Глава 13
Улф слезе от оранжерията в шест часа и ме завари да чета списание — бях свалил вратовръзката и обувките си и бях вдигнал си краката на един жълт стол. Като мина покрай мен, кимнах нехайно, прозях се и продължих да чета. Чух как стола — изпъшка под тежестта му — една седма тон. Не виждах възмутения му поглед, защото бях с гръб към него, но го усещах.
Той попита:
— Да не си получил удар? От горещината? Извърнах нехайно глава към него:
— Не, сър. Добре съм. Почивам си. Сол позвъни преди няколко минути и го поканих на вечеря. Работата е свършена.
бащата на мис Деново е Флойд Ванс. Канех се да й се обадя, но може би предпочитате да й го съобщите лично.
— Пфу! Докладвай.
Свалих краката си от стола без да бързам, поразкърших рамене и се наведох да си обуя обувките. Когато се намирам тт пи бюрото си, не виждам вратата към коридора и по-голямата част от стаята, а на стената пред мен има огледало с размери един и двайсет на един и петдесет, за да следя какво става зад гърба ми. Използвах го да си сложа вратовръзката, вчесах косата си с пръсти, завъртях се на стола и казах:
— Едва ли някога ще поискате да научите мъчителните — подробности за това как стигнахме дотук, но ако пожелаете, с удоволствие ще ви ги разкажа. Преди час и половина една жена на име Дороти Себър, която върти — повтарям, върти — фирма за доставки по домовете в Рокефелър Сентър, попита: „Но какво бих могла да ви кажа за Източна трийсет й девета № 10? Излязох оттам преди осемнайсет години. Обичах онази дупка. Седнете“. Ако нямате нищо против, ще си послужа с моята, не с вашата формула. Предпочитам да използвам „аз“ и „тя“ вместо „Гудуин“ и „Себър“.
Предадох му разговора дословно, а той както винаги се облегна назад със затворени очи. Когато свърших, остана неподвижен цяла минута, а после помръдна само с устни и измърмори:
— Много задоволително.
— Беше крайно време — казах аз с чувство. — Въпроси? Той отвори очи и попита:
— Защо рози?
— Очаквах този въпрос. Казах го без да мисля. Сигурно защото ми се стори, че не е подходящ тип за орхидеи. Вероятно, би могла да продаде орхидеите на Ниро Улф много по-добре, отколкото рози от обикновен цветарски магазин.
— Ще й изпратим няколко стръка Phalaenopsis Aphrodite. По-хубави са отвсякога. Сега, след като имаше време да помислиш, смяташ ли, че работата е свършена?
— Само се облизвах след толкова много гладни дни. Вероятността Флойд Ванс да е бащата е петдесет на едно, но това няма да е достатъчно пред съда! Може би клиентката ще остане доволна, но признавам, че има и други аспекти.
— Посочи ги.
— Добре. За нас най-важно от всичко е вашата честна дума. Преди четири дни казах на Креймър: „Упълномощен съм да ви предам честната дума на мистър Улф, че ако открием нещо, което може да използвате, ще ви го предадем преди ние самите да си послужим с него.“ Наистина добавих: „Най-малко две минути предварително“, но обещанието си остава. Разполагаме със следните факти. Първо: Карлота Вон е забременяла през лятото на 1944 и почти сигурно не е била омъжена. Второ: прекарала е цялото лято на 1944 в близки отношения с Флойд Ванс. Трето: в понеделник, 22 май 1967, четири дни преди смъртта на Карлота Вон, известна тогава като Елинър Деново, Флойд Ванс се е опитал да се срещне с нея и секретарката го изгонила. Подобни опити е правил и по-рано. Не бих се наел да убеждавам Креймър, че тези три точки, разглеждани заедно, няма да са му от полза. Разбира се, вашата честна дума си е ваша грижа, но вече я ипотекирах. Улф изсумтя:
— Тя е моя грижа и моя отговорност.
— После има един аспект, който представлява по-голям интерес за мен, отколкото за вас. Не става въпрос за чест, а за лична обида — Сайръс М. Джарет два пъти ме изрита по задника и бих искал да му върна комплимента. Каква връзка е имало и все още има между Джарет и Ванс, която да принуди Джарет да започне да изпраща чекове на Карлота Вон, известна като Елинър Деново, две седмици след раждането на детето й и да продължи да ги изпраща до смъртта й? Това би могло да е още един въпрос, полезен за Креймър, но не е причината, поради която искам да знам. Разбира се, мис Деново също би искала да знае. Вярвам, че клиентът трябва да остане доволен. Вярвам също, че и аз трябва да остана доволен. Добре. Това беше само фукня — работата не е свършена. Вие сте на ход.
Очаквах, че ще започне представлението с устните, но той само наведе глава на една страна.
— Работата е там, че не знаем пред коя от две възможни ситуации сме изправени. Ако той е бащата, но не е убиецът, ще бъде трудно, ако не и невъзможно, да докажем това. Извършил го е преди много години. Но ако той е и убиецът, ситуацията е значително по-проста — Извършил го е само преди три месеца. Ще решим този въпрос и после ще видим какво да правим. Можеш ли да го докараш тук довечера?
— За какво? Да го питам ли дали все още иска да се запознае с вас?
— Става за начало. Ако откаже, кажи му, че аз желая да се запозная с него. Кажи му, че трябва да го питам защо не е отговорил на обявата, с която искахме сведения за Карлота Вон, известна също като Елинър Деново.
Бях запомнил домашния телефон на Ванс, но взех указателя, за да проверя и установих, че паметта не ме лъже. Беше седем без петнайсет, когато позвъних и ако се хранеше навън, сигурно нямаше да намеря никого. Но след два сигнала някой вдигна телефона.
— Мистър Флойд Ванс, моля.
— На телефона.
— Обажда се Арчи Гудуин. Работя за Ниро Улф. Може би си спомняте видяхме се при Лили Роуън и вие…
— Спомням си.
— И вие споменахте, че бихте искали да се запознаете с Ниро Улф и да му направите едно предложение. Току-що напомних на мистър Улф за това, докато обсъждахме нещо и той реши, че също би желал да се запознае с вас. Бихте ли могли да дойдете довечера, да речем в девет часа?
Мълчание. Минаха пет секунди.
— Трябваше да ме предупредите по-рано.
— Прав сте. Работата не е на пожар, но ако не ви е прекалено неудобно, адресът е…
— Знам адреса. — Мълчание. — Казвате в девет!
— Да. Или по-късно, ако така вие е по-удобно.
— Недейте да любезничите. Ще дойда към девет.
Щом затворих, на вратата се позвъни и отидох да видя кой е, очаквайки, че ще е Сол. Той беше. Отворих вратата само на два сантиметра и казах през пролуката:
— Може би няма да искаш да влезеш. Няма шампанско. Има аспекти.
Вината беше моя. Когато Сол се обади по телефона, току-, що се бях прибрал, преизпълнен със самодоволство и желание да зарадвам всички. Затова не само го поканих на вечеря, но и му казах, че съм приготвил бутилка шампанско „Дом Периньон“. По-късно стана ясно, поради аспектите, че ще е прибързано да слагам шампанско в хладилника и изобщо не отидох в кухнята. Не че беше нужно да обяснявам или да се извинявам на Сол — продължителните неуспехи бяха изнервили и него. Все пак с мидите и филето от костенурка на скара, той изпи повече от половин бутилка „Монтраше“, което компенсира донякъде липсата на шампанско. След вечеря се преместихме в офиса да пием кафе и да уточним програмата. При появата на Ванс, Сол щеше да отиде в предната стая, а веднага щом настаним госта, да излезе и да се отправи към Лексингтън Авеню № 490, за да вземе от там предмети, по които сигурно има отпечатъци от пръстите му. Тъй като вече беше видял ключалката, Сол знаеше какви ключове да подбере от асортимента в шкафа и след като свърши това, ми помогна да подготвя сцената в офиса. Избърсахме грижливо дванайсет предмета — масичката до червеното кожено кресло, двата пепелника — този на масичката и другия на бюрото на Улф, двете снимки на Елинър Деново в чекмеджето на Улф, четири различни чаши, тъй като не знаехме какво ще иска да пие, две кутии кибрит — една на масичката и друга на бюрото на Улф и червеното
