знам дали ще иска да те представлява, но може да го попиташ, ако желаеш.
В момента си помислих, и все още съм на същото мнение, че това беше едно от най-блестящите дребни хрумвания на Улф и не бих пропуснал да видя израженията на лицата им, дори да ми струва едноседмична заплата. Игън извъртя глава към Хорън, очевидно за напътствия. Самият Хорън се нуждаеше от същото. Предложението го свари неподготвен — явяваха се твърде много неизвестни. Да се съгласи би било рисковано, тъй като би се свързал с Игън, а не знаеше какво е издрънкал. Отказът криеше не по-малко, а двойно повече рискове — Игън можеше да си помисли, че го изоставя, предстоеше да го закарам на разпит при Ниро Улф и не се знаеше как ще се държи. Ситуацията беше прекалено сложна, а се налагаше да отговори и нямаше време за размисъл. С истинско удоволствие наблюдавах как примигва с дългите си мигли и се мъчи да запази лицето си безизразно, докато се чуди какво да прави.
Игън пръв наруши мълчанието.
— Имам в мен пари за аванс, мистър Хорън. Доколкото знам, нещо като един вид дълг на всеки адвокат е да защитава хора, изпаднали в беда.
— Така е, мистър Игън — отвърна с усилие Хорън. — Но в момента съм много зает.
— Да, и аз съм доста зает.
— Без съмнение. Да. Разбира се. — Хорън изправи рамене. — Много добре. Ще видя какво мога да направя за вас. Трябва да си поговорим.
Ухилих се.
— Каквото и да си говорите — заявих аз, — ще бъде пред слушатели. Да вървим, момчета. Развържете ги. Фред, вземи клещите за спомен.
13
Нужни са ми осем и половина часа сън, но предпочитам девет. Всяка сутрин будилникът до леглото ми включва радиото в седем и трийсет, а аз се обръщам на другата страна и се завивам презглава. След малко протягам ръка да го спра, отпускам се на възглавницата и се мъча да си представя, че е неделя. Знам обаче много добре, че Фриц ще е приготвил закуската ми в осем и десет. Две-три минути се боря с изкушението да му звънна и да кажа, че ще се позабавя, после се отказвам, отмятам юргана, стъпвам на пода, протягам се и се изправям пред действителността.
Тази сутрин не стана точно така. Бях нагласил часовника с един час по-рано — за шест и половина и когато от радиото се разнесе едно отвратително жизнерадостно утринно предаване, с отчаяно усилие едновременно го изключих и станах. )ЯХ прекарал в хоризонтално положение само два часа. Изкъпах се, обръснах се, вчесах се, облякох се, слязох долу и влязох в предната стая.
