— Дафне! — простенах, когато чух слушалката да се вдига.
— Стига бе! — излая тя. Дафне започва всяко изказване със „Стига бе!“ — Какъв е проблемът?
— Зак. В отвратително настроение е и само гледа Си Ен Ен и изпраща имейли. Откакто сме тук, почти не ми е проговорил, защото подготвя новата рекламна кампания на „Лука Лука“ с Адриана Ей. Дали да не се откажем от събирането?
— Стига бе! Няма начин да се откажем. Брадли е наел персонала на „Льо Сирк“ и го докара тук със самолета на компанията, за да приготвят храната. Що се отнася до мълчаливостта му, то и Брадли много рядко ми говори. Мъжете са доста сексапилни, когато са замислени и лаконични — сподели Дафне. — Трябва да дойдеш довечера — ще има много хора, които искат да се запознаят с теб. Редно е и ти да се запознаеш с тях.
Най-накрая Зак прие да дойде на събирането, но чак след като Дафне лично му се обади и го увери, че ще има доста важни холивудски клечки със „сериозни“ фотографски колекции. Между нас казано, Дафне малко преувеличи. Тя има точно един приятел, колекционер на фотографии. Но Дафне преувеличава всичко, особено стане ли въпрос за възрастта й: твърди, че е на двадесет и девет, а всъщност е по-близо до тридесет и девет.
Приготвяйки се същата вечер, реших да се настроя позитивно. Едно от великолепните неща да имаш мълчалив годеник е, че разполагаш с часове, за да се облечеш. Спрях се на много сложен модел на „Азедин Алайа“, който изисква доста време, за да се нагласи както трябва. Дори тревогата ми от внезапната промяна, настъпила у Зак, не помрачи тръпката ми от творението на „Алайа“. Има рокли трепачи, но роклите трепачи на„Алайа“ са направо убийствени — просто цяло полицейско управление трябва да се захване с тях! В последния момент Зак сложи бяла риза, джинси и поизносено кожено яке, с което предварително унищожи апетита ми. Изглеждаше така съблазнителен, че не очаквах „симфонията от десерти“, дело на екипа от „Льо Сирк“, изобщо да ме изкуши.
Дафне живее в Бевърли Хилс. Обширната й къща в испански стил е разположена на терен почти до хотел „Бел Еър“. Алеята към къщата бе ярко осветена и както обикновено Дафне се бе увлякла с цветята. Буквално навсякъде — дори в тоалетните — имаше огромни вази, пълни с жасминови стръкове и клонки. Беше се престарала и по отношение на наетите прислужници. Дафне обича на всеки гост да се падат средно по петнадесет сервитьори, което значи доста претрупана с хора къща. Когато пристигнахме, салонът бе така претъпкан, че някои от гостите вече се насочваха към терасата и плувния басейн. Цялата градина бе осветена с фенери — Дафне ги бе купила при пътуване до Мароко, — а по моравата бяха застлани пухкави килими и възглавници. Преди да се огледам, Зак се насочи към „приятелите колекционери“ на Дафне и ме остави да стърча сам-сама в средата на помещението.
Дафне ме сграбчи за ръката и ме представи на младата актриса Бетина Ивънс, току-що спечелила „Златен глобус“. Бетина е миньонче: дребна, крехка и съвършена. Имаше дълги блестящи коси с цвят на пчелен мед и носеше жълта сатенена рокля по тялото и сребърни сандали. Откровено се опитваше да копира Кейт Хъдсън, но в момента това правеха всички в Ел Ей. Носеше огромен годежен пръстен.
— И аз съм сгодена — похвалих се аз.
— Къде ти е пръстенът? — попита Бетина, поглеждайки лявата ми ръка.
— Годеникът ми още не го е купил.
Отговаряше на истината. Зак постоянно повтаряше, че ще ми купи пръстен, но все не се стигаше дотам. Не искам да прозвучи дребнаво, но това страшно ме тормозеше. Искам да кажа, че годеж без годежен пръстен е като Елвис без обсипаните му с фалшиви цветни диаманти дрехи или коктейл „Белини“ без сока от праскови. Не ме интересуваше какъв ще е пръстенът, а просто да го имам. На Зак му беше лесно с мен. Не бях изразила никакви претенции относно пръстена, докато Джолийн бе заявила на бъдещия си съпруг, преди да й направи предложение за женитба, че няма да приеме нищо по-малко от безупречен, петкаратов диамант.
— Яко! — възкликна Бетина. — Нямаше да приема да се омъжа за Томи, ако не ми беше дал пръстен, по-голям от Калифорния, когато ми поиска ръката.
— Бих се чувствала ужасно, ако някой ми даде огромен пръстен — споделих аз.
Всъщност не бе съвсем вярно. Тайно мечтаех за пръстен, по-голям от планетата, но не е прилично да си признаеш такова нещо и затова си мълчах.
— Колкото и да е голям камъкът в началото, с носенето той неизменно се свива. Е, вярно, този пръстен струва четвърт милион, но като се има предвид какво получава Томи срещу него — мен, — пръстенът е доста евтин, защото аз съм безценна — обясни Бетина.
— О…
Звездите явно много ги бива по сметките; на мен например никога нямаше да ми хрумне това уравнение.
— Вярно ли е онова, което прочетох в „Лиз Смит“? Подарил ти е „Удавеният камион“? Изключително романтично. Слушай, даже и без пръстен бих се съгласила да се сгодя за най-страхотния фотограф в Ню Йорк. Ще се отрази великолепно на кариерата ти. Толкова много ще се изпише за вас, когато се разделите, но се погрижи да стане, преди някой да помисли, че наистина ще стигнете до сватба.
Сигурно съм добила разстроен вид, защото Бетина изведнъж ме прегърна през раменете. Започна да ме тупа нежно, все едно имах нужда от утеха.
— Господи, извинявай. Понякога не внимавам какво говоря. Но ти наистина ли ще се омъжиш за… фотограф? Тук всички се сгодяват през цялото време, но никой няма намерение да се жени, особено за творчески личности като твоя годеник — говореше тя задъхано. — Аз самата никога няма да се омъжа за Томи. Няма начин. Да отидем ли да поговорим с твоя тип? Господи, погледни го. Невероятно сладък е.
Бетина понечи да тръгне към Зак, но аз я задържах и прошепнах:
— Нали не… възразяваш, но… Тази вечер сме в малко обтегнати отношения. Той… не ми говори. Претрупан е с работа…
Знаех, че съм порозовяла от смущение.
— Не се притеснявай. Първите ми двама съпрузи ми говореха много рядко. Това е нещо обикновено. Не си го слагай на сърце. Нали знаеш какво казват хората: при съпруга най-важното е да го притежаваш — засмя се тя.
— О, не съм разстроена — уверих я и избухнах в сълзи. — Просто съм лудо влюбена, а както знаеш, когато си влюбена, ти се иска да плачеш през цялото време, нали? Отивам до тоалетната. Радвам се, че се запознахме.
Чувствах се отвратително. Щом се отдалечих достатъчно, за да не ме чуе никой, звъннах на Джули по мобилния телефон. Исках да убия малко време, докато се успокоя.
— Здравей, Джули-мули — поздравих аз. — Страхотно се забавлявам.
— Затова ли плачеш като чанта на „Баленсиага“, на която е паднала катарамата? — сряза ме тя. — Нещо не е ли наред?
Казах на Джули, че никога не съм била по-щастлива през живота си — където и да обърнеш поглед, виждаш ябълково мартини, а „симфонията от десерти“ на „Льо Сирк“ е невероятно вкусна. Просто й звъня, защото ми се ще и тя да е на събирането.
— Мила, когато пиеш мартини, а чашата ти е пълна със сълзи, трябва да се запиташ дали Вселената не се опитва да ти подскаже нещо — поучително рече Джули.
Господи, когато Джули заговори за Вселената, започвам да се тревожа за нея. Това означава, че пак е чела нездравословно количество астрологически книги с хороскопи. Но в този случай изглежда беше права, макар да извличаше информацията си от „Лунната магия: как да си направим сами хороскоп“.
— Зак се държи странно, но не мога да ти обясня в момента. Трябва да вървя — промърморих аз.
— Добре, горе главата. Обади ми се, когато се прибереш. Обичам те.
Няколко минути по-късно Дафне ме завари седнала окаяна на пейката пред тоалетната. Щом зърна мокрото ми от сълзи лице, възкликна:
— Господи, какво стана? Да не би Брадли да се е държал лошо с теб?
— Не, не. Зак е причината. Изобщо не ми даде пръстен, а Бетина попита къде е… Не знам… Чувствам се ужасно — проплаках.
— Стига бе!!! Ако друг те попита за годежния пръстен, му отговори, че вместо това притежаваш „Удавеният камион“, с който можеш да си купиш шест годежни пръстена, чу ли? Когато един мъж ти даде
