Разклатих бучките лед на дъното на чашата си, докато измисля какво да отговоря.
— Напоследък прекарвам доста време в Ню Йорк по работа — наруши мълчанието Чарли.
— Чудесно. Ще те поканя на купона по случай годежа ми — зарадвах се аз.
— Мислех, че това е купонът по случай годежа ти.
— Този е за Лос Анджелис. Моята приятелка Мъфи ще прави събиране за мен в Ню Йорк. Всички са така мили с теб, когато си сгоден. Направо е невероятно. Дали съм гледала някои от филмите ти?
— Съмнявам се — отвърна той. — Те не са за масовия вкус.
— Прекалено художествени ли са? — попитах.
— О, не. Комедии са. Проблемът е, че аз ги намирам смешни, но хората не ги възприемат така. За повечето хора произведенията ми са потискащи, но аз твърдя, че няма комедия, зад която да не стои трагедия. За жалост шефовете на студията не са съгласни с мен. Искаш ли пак да видиш номера със сламката?
Докато се прибирахме след купона, бях относително щастлива. Сериозно — след като Дафне ме спаси, цялата вечер не престанах да се смея. Нещата между мен и Зак щяха да се оправят съвсем скоро, бях убедена. Опитах се да подхвана разговор, докато пътувахме по „Сънсет“ към „Шато“. Беше едва единадесет и исках да подготвя нещата за малко латиноамериканска дейност, когато се приберем.
— Скъпи, макар да съм лъчезарно щастлива, съм и…
Господи, въобще не се получи онова, което очаквах. Нямах намерение да кажа това.
— Пак ли ще ми опяваш, че искаш да правим секс? — попита Зак, без дори да откъсне поглед от пътя. — При тебе то е като зависимост. Много ’ибано странно ми се струва.
Най-после Зак ми говореше. След държанието му през последните няколко дни представляваше някакъв пробив. Но защо се изразяваше така грубо? Понякога нюйоркчани са прекалено прями за скромни момичета като мен, независимо от подозренията ми, че съм по-разпусната, отколкото скромна.
— Миличък, ще ми се да не говориш така. Не е особено романтично — подхвърлих шеговито, но в действителност се стараех да не се разрева, защото точно това ми се правеше.
— Толкова ’ибано повърхностна си. Според теб една връзка се крепи само на секс. А не е така! Нещата са много по-’ибано сложни!
Сега вече Зак истински ме разстройваше. Все пак се опитах да не се поддам и да се държа мило; нямах желание да предизвиквам „спорен въпрос“.
— Но, скъпи, ние не сме най-добри приятели. Повечето хора се любят с годениците си…
— Не съм „повечето хора“. Именно затова си с мен. Аз съм фотограф! Не живея по правилата на другите. Аз съм това, което съм. А ти си страшен егоист. Редно е да си изградиш стойностна ценностна система.
Зак натисна силно спирачките и се вторачи в тъмния каньон Стоун напред. Изглеждаше бесен. Какво бях направила?
— Все ти, ти, ти и дали те чукат или не! Престани да опяваш все за едно и също ’ибано нещо!
Зак ме плашеше повече от Патрик Бейтман в „Американски психо“ и понеже книгата така ми изправи косите, прочетох само първите дванадесет страници, така че не подозирах и за половината ужаси по- нататък. Сигурно се шокирах от думите му, защото не ми хрумваше какво да отговоря.
Най-сетне той запали двигателя отново и в пълно мълчание се прибрахме в „Шато“. Надявах се всичко отново да е наред, когато се върнем в Ню Йорк и се приключи с поръчката на „Лука Лука“ след две седмици. Освен това, както си припомних наум, никой не е идеален през цялото време, особено аз, така че няма какво да се оплаквам. Макар тази вечер Зак да се държа хладно с мен, все още бях луда по него. Именно тогава се запитах какво — на теория — би било да си сгоден за някой по-топъл, макар и не така привлекателен, като забавния филмов режисьор. Прогоних, естествено, тази мисъл моментално от главата си, затова не смятам, че е нещо от голямо значение.
— Яко! Казваш — филмов режисьор, така ли? Будалкаш ли ме? Звучи ми като прекалено творческа личност за мен.
Когато споделих с Джули намерението си да я чифтосам с Чарли, тя реагира точно както очаквах. Седмица по-късно седяхме във фризьорския салон на „Бергдорф“, за да си направим модните сега разноцветни кичури, след като оцветяването в един цвят вече е демоде според Ариет, а на нея може да се разчита напълно, щом става въпрос за авангардните тенденции при прическите. Има си причина всички да предпочитат фризьорския салон в „Бергдорф“, разположен на целия девети етаж на универсалния магазин: атмосферата тук е невероятно успокояваща и напълно забравяш за недопустими неща от сорта, че годеникът ти не е разменил повече от няколко думи с теб през последната седмица. Мястото направо е блажено. Етажът е разделен на три обширни помещения: огромна чакалня, където винаги има впечатляваща ваза с разцъфнали вишневи цветове, салон за подстригване и салон за боядисване. Именно в него пребивавахме предимно аз и Джули. Където и да ти спре погледът, имаше огледала, масички с гримове и обособени кътчета за маникюр и педикюр. Помощнички, облечени в еднакви люлякови на цвят блузи, сноват напред-назад и ти предлагат студено кафе с мляко или ябълково сорбе; има дори специален човек — Черилий, — чиято единствена задача е да оформи до съвършенство веждите ти. Това вече се обособява като самостоятелна професия. Цялото отделение е боядисано в бледолилаво, а от прозорците, които са от пода до тавана, виждаш голяма част от Пето авеню в едната посока и почти целия Сентръл парк в другата. Как човек да не забрави, че не е правил секс от три седмици? Тук направо ухае на секс!
— Джули, само ти го подсказвам, но защо не обмислиш и други възможности? Както си се ограничила, сега вероятно изпускаш някои страхотно чудесни мъже — обърнах й внимание аз. — Искам да те запозная с наистина забавен и сладък тип. Ако не бях с моя ЕС, бих се замислила дали да не превърна този в свой ЕС.
Това, разбира се, въобще не отговаряше на истината; продължавах да съм луда по Зак, независимо от всичко. Но целта ми беше да реформирам тесногръдието на Джули.
— Щом си харесала този Чарли, приключи историята със Зак.
— Не съм казала, че го харесвам, Джули, а само че е симпатичен, и ако не бях сгодена — което съм! — той е от типа мъже, които бих харесала. Освен това е изключително забавен и приятен. Ще уредя да седнеш до него на купона по случай годежа ми.
— Сладък ли е?
— Дафне твърди, че е невероятно сладък.
— А ти как го намираш?
— Не знам — признах аз.
Честна дума, нямах ни най-бегла представа дали Чарли е сладък или не. Способностите ми стигаха да преценя правилно само Зак; всички останали мъже виждах някак размазано.
— Хайде, разкажи ми всичко — подкани Джули, докато Ариет нанасяше боята върху кичурите й. — Звучеше ужасно, когато ми звънна от Дафне. Какво стана след купона?
— Нищо особено — отвърнах привидно нехайно, небрежно разлиствайки новия брой на „Вог“. (В салона винаги предлагат броя на списанието за следващия месец, макар официално да не се е появил по павилионите.)
— Ясно — отсече Джули саркастично.
Джули ме познава прекалено добре, за да успея да скрия нещо от нея. Разказах й за отвратителния разговор в колата, но съзнателно спестих някои подробности.
— Яко! Наистина ли наговори тези неща? Все едно ти е бил дузпата. Не бива да се жениш за този човек, мила. Брак без секс е пълно разочарование. Ще бъдеш напълно отречена — заяви Джули.
Понякога въобще не разбирах за какво говори.
— Това е проблемът на отречените хора — продължи тя. — Попаднали са в това състояние, а не го отчитат.
Джули понякога говори пълни безсмислици.
— Но аз го обичам! — заявих решително.
Само като мислех за Зак, бях в състояние да отслабна три килограма.
