— Къде живее?
— Грамърси Парк 315.
— Каква кола кара?
— Крайслър, лимузина, модел 51.
— Какъв цвят?
— Черна.
— Кой е телефонният номер в кантората му?
— 793 4141.
— А домашният му телефон?
— 728 6307.
Креймър се обърна към мен:
— Имал ли е възможност да получи цялата тази информация през нощта?
— Не. Нищо от казаното.
— Засега това е достатъчно. Мистър Хорън, задържам ви като важен свидетел по убийство. Пърли, отведи го в другата стая — кой е там?
— Дъркин и Панцър с оня Ървин.
— Кажи им да наглеждат Хорън и се върни.
Хорън се изправи. Беше спокоен и изпълнен с достойнство.
— Предупреждавам ви, инспектор Креймър, това е грешка, за която ще съжалявате.
— Ще видим, мистър Хорън. Отведи го, Пърли. Двамата излязоха от стаята, като Пърли вървеше отзад. Креймър стана, приближи се до моето кошче, хвърли остатъка от пурата в него и се върна на червеното кожено кресло. Канеше се да каже нещо на Улф, видя, че той се е облегнал назад със затворени очи и се отказа. Вместо това ме попита дали гласът му се чува от съседната стая — отвърнах, че не се чува, защото е звукоизолирана. Пърли влезе и се върна на стола си.
Креймър се обърна към Игън:
— Добре, хайде да чуем. Хорън участва ли в този рекет?
— Искам да се споразумеем — настояваше Игън.
— За бога! — възкликна с отвращение Креймър. — С вас е свършено. Да ми беше пълен джоба със споразумения, не бих изхабил нито едно за вас. Ако искате да облекчите положението си, заслужете го. При това, бързо. Хорън участва ли в рекета?
— Да.
— Какво вършеше?
— Казваше ми какво да правя, например, кои хора се мъчат да се измъкнат. Нали е адвокат. Понякога ми даваше сведения. Той ми даде сведението за Леополд Хайм, дявол да го вземе!
— Носехте ли му пари?
— Не.
— Никога?
— Не. Той взима своя дял от Бърч. Взимаше го.
— Откъде знаете?
— Бърч ми каза.
— Вие как влязохте в тази работа?
— Чрез Бърч. Той ми предложи преди две Години и аз опитах. Три-четири месеца по-късно имах някаква неприятност с един човек в Бруклин и Бърч уреди да се видя с адвокат в гаража, за да ме измъкне — адвокатът беше Хорън. Тогава го видях за пръв път. Оттогава сме се виждали — не съм сигурен — може би десетина пъти.
— Винаги в гаража?
— Да, винаги. Не сме се срещали другаде, но съм говорил с него по телефона.
— Имате ли нещо с почерка на Хорън? Нещо, което ви е изпратил или ви е дал?
— Не.
— Нито дума? Нищо?
— Нищо, казах ви. Какво друго очаквате от това подло копеле!
— Присъстваше ли някой друг на срещите ви с Хорън?
— Разбира се. Много пъти Бърч беше там.
— Той е мъртъв. Някой друг? Игън помисли:
— Не.
— Никой друг?
— Не. Долу в мазето с нас, никой друг. Нощният пазач в гаража, Бъд Хаскинс, естествено го виждаше всеки път като идваше. — Очите на Игън светнаха. — Разбира се! Бъд го е виждал!
— Без съмнение. — Креймър не се развълнува. — Хорън е подготвен за това, или поне така си мисли. Ще противопостави думата на един достопочтен адвокат срещу думата на долен престъпник като вас, подкрепен от приятел, за когото ще твърди, че сте се наговорили. Не казвам, че Хаскинс няма да е полезен. Ще го намерим и ще… Къде тръгнахте?
Улф бутна стола си назад, стана на крака и направи една крачка.
— Качвам се в оранжерията. Девет часът е — отвърна той, изгледа Креймър отвисоко и продължи.
— Вие наистина… — започна възмутено Креймър. — Излизате си точно когато…
— Когато какво? — попита Улф и се обърна преди да стигне до вратата. — Хванали сте този нещастник натясно и се мъчите Да измъкнете от него нещо, с което да докажете участието на друг нещастник, на оня непоносим Хорън, в най-презряното престъпление на света. Съгласен съм, че това е необходимо — всъщност възхитително е, но аз дадох своя принос и повече не съм ви нужен — аз не преследвам изнудвачи, а убиец. Знаете графика ми, приемам от единайсет часа. Ще ви бъда признателен, ако махнете тези жалки създания от къщата ми. Може да се справите с тях не по-зле и на друго място.
— Естествено, че мога. — Креймър стана от креслото. — Ще взема и вашите хора с мен, и четиримата — Гудуин, Панцър, Дъркин и Кедър, и не знам кога ще свършим с тях.
— Може да вземете първите трима, но не и мистър Кедър. Той не е тук.
— Трябва ми. Къде е?
— Няма го. Изпълнява задача. Не ви ли дадох достатъчно за една сутрин? Арчи, помниш ли къде отиде Ори?
— Не, сър. Не бих могъл да си спомня, дори ако от това зависеше живота ми.
— Добре. Не се мъчи.
Той се обърна и си излезе с достойнство.
15
— Никога не бях виждал толкова високопоставени лица за един ден, колкото през следващите осем часа — от девет сутринта до пет следобед във вторник — точно седмица, откакто Пит Дросос дойде да се консултира с Улф по неговия случай. В Десето управление се срещнах със заместник-полицейския комисар Ниъри. На Сентър Стрийт 240 — със самия комисар Скинър. На Ленърд Стрийт 155 ме прие лично прокурорът Бауън, придружен от трима помощници, включително Манделбаум.
Не се възгордях, защото знаех, че всичко това не се дължи само на обаятелния ми характер. На първо място, въпреки че бяха минали четири дни, по убийството на мисис Деймън Фром и връзката му с другите две убийства, можеше да се изписват по хиляда варела мастило на ден, да не говорим за ефира. На второ място, започваше предварителното боричкане в местните избори и Бауън, Скинър и Ниъри използваха случая да си оплетат кошниците. Едно наистина първокласно убийство предлага някои прекрасни възможности за човек, който служи толкова всеотдайно на обществото, че е готов да поеме допълнително бреме и да разшири своето поле на действие. В Отдел „Убийства“ — Западен Манхатън в Десето управление ни разделиха, но в това нямаше нищо лошо. Единствените неща, които пазехме за себе си, бяха научният метод, приложен върху Игън, и бележникът му, а Сол и Фред знаеха всичко по този въпрос. Прекарах един час при стенографа, напечатаха показанията ми, прочетох ги и ги подписах, а после ме отведоха в кабинета на Креймър да се срещна със заместник-комисаря Ниъри. Креймър и Стъбинс не бяха там. Ниъри беше
