такава лична вещ, това е истинска любов! За моя пръстен Брадли ходи на Найл Лейн, но така правят всички в Холивуд. Не значи нищо. Джулия Робъртс има около петнадесет пръстена оттам, а виж какво става с всичките й годеници. Да ти кажа ли откъде знам, че Брадли наистина ме обича? Носи ми чай в леглото, когато съм болна от нещо заразно като ТОРС, например. От значение са малките жестове. Хайде, искам да те видя усмихната. Да, така е по-добре — зарадва се Дафне, когато се ухилих насила. — Трябва да изглеждаш сияещо щастлива и влюбена, ако искаш да се чувстваш сияещо щастлива и влюбена. Вземи.
— Благодаря — промълвих, поемайки книжната салфетка, за да си избърша очите.
Явно съм била готова да променя настроението си онази вечер, защото докато отивахме да се присъединим към гостите, се почувствах неимоверно щастлива. Дафне имаше пълно право: „Удавеният камион“ бе нещо далеч по-значимо, когато става въпрос за любов, отколкото някакъв си пръстен. Само дето е малко досадно, че няма как да го сложиш на ръката си, та всички да разберат колко много си обичана. Припомних си колко много трогателни неща правеше Зак, когато се запознахме, и някак се самохипнотизирах; лепнах на лицето си усмивка и тя не слезе оттам до края на вечерта. Усетих как апетитът ми отново изчезна и изпитах огромно облекчение: определено продължавах да съм влюбена.
Дафне ме отведе отново във всекидневната, решена в пастелни тонове. Помещението беше претъпкано с милион момичета, облечени точно като Бетина. Всички обсъждаха някакъв още не излязъл на екрана нов филм с участието на Кера Найтли, на която щяха да започнат да подражават, когато изчерпят Кейт Хъдсън. Всички гаджета и съпрузи стояха вкопчени в красивите си момичета, сякаш ако ги пуснат, никога вече няма да ги видят — нещо вероятно
— О, чудесно. Ето го Чарли Дънлейн — възкликна Дафне и ме повлече към млад мъж, седнал сам на един от огромните й бели дивани. После шепнешком ми обясни: — Страшно е сладък и е гениален млад режисьор. Поне така твърди Брадли. Аз не съм гледала негов филм, но не му казвай, защото Брадли се опитва да го склони да подпише договор. Ще поговориш ли с него, докато проверя докъде е стигнал готвачът?
Дафне ме представи и изчезна да се разпореди за ордьоврите или каквото там я тревожеше. Дори Чарли да бе толкова сладък, колкото Дафне смяташе, аз не забелязах. Никой не бе толкова сладък, колкото моя годеник, от когото, между другото, нямаше и следа. Надявах се да се забавлява някъде с важните клечки, макар да ми бе неприятно, че така явно ме избягва тази вечер.
— Добре ли си? — попита ме Чарли направо.
Наблюдаваше ме загрижено. Толкова ли прозрачна бях?
Лепнатата на физиономията ми усмивка явно не бе
— Да, аз…
Не ми хрумна какво да отговоря.
— Какво не е наред? — поинтересува се той.
Понякога хората са доста невъзпитани, както сте забелязали. Искам да кажа: познавам този тип едва от три секунди, а вече ми задава лични въпроси. Отвратително е, напълно отвратително.
— Няма нищо не наред — възразих, окопитвайки се. — Чудесно се забавлявам. Толкова съм щастлива тази вечер, че нищо не мога да хапна.
— Дори от великолепните десерти на Дафне? Сигурна ли си, че си добре? Не изглеждаш особено щастлива.
— Много съм добре. Направо сто и петдесет процента напълно добре — отсякох, за да сложа край на този разпит.
— Е, как е Ню Йорк? — попита Чарли, доловил намека.
— Как разбра, че живея в Ню Йорк?
— По роклята. Прекалено сериозна е.
— Всъщност я наричам рокля трепач, защото е убийствено опасна — пошегувах се, развеселявайки се малко. — Бог да благослови „Азедин Алайа“.
— Същата от „Без улики“ ли? — попита Чарли и се засмя.
— Точно така — засмях се и аз. (Един от любимите ми филмови моменти от „Без улики“ е, когато Алисия Силвърстоун е на път да припадне, защото е изцапала роклята си от „Алайа“.) — Откъде знаеш този кадър? — попитах.
— Луд съм на тема кино. А всички от филмовия бизнес боготворят „Без улики“. Трябва внимателно да изучаваш този филм, ако работиш тук. Казвам го сериозно.
Чарли май наистина беше сладък. Ето, знаеше за „Азедин Алайа“, а това е огромен плюс. Не ме разбирайте погрешно. Не можеше да се мери със Зак, но не можеше и да се отрече, че има страхотна усмивка. Малко разрошената му тъмна коса падаше над необикновено сини очи; бе се облякъл малко небрежно в джинси, тениска с щампована рокендрол група и пооръфани маратонки, но успяваше да изглежда привлекателен дори и така, което важи за всички момчета в Ел Ей. Носеше смешни, даскалски тип очила и от време на време ги вдигаше на главата. Имаше лек загар, сякаш е карал сърф на Малибу. Изглеждаше обезоръжаващо открит и прям. На мен, разбира се, напомних си, ми допадат по-сложни мъже като Зак.
— Искаш ли да видиш нещо тъпо, но доста забавно? — попита Чарли ухилен.
— С удоволствие — уверих го, доволна, че настроението ми се подобрява.
— Добре. Ето какво се случи последния път, когато срещнах момиче така красиво, щастливо и недохранено като теб. Отпих от питието си така… — смукна през сламката от кока-колата — … и стана ей това. — По някакъв начин сламката изскочи от чашата, завъртя се във въздуха, опръсквайки разкошния бял диван с кафявата течност, и като по чудо се лепна перпендикулярно на рамките на очилата на Чарли. Аз се засмях, а той продължи: — И затова се водя за най-големия смотаняк, стане ли дума за жени.
Кока-колата капеше капка по капка върху бузата му. Чарли направи физиономия все едно питаше: „Виждаш ли?“
— Но ти си забавен — засмях се. — Забавното си е забавно и се вижда. — Дори тайно да си мислех, че е нечувано неприлично от негова страна да обърне внимание на факта, че не съм сияйно щастлива, когато ме видя в началото, той определено беше интересен събеседник. — Момичетата не устояват на чувството за хумор. Освен това си и режисьор. Обзалагам се, че някоя красива актриса ти е гадже — завърших.
— Не, в момента нямам гадже.
— А искаш ли да имаш?
— Не мисля за това по този начин — отвърна Чарли. — Гаджетата са от нещата, които получаваш в минимални количества, колкото повече ги искаш. Но, да, би било приятно. Всеки иска да се влюби, нали?
Изведнъж ми хрумна: Джули! Тя отчаяно копнее да се влюби. Ако положи всички усилия да не показва номера със сламката пред нея, Чарли има шанс да се окаже идеалният ЕС, особено след като знае такива важни неща като иконата в модата „Азедин Алайа“. Знам, декларирала е, че не желае творческа личност, но е време да разшири хоризонта си.
— Какво ще кажеш да те уредя с една от моите приятелки? Ти какъв тип момичета харесваш?
— Щастливи, които не са в състояние да хапнат каквото и да било — отвърна той, флиртувайки.
— О, аз съм заета. Сгодена съм за него — казах свенливо, посочвайки Зак.
Той се бе появил в стаята и сега стоеше в далечния край с гръб към нас. Обърна се за миг, но не ни забеляза.
— Привлекателен тип.
— Слушай, ще те запозная с някоя приятелка, но трябва да ми кажеш точно с какъв тип момиче искаш да излизаш.
Чарли направи пауза, която ми се стори безкрайна, преди да отговори. После ме погледна право в очите и промълви:
— С момиче точно като теб.
Беше малко неловко за сияещо щастливо момиче с годеник като
