мен, освен теб. Мария… как бих могъл да те оставя да си вървиш? — Целуна я леко по ухото; горещият му дъх я накара да потръпне. — Ти си моят здрав разсъдък, Мария. Моята сила. Моето… желание. — Гласът му премина в тихо ръмжене, в лъвско мъркане, устните му опариха чувствителната кожа под ухото й. — О, да — прошепна той. — Желая те.
Безпомощна, о, Боже, колко безпомощна се чувстваше. Безсилна и свенлива. До болка й се искаше да обърне лице към него, да разтвори устни, да усети отново езика му… и ръцете му върху тялото си. Но той принадлежеше на друга, на една нежна млада жена с влажни като на кошута очи, която чакаше, бе чакала през цялата минала година, да му стане съпруга. Момиче с равно на неговото обществено положение, избрана от своето и неговото семейство да бъде следващата херцогиня Солтърдън, да го дари с деца, със син, който да продължи рода.
Въпреки това, когато младият мъж се плъзна от гърба на коня и след това я свали без усилие от седлото, тя се чувстваше абсолютно безпомощна и безсилна. Усещаше единствено вълнението в сърцето и в слабините си; съзнаваше, че ако я целунеше и докоснеше отново, нямаше да може да му откаже нищо, както бе станало и през онази съдбоносна нощ в каретата.
Херцогът я притисна силно към гърдите си, като я прегръщаше отчаяно, вплел пръстите на едната си ръка в сребристите й коси.
— Разбираш ли какво ти казвам? — попита дрезгаво, почти безнадеждно той. — Желая те, Мария. Желая те толкова силно, че ще се пръсна всеки момент.
Хвана дланта й, плъзна я надолу по тялото си, към долната част на корема. Докосна издутия плат на бричовете му, приел изненадващата дължина и форма на онова, което се намираше отдолу; то помръдна под пръстите й като отделно живо същество. Сега вече младата жена осъзна изумена за какво ставаше дума.
Неспособна да каже каквото и било, да стори каквото и да било, тя се чувстваше вдървена както от нетърпение, така и от нерешителност. Той миришеше на мъгла и вятър, на кожа и коне, на сладко бренди и пот.
„Не ме докосвай!“ — искаше й се да го помоли. Тя несъмнено щеше да се разпадне на части, от решителността й нямаше да остане и следа, гордостта й щеше да се разнесе като подобната на пара мъгла наоколо.
— Желая те — промълви той, а ръцете му обхождаха тялото й, сваляха тънкото й наметало — мантията на бедността, без качулка от лисица или норка; никога нямаше да има такива. — Мария, Мария.
Защо не можеше да му откаже, да го отпрати? Защо тялото й се бе превърнало в това треперещо, слабо, непознато нещо, толкова меко и отстъпчиво под силните му топли ръце, които я поставяха внимателно на земята, върху мека постелка от паднали листа? След това същите ръце пробягнаха по тялото й, задърпаха леко дрехите й, после почти гневно започнаха да късат шевовете и копчетата на износената рокля, която баща й я задължаваше да облича.
Сега вече Мария лежеше гола пред него, като потръпваше и наблюдаваше желанието по невероятно красивото му лице. Нейното собствено тяло отговаряше на страстта му с такава мощ, че се изплъзваше от контрола й.
Разтвори гостоприемно ръце и крака.
Трей изохка, захвърли встрани натежалата си от дъжда вълнена пелерина и задърпа нетърпеливо ризата през главата си. Разкъса кукичките на бричовете, свали ги надолу. Младата жена извърна за момент поглед, после го върна пак натам и дъхът й секна за момент при вида на доказателството за силната му възбуда. За момент й се прииска отчаяно да побегне, да не се поддава на копнежа си. Но тогава той я докосна там, на същото място, където и преди, плъзна гальовните си пръсти в нея и, като обхвана слабините й с длан, започна да движи ритмично ръка, като я караше да се извива.
След малко я остави, колкото да свали ботушите и гащетата. Тялото му й се стори невероятно силно в мига, в който го зърна, преди да се приведе отново и да се намести над нея, като пое чувствителното връхче на едната й гръд в устата си и започна да го дразни с език. Мария хлъцна, изскимтя. Неочаквано залялата я вълна на удоволствие бе толкова силна, че тя се вкопчи в раменете му и усети как те се раздвижиха и завълнуваха под дланите й.
— Спокойно, спокойно — прошепна той, преди да я целуне, преди да погали устните й с език, който след това потопи в устата й, за да започне страстна битка с нейния собствен.
Неочакваният изгарящ натиск между бедрата я накара да затаи дъх, да извие тяло, да замята за момент крака. В следващия миг той вече бе в нея, като я разпъваше и запълваше. Огнената стрела проникна в нея, съпроводена от странна, прекрасна болка, която я накара да се притисне към него и да изохка гърлено.
Трей продължаваше да я целува, вече по-страстно и грубо. Провря ръката си под хълбоците й и я надигна от земята, като се движеше все по-бързо.
Спазмите я обхванаха изведнъж, като светкавица, прорязала бурното небе, като отнеха напълно волята й, накараха я да извика и да се замята под него, докато той продължаваше да влиза и излиза от нея, все по-бързо и по-бурно, почти отчаяно. Когато тялото й потрепна в следващия оргазъм, Трей отметна глава и с беззвучен вик изля страстта си в нея. Силите го напуснаха и той се отпусна, заврял уста в ухото й. Промълви едва чуто:
— Мария, сладка моя Мария. Смея ли да те обичам?
СЕДЕМНАЙСЕТА ГЛАВА
Мария седеше пред угасващия огън в камината, увита в пелерината на Солтърдън. Беше мокра и носеше неговия мирис. Подплатата бе от червена коприна; усещаше я гладка и прохладна на голата си кожа, която все още потръпваше при спомена за целувките му. Тялото я болеше. Онова местенце между краката гореше като въглен. Стъпалата й бяха мръсни. По краката и бедрата бяха полепнали листа и треви. Косата, разпиляна върху раменете, бе изцапана с пръст и кадифен мъх.
Щом се бяха върнали в къщата, тя бе побягнала към своята стая и се бе заключила в нея. Господарят й вече на няколко пъти бе опитвал да влезе, но тя си оставаше заключена.
— Отвори, Мария. По дяволите, отвори тази врата.
Нямаше да я отвори, разбира се. Как щеше да застане отново пред него?
Как щеше да погледне сивите му очи, които някога я бяха ужасявали, със съзнанието, че му се бе отдала така невъздържано, така безсрамно, в името на любовта?
Как бе признала, че го обичаше така беззаветно? Но какво друго обяснение за неразумното си държание можеше да даде на Трей… и на самата себе си? Нима само бе искала да му докаже, че все още е желан и мъжествен? Нямаше причина да се страхува да се ожени за Лора и да се бои, че няма да изпълни съпружеските си задължения? Беше сигурна, че никога не би могла да изрече убедително подобна лъжа.
Уморено се приближи до вратата и нададе ухо.
Проклета глупачка! Вече жадуваше да го види отново, да го прегръща, да го люби безпаметно, преди да се изправи пред неговата годеница и да се преструва, че е само една предана, изпълнителна слугиня.
Ръката й сама посегна към ключа, завъртя го, изчака да се превърти безшумно, а после, със заседнало в гърлото сърце, отвори внимателно вратата и се показа в коридора.
Дланите се плъзгаха по клавишите, галеха ги, изпълваха стаята с хармонични звуци, които се отразяваха в стените и трептяха в кристалните полилеи. Навел леко тяло над клавиатурата, стиснал челюсти, с диво разпилени върху челото и раменете коси, Солтърдън свиреше изкусно на пианото, така, както бе правил преди няколко часа и с тялото на Мария. Дишаше тежко. Магията на звуците го омагьосваше така, както и нейният дъх.
Господи, всичко го болеше, как само го болеше: краката, гърбът. Но това не бе най-лошото. Най-лошото бе болката в сърцето, безсилието. Даваше ли си сметка тя какво бе сторила? Мария. Нейният глас го бе изкусил да напусне безопасния си, удобен сън. Мария. Нейните очи го бяха предизвикали да се откаже от по-нататъшната съпротива. Нейната наивност и невинност бяха разбудили страстта, която мислеше, че си е
