— Влюбена си единствено във външния му вид. Влюбена си в идеята да си влюбена — заключи Джули. — Ти си безнадеждна романтичка.
Стори ми се малко прекалено да го чуя от безнадеждна романтичка по рождение. Но пък Джули не разбираше нищо от връзки. Имала ги е с тонове, а доникъде не се стигна.
— А ако Зак е прав и аз наистина съм повърхностна? — терзаех се.
— Никак не си повърхностна, а само приличаш на такава заради манията ти да носиш единствено джинси „Клое“. Той е повърхностният и се опитва да представи своите проблеми като твоя вина. Кое, мислиш, е по-шикозно — да си еднократно изрусена блондинка или двукратно изрусена блондинка? — попита Джули, навеждайки глава към мивката, за да отмият боята.
— Еднократно. Дали ако се откажа от джинсите „Клое“, той ще спи с мен?
— Имам един-единствен съвет за теб: отложи!
Джули беше напълно, цялостно и абсолютно заблудена. Как така ще отложа? За секунда не би ми минало през ума да не се омъжа за Зак. Не можеше да става и въпрос за връщане назад сега. А и оставаха само двадесет и четири часа до божественото събиране, организирано от Мъфи в чест на годежа ми. Тя надмина дори Дафне и нае самият Лексингтън Киникът да аранжира цветята. Той е безспорният крал на джунглата от рози в Ню Йорк. Списъкът от чакащи за услугите на Киникът е съпоставим единствено със списъка от чакащи за чанта от естествена кожа на „Ив Сен Лоран“. Ако разваля годежа си и Мъфи откаже ангажимента на Киникът, тя ще умре на място — в буквалния смисъл. Освен това възнамерявах да запозная Чарли и Джули на купона; ако отложа, няма да има никакво събиране и съответно — никакво запознанство.
Макар да нямах абсолютно никакво намерение да отлагам, щом се прибрах вкъщи от салона „Бергдорф“, се обадих на мама за консултация дали да не го направя. Наистина звучи адски противоречиво, но се чувствах безкрайно объркана. Споделих с мама — с молба да го запази в дълбока тайна — някои разногласия между мен и Зак по повод Бразилия; и, макар да не обмислях отлагане, я попитах дали едно дребно изчакване няма да се окаже полезно. Накарах я да обещае да не казва на никого, защото купонът в Ню Йорк по случай годежа щеше да се състои следващата вечер. Зак в никакъв случай не биваше да разбира какви колебания са ме обзели. А и защо да провалям страхотен купон предварително (особено след като Лексингтън бе поръчал да докарат двеста розови орхидеи от Доминиканската република, за да придаде по-екзотичен вид на розовата джунгла), когато винаги мога да изживея страхотния купон и да го разваля след това?
Излязох да свърша някои дребни неща и когато се върнах след няколко часа, телефонният ми секретар светеше като луд. Очаквах всичките ми приятелки да звънят да питат как да се облекат за вечерта. Прослушах съобщенията.
„Обажда се управителят на конферентния център в замъка Суер. Съжаляваме за развалянето на годежа. Ще задържим депозита от три хиляди лири.“
„Здрасти. Обажда се баща ти. Съжалявам за развалянето на годежа. Мама ми каза за случилото се днес. Вярно ли е, че не сте правили секс от три месеца?“
Господи, защо членовете на моето семейство винаги преувеличават нещата? Казах на мама, че става въпрос за три седмици.
„Аз съм Деби Стодард. Работя за «Дейли Мейл». Утре пускаме материал за разваления ви годеж. Ще ми звъннете ли да потвърдите?“
— Мамо, как можа да го направиш? — проплаках аз, когато се свързах с нея. Бях й бясна.
— Скъпа, щеше да е много неловко за семейство Суер, а и за мен в селото, ако беше развалила годежа в последния момент, затова леко ги подготвих предварително…
— Семейство Суер дори не живеят в момента там. Замъкът се е превърнал в конферентен център под наем. Мамо, какво толкова лошо има да се откажеш от наемането на конферентен център? Никога повече няма да ти споделя нещо лично. Не развалям годежа. Просто обмислям дали ще е зле, ако предизвикам едно дребно изчакване.
Затворих телефонът бясна. Какво, за Бога, щях да правя сега? Зак не биваше да разбере за случилото се. В този момент звънна Джули. Вълнуваше се от предстоящото запознаване с Чарли.
— Току-що го проверих в „Гугъл“. Той е най-страхотният режисьор, желана партия…
— Проверила си го в „Гугъл“? Джули, какви ги говориш? — възкликнах аз.
— В Ню Йорк всеки чете за всеки в „Гугъл“. То е неразривна част от излизането на среща в наши дни — обясни тя.
Понякога приказките на Джули ме карат да мисля, че да излезеш на среща в Ню Йорк е по-трудно, отколкото в „Сексът и градът“, а по мое мнение на онези момичета им е дяволски трудно в това отношение.
— Както и да е — продължи Джули, — Чарли наистина прави страхотни филми.
— Гледала си филмите му? — смаях се аз.
— О, неее… Звучат ми прекалено депресиращи. Но отзивите в „Ню Йоркър“ са страхотни. Представяш ли си? Вече съм напълно влюбена в него. Той очевидно е творец по рождение.
— Джули, държиш се изключително цинично.
— Казваш го сякаш е нещо лошо. Как мислиш, дали предпочита еднократно изрусени блондинки или двукратно? Винаги мога да отскоча набързо в „Бергдорф“.
На следващия ден — деня, обявен от Мъфи за купона — тайно отмених всички откази, направени от мама. Страшно се изнервих, защото това почти ме лиши от време за загар менте, да се гримирам както трябва или да свърша каквото и да било. От всички тези грижи бях пребледняла до неузнаваемост, но най- важното беше Зак никога да не разбере какво е свършила мама зад гърба му.
Едничкото хубаво нещо в деня на купона беше, че го прекарах в апартамента си, който обожавам. Когато се сдобих с него, не повярвах на късмета си: той е почти в центъра на Уест Вилидж, на ъгъла на улиците „Пери“ и „Уошингтън“ и заема най-горния етаж на хубава, старинна, тухлена сграда отпреди войната, но без асансьор. Имам прозорци на две от стените и виждам как реката проблясва в далечината. Боядисала съм всички стени в лазурносиньо, за да приличат на водата. Апартаментът не е голям: само спалня, всекидневна с камина и ниша, превърната в кабинет, но е дяволски красив с вещите из него. Направо е от класа, а не като апартаментите на някои момичета в Ню Йорк, претрупани с всевъзможни предмети и джунджурии. Напълно съм алергична към разхвърляни навсякъде обувки и не мога да съм приятелка с момичета, които имат тонове дрехи вместо мебели. Предпочитам да се придържам към изисканото, ако разбирате какво имам предвид. Във всекидневната виси страшно красив старинен полилей — намерих го в Париж, — по стените са закачени снимки и има тапициран в бледосиньо диван, на който лежа с часове, чета книга и слушам музика. Цялата ми спалня е пълна с бели, ръчно плетени покривки и кувертюри; мама ми ги изпраща от Англия, когато не е заета да прави досадни неща, например да отменя уговорените събития за сватбата ми, без да ми каже. Господи! Мама! Кошмар.
Ненапразно Лексингтън Киникът се слави като Краля на розите в Ню Йорк. Същата вечер бе преобразувал трапезарията на Мъфи в градина от розови рози и орхидеи. Прелестното им ухание създаваше впечатлението все едно си в бутилка парфюм „Фракас“. Бледорозовите покривки хармонираха идеално с цвета на цветята, сякаш бяха расли заедно с тях в оранжерията. Лексингтън бе успял да намери и розови седефени чинии, които бе разположил по масите и напълнил с ягоди. Нищо чудно, че всички го смятат за гений. Така или иначе до тази вечер дори не подозирах, че съществува розов седеф.
Откакто се върнахме от Ел Ей вероятно се бе случило нещо, защото вечерта на купона Зак беше неузнаваемо ласкав. Усмихваше се, целуваше ме сякаш вчера сме се върнали от Бразилия, държеше ме за ръката през цялото време; беше съвършено друг човек. Слава Богу. Явно беше точно както си мислех: Зак е истинска кукла с лъкатушни настроения подобно на всички мои познати в Ню Йорк. Точно когато гостите започнаха да пристигат, той ме отнесе на ръце до една от спалните и ми подари най-красивата огърлица от розови аметисти, която сте виждали; камъните бяха правени по поръчка, защото той знаеше, че розовото е любимият ми цвят. Изпитах огромно облекчение, че не бях поискала едно дребно отлагане.
Джули бе най-сияйната наследничка на събирането. Не спря да флиртува с Чарли цяла вечер. Той я
