— Е? — попита ядосано Скинър. Креймър се намръщи.

— Не знам. Току-що го научавам. Ако приемем това, всичко пак се обръща с главата надолу. Хорън не би могъл да бъде в колата с тази жена във вторник. Не можем да разбием алибито му за вторник с булдозер, а и все едно, допуснахме, че там е бил Бърч. Тогава защо Хорън ще убива момчето? След като вече му лепнахме рекета, може естествено да поработим и още, но ако го обвиним в убийство, никога няма да изтръгнем нищо от него. Трябва да преглътнем това и да го проучим, но работата става все по-заплетена. Казвам ви, господин комисар, трябва да се приеме закон срещу очевидци.

Скинър все още беше ядосан:

— Мисля, че малко преувеличавате, инспектор Креймър. Очевидците често са изключително полезни, Това може да се окаже шансът, на който всички се надявахме. Седнете и ще го обсъдим.

Креймър дръпна един стол и в същото време телефонът иззвъня. Скинър вдигна слушалката — беше червеният, първият отляво — размени няколко думи и погледна към Креймър.

— Търся ви Ниро Улф. Казва, че е важно.

— Ще отида в другата стая.

— Не. Говорете тук. Гласът му е доста самодоволен. Креймър заобиколи бюрото и взе слушалката.

— Улф? Креймър е на телефона. Какво искате?

След този въпрос той главно слушаше. Другите седяха и наблюдаваха лицето му. Същото правех и аз. Видях как бавно придобива тъмночервен цвят, а очите му все повече се свиват и изпитах желание да скоча от стола и да хукна право към Трийсет и пета улица, но си помислих, че е неразумно Да привличам внимание към себе си. Изчаках края на разговора. Когато най-после свърши, Креймър остана прав, със стиснати зъби и потрепващи от възмущение ноздри.

— Този тлъст негодник! — възкликна той и отстъпи назад. — Наистина има самодоволен глас. Твърди, че е готов да си изкара парите, които му е платила мисис Фром. Иска сержант Стъбинс и мен. Иска шестимата заподозрени. Иска Гудуин, Панцър и Дъркин. Иска три-четири полицайки в цивилни дрехи, на възраст между трийсет и пет и четирийсет години. Иска незабавно Гудуин. Иска Игън. Това е всичко, което иска.

Креймър изгледа присъстващите с възмущение.

— Твърди, че ще отведем убиеца с нас. Убиецът, според него.

— Той е луд — отбеляза горчиво Бауън.

— Боже мой, как е възможно? — обади се Скинър.

— Това е непоносимо — продължи Бауън. — Докарайте го тук.

— Няма да дойде.

— Доведете го насила.

— Не можем без заповед за арестуване.

— Аз ще ви дам.

— Няма да отвори уста. Ще излезе под гаранция, после ще си отиде вкъщи и ще покани когото пожелае, с изключение на нас.

Спогледаха се и всеки видя в лицата на другите това, което виждах аз. Нямаха избор.

Станах от стола си, подвикнах им жизнерадостно: „Ще се видим по-късно, господа!“ и си излязох.

16

Никога не съм влизал в интимни отношения с полицайка, но съм срещал тук-там по някоя и трябва да призная, че който беше избрал трите за събирането при Улф този следобед имаше добър вкус. Не че бяха зашеметяващи, но без колебание бих завел всяка от тях до дрогерията на ъгъла да я черпя една кола. Единствената особеност беше професионалният им поглед. Но човек не можеше да им се сърди за това, тъй като бяха на работа в присъствието на инспектор и естествено трябваше да изглеждат бдителни, добре подготвени и твърди. И трите бяха облечени като хора, а първата носеше синя рокля на ситни бели райета, която й стоеше доста добре.

Успях да се прибера преди тълпата и дадох на Улф кратък доклад за изминалия ден, което като че ли не го заинтересува много, а после помогнах на Фриц и Ори да пренесем и подредим столовете. Когато позвъниха първите гости, Ори изчезна в предната стая и затвори вратата. Вече бях влизал вътре и видях какво крие там. Човек на средна възраст със заоблени рамене, очила и прекалено стегнат колан. Ори ни беше запознал, затова знаех, че се казва Бърнард Ливайн, но това беше всичко.

Подреждането на местата беше определено от Улф. Шестте дами бяха на първия ред, като полицайките седяха между Анджела Райт, Клеър Хорън и Джийн Ести. Инспектор Креймър беше на червеното кожено кресло, а Пърли Стъбинс от лявата му страна до Джийн Ести. Зад Джийн Ести беше Липс Игън — в обсега на Стъбинс, в случай че го обземе нервност или почне да изтезава някого с клещи, а отляво на Игън, на втория ред, бяха Хорън, Липскъм и Кафнър. Сол Панцър и Фред Дъркин седяха най-отзад.

Споменах, че Креймър беше на червеното кожено кресло, но всъщност го пазехме за него. Той беше настоял да говори насаме с Улф и двамата се намираха в трапезарията. Не знам какво искаше, но се съмнявам дали го беше получил, ако се съди по изражението, с което влезе в офиса пред Улф. Стискаше зъби, устните му бяха свити, а лицето зачервено. Остана прав, огледа присъстващите, почака Улф да стигне до стола си и да седне, и после каза:

— Искам да сме на ясно, че това е официално само донякъде. Доведени сте тук от полицията с разрешение на прокурора — дотук е официалната част. Но Ниро Улф ще продължи на своя отговорност и няма право да настоява да отговаряте на въпросите, които ще ви задава. Всички ли разбирате това?

Разнесе се мърморене.

— Продължавайте, Улф — каза Креймър и седна. Улф огледа присъстващите от ляво на дясно и обратно.

— Малко е неудобно — започна общително той, — обаче съм виждал само двама от вас преди, мистър Хорън и мистър Кафнър. Мистър Гудуин ми е дал чертеж с имената, но искам пак да проверя. Вие ли сте мис Джийн Ести?

— Да.

— Мис Анджела Райт? Тя кимна.

— Мисис Денис Хорън?

— Да, така се казвам. Не мисля, че…

— Ако обичате, мисис Хорън — прекъсна я той. — По-късно, ако толкова настоявате. Вие сте мистър Винсънт Липскъм?

— Точно така.

Улф пак огледа всички.

— Благодаря ви. Струва ми се, че за първи път се наемам да посоча убиец сред група главно непознати хора. Изглежда малко самонадеяно, но да видим. Мистър Креймър ви каза, че нямам право да настоявам за отговори на въпросите си, но в това отношение ще ви успокоя. Нямам въпроси. Нито един. Докато говоря, може да се наложи да ви питам нещо, макар че не е много вероятно.

Креймър леко изръмжа. Погледите се насочиха към него, но той не ги усети. Не откъсваше очи от Улф.

— Всъщност, ще задавам въпроси — каза Улф, — но на себе си и ще си отговарям. Тази афера е толкова сложна, че може да има стотици въпроси, но ще се огранича с минимума. Например, знам защо мисис Фром носеше онези златни обици на ушите си, когато дойде да се срещне с мен в петък на обяд. Тя се мъчеше да се представи за друго лице и обиците бяха част от костюма й. Защо обаче ги е сложила в петък вечер на събирането при Хорън? Очевидно с надежда да предизвика изненада у някого. Пак например, защо мистър Хорън снощи е отишъл в гаража? Защото е знаел, че алчността му го е подтикнала към глупава постъпка — да даде името и адреса на Леополд Хайм на Игън в този критичен момент, и се е разтревожил — както се оказа, с основание.

— Протестирам! — обади се Хорън с пискливия си тенор. — Това е клевета! Инспектор Креймър, твърдите, че Улф говори на своя отговорност, но вие носите отговорност, че ни докарахте тук.

— Може да го съдите — озъби се Креймър.

— Мистър Хорън — Улф поклати пръст към него, — на ваше място не бих вдигал толкова шум за участието си в изнудване. В това отношение сте затънал до гуша и го знаете. Но сега сте изправен пред

Вы читаете Златните паяци
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

1

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату