факт.
— Докажете ми. Този факт трябва да бъде добре подплатен.
— Мистър Гудуин ще се погрижи за това. Арчи, започни от снощното обаждане на Фред и продължавай нататък.
Изпълних нареждането. Тъй като знаех, че рано или късно това ще бъде включено в програмата, прекарах почти цял час — по време на дежурството ми в предната стая от три и трийсет до четири и трийсет — да преговоря внимателно всичко. Бях решил да пропусна само два по-съществени елемента — точния начин за стимулация, приложен върху Липс Игън и бележника му. Последният не биваше да се споменава. Улф заяви, докато се съвещавахме в стаята му, че ако по-късно той се окаже необходимо доказателство, ще трябва да го представим. Иначе не.
Поднесох им цялата история с изключение на тези две неща. Стъбинс започна да си води бележки, но по средата се отказа. Не беше по силите му. Връчих му пистолета на Морт и представих клещите — челюстите им бяха дебело омотани с черна лента, за да не разкъсват кожата и да не правят рани. Когато свърших, Креймър и Стъбинс се спогледаха. Креймър се обърна към Улф:
— Това трябва малко да се изясни.
— Да — съгласи се Улф. — Наистина трябва. Креймър попита Стъбинс:
— Познаваме ли този Игън?
— Аз не. Но открай време работя само в Отдел „Убийства“.
— Намери Роуклиф и му кажи бързо да го провери. Отстъпих мястото си на Пърли, той седна и набра номера.
Докато говореше, Креймър държеше пурата в едната ръка, разглеждаше я намръщено и потъркваше устните си с кокалчетата на другата. Имаше вид на човек, който се чуди защо не вземе да се откаже от навика си да дъвче пури. Когато Пърли свърши и се върна на стола си, Креймър вдигна поглед към Улф:
— Хорън е затънал в тази работа до гуша, но сега не може да го задържим.
— Аз не го задържам — той доброволно прави компания на свой клиент, изпаднал в беда.
— Да, така е. Добре сте го изработили. Нещата с Хорън са ясни. Ако може да накараме Игън да проговори, всичко ще е в ръцете ни.
Улф поклати глава.
— Но не непременно и убиецът. Възможно е Игън да не знае за убийствата нищо повече от вас.
Това беше подла шега, но Креймър не й обърна внимание.
— Ще му дадем възможност — заяви той. — Много възможности. Трябва да си изясня нещата. Не е абсолютно сигурно, че Бърч е бил в колата с онази жена. Да допуснем, че не е бил той. Да приемем, че мъжът в колата е някой от онези нещастници, които са били изнудвани. Жената е участвала в рекета, тя е давала по телефона сведенията на Игън. Помислила е, че мъжът ще я убие, затова е казала на момчето да повика полиция. По някакъв начин е успяла да се измъкне, но същата вечер е открила Бърч — организатора па рекета — и го е убила. Същият човек се страхувал, че момчето ще го разпознае, възможно е дори той да е убил жената и още да не сме открили тялото й, така че на другия ден убил и момчето. Знаел е още, че мисис Фром е шеф на тази Асоциация, затова убил и нея. Боже мой! Така всичко излиза наяве. Рекетът и участието на Хорън. Тези хора са в отчаяно положение, а в Ню Йорк има хиляди като тях. Хора, които са пристигнали нелегално и се страхуват, че ще бъдат изритани. Те са лесна плячка за изнудвачи. Някъде трябва да има списък на нещастниците, попаднали в лапите на тези мръсници и бих искал да се добера до него. Бих се обзаложил, че името на убиеца е в него. А вие?
— Аз не бих се обзаложил.
— Само и само да ми противоречите. Защо казвате не?
— Още не сте си изяснили нещата, мистър Креймър. Но щом избирате за убиец една от жертвите на този рекет, разбирам, че сте силно затруднен. Бяха извършени три убийства. Като допускате, за да ви е по- лесно, че убиецът е един и същ, отказвате ли се от всички други, които са ви подръка?
— Не.
— От кого се отказвате?
— Никого не съм зачеркнал. Разбира се, има усложнения. Например, мисис Хорън твърди, че в петък вечерта съпругът й е излязъл да изпрати мисис Фром до колата й, прибрал се е след десет минути, легнал си е и не е ставал от леглото до сутринта. Но това са показания на съпруга за съпруг. Ако сте готов да назовете кандидат, няма да ви спирам. Имате ли такъв?
— Да.
— Е, щом имате, кажете му името.
— Въпросът ви беше дали имам кандидат, не дали съм готов да го назова. Възможно е да съм готов след час, или след седмица, но не сега.
Креймър изпръхтя:
— Или си придавате важност, което няма да ви е за пръв път, или премълчавате нещо. Признавам, че сте се добрали до много факти — този рекет, Игън и по случайност и Хорън. И съм ви много задължен. Добре. Но нито един от тях не сочи кой е убиецът. Има ли друго? Ако искате да се споразумеем за нещо — ето ме. Ще ви дам всичко, с което разполагаме. Питайте ме каквото искате — естествено, вие точно това целите — стига в замяна да ми съобщите онова, с което разполагате вие.
Стъбинс издаде някакъв звук, а после си даде вид, че няма нищо.
— Това — каза Улф — на теория може да е честно и прямо предложение, но на практика е безсмислено. Първо, вече ви дадох всичко, с което разполагам, и второ, вие нямате нищо, което искам или ми е нужно.
Креймър и Стъбинс го изгледаха с изненада и подозрение.
— Вече ми казахте — продължи Улф, — че никой от заподозрените не е зачеркнат от списъка, повече от три дни след убийството на мисис Фром. Това ми е достатъчно. До този момент имате доклади и декларации, съдържащи десетки хиляди думи. Признавам, че е възможно някъде там да се крие факт или фраза, които биха могли да са важни за мен. Но дори да докарате всичко това тук, нямам намерение да се ровя в него. Например, с колко страници разполагате за биографията, близките и действията в последно време на мис Анджела Райт?
— Достатъчно са — изръмжа Креймър.
— Разбира се. Не омаловажавам това. Подобен подход на разследване често довежда до отговор, но в този случай очевидно не ви е насочили към нищо, иначе нямаше да сте тук. Бих ли намерил във вашите папки отговор на следния въпрос: защо мъжът, който е убил момчето посред бял ден пред очите на толкова хора, се е решил да поеме риска да бъде идентифициран по-късно от един или повече свидетели на случилото се? Или на друг въпрос: как да си обясним пътя на обиците — купени от мисис Фром на единайсети май, носени от друга жена на деветнайсети май, и пак от мисис Фром на двайсет и втори? Открихте ли някаква по-късна следа от обиците? Да ги е носил някой друг в даден момент?
— Не.
— Аз вече намерих отговори за себе си, но тъй като не мога да ги споделя, без да посоча името на моя кандидат, налага се да отложим това. Междувременно…
Той спря, защото вратата се отвори. Отвори се наполовина, Фред подаде глава и ми направи знак да изляза.
Станах, но Улф попита:
— Какво има, Фред?
— Съобщение за Арчи от Сол.
— Предай му го. Ние нямаме тайни от мистър Креймър.
— Да, сър. Хорън иска да говори с вас. Сега. Спешно.
— Той знае ли, че мистър Креймър и мистър Стъбинс са тук?
— Не, сър.
Улф се обърна към Креймър:
— Този Хорън е истински лешояд и ме дразни. Мислех си, че вие бихте предпочели да се разправяте с него на собствена територия, а също и с другите двама. Защо не ги отведете?
Креймър го изгледа. Извади пурата от устата си, повъртя я половин минута и пак я захапа.
— А аз си мислех — каза той неодобрително, — че вече сте използвали всички възможни трикове, но
