Не познавам друг в Ню Йорк способен да предложи на момиче четирима заслужаващи внимание кавалери едновременно. Математическите способности на Мъфи изчезват единствено когато дойде време да се разплаща с цветар(ите).
На следващата вечер усмивката на Джули беше по-широка от Африка. И диамантените й обици бяха от същия континент. Понякога някоя като мен, макар да се радва на късмета, сполетял приятелката й, леко пожълтява от завист, щом види „плячката“ от „Картие“, както Джули нарича бижутата си. От друга страна, хубавото на Джули е, че охотно дава назаем всичко — например диамантените гривни, които ми бе заела за тази вечер. Освен това осигури в нейния апартамент да се погрижи за косите и грима ни екип от салона за красота „Бергдорф“.
Заварих Джули изтегната върху шезлонг във всекидневната. Това е изключително елегантен
— Изглеждам ли щастлива? Усмивката ми неподправена ли е? — попита Джули при влизането ми.
Дейвид я увери, че усмивката й е така истинска, както „плячката й от «Картие»“. Метафората ми се стори доста сполучлива.
— А е напълно изкуствена! Не е ли отвъд! — зарадва се Джули.
— О, да, наистина, отвъднаааа е! — потвърди Дейвид.
— Ходих при дерматолога си днес и знаете ли какво ми разказа за малките мускули около устата? Сигурно не, защото повечето хора дори не подозират за съществуването им. Е, след като навършиш двадесет и три, те започват да се отпускат, но съществува гениален начин да ги поддържаш и да не се лишаваш от усмивката си. Дерматологът ти инжектира малко „Ботокс“, за да ги парализира, и крайчетата на устните ти моментално щръкват нагоре. Щом се сдобиеш с усмивка „Ботокс“, си усмихната цяла вечер без всъщност да се усмихваш, което прави усмихването не така уморително — сподели Джули, въобразявайки си, че говори смислено.
Облеклото за приемите на Мъфи бе задължително официално. След като косата и гримът на Джули бяха готови, тя облече тясна черна копринена минирокля. („Шанел“, от модна колекция, поръчана и доставена от Париж.) Когато изчезна в будоара си, за да види как изглежда, аз се възползвах от услугите на Дейвид и Рейчъл. Има определени светски събирания в Ню Йорк, където е немислимо да се появиш без прическа и грим. Тези на Мъфи бяха сред тях. След известно време грижите за косата и за грима се превръщат в мания. Напълно си убедена, че не можеш сама да си сложиш туш на миглите, защото той неизменно ще се слепи. Гримьорите в Манхатън буквално ти разресват миглите с гъсто гребенче, след като са гримирали очите ти. На слепени от туш мигли тук се гледа като на федерално престъпление.
Точно когато Дейвид започна да нанася блясък върху устните ми, от спалнята на Джули се чу силен писък. Явно предстоеше модно избухване. Не се изненадах. Момичетата в Ню Йорк получават подобни пристъпи всеки път, когато се спомене дреха. Влязох в спалнята и погледнах отражението на Джули в огледалото през рамото й.
— Абсолютно неподходяща! Изглеждам… консервативна и старомодна — простена драматично тя, дърпайки подгъва на миниатюрната рокля. — Погледни ме! Приличам на някой от онова бродуейско шоу за дебели хора! Бъдещият ми ЕС ще си помисли, че съм трол!
Роклята беше страхотна; стопроцентово убийствено шикозна.
— Джули, изглеждаш невероятно. Роклята е толкова къса, че е почти невидима. Тя е точно противоположното на консервативна — обясних аз, опитвайки се да й върна самоувереността.
— На път съм да припадна, а ти ми говориш такива неща! Хайде, всички, оставете ме на мира — простена тя окаяно.
Джули заключи вратата след нас. Започна да се преоблича и преоблича, и преоблича. Иззад вратата обяви, че няма да ходи на събирането, защото щяло да е поредният парад на шивашкото изкуство, прекалено интелектуално, и ще я напрегне сексуално. Макар откровено да не ми пукаше дали ще попадна на някое бляскаво парти в мраморния дом на Мъфи, бях облечена в страхотна бяла шифонена рокля, взета назаем от модния гардероб в офиса — рокля, която твърдо съм решила да върна един ден, и то съвсем скоро, — и щеше да е жалко, ако светът не я види.
— Джули, никак не ми пука дали ще ходим — уверих я аз. В края на краищата можех да облека роклята друг път. — Но се очертава събирането да е забавно.
— Събиранията в Ню Йорк никога не са забавни. Те са по-скоро война — отвърна Джули, отваряйки вратата и появявайки се отново с роклята убиец от „Шанел“. — Дейвид, дай ми „Ксанакс“. Винаги взимам успокоително, когато отивам на среща за пръв път.
Дейвид се втурна към чантата си с гримове, пълна с всевъзможни отпускани с рецепти лекарства именно за подобни случаи, и извади малка кутийка. Джули я отвори и постави едно симпатично малко синьо хапче в устата си, което според мен е много модерен начин да водиш война, преглътна го и повика шофьора си да ни откара до Мъфи.
Наистина нямам ни най-бегла представа как с евентуален съпруг се сдобих аз, а не Джули. Искам да кажа — за да съм по-точна, — че в края на вечерта ЕС изобщо не се намираше в близост до Джули, а страхотно близо до моето географско разположение.
Да, вярно, малко сложно е след няколкото чаши шампанско да си спомня съвсем точно какво се бе случило същата вечер. Но за да попреча да плъзнат злобни клюки в стила на принцесите на Парк авеню, хвърлящи петно върху мен, че съм откраднала ЕС изпод красивия нос на най-добрата си приятелка — в което, разбира се, Джули не вярва по принцип нито за миг, — се чувствам длъжна да преразкажа събитията от онази нощ, доколкото паметта ми позволява.
На събирането у Мъфи пристигнахме с час закъснение. Оказа се почти невъзможно да открием масата си, защото благодарение на така плътно украсеното от Мъфи с букети бели лилии и свещи помещение, човек не виждаше и на метър пред себе си. (По повод на джунглите от лилии: в момента в Манхатън те са на върха на модата, независимо от произтичащите от струпването им навигационни затруднения).
Гостите, най-малко двеста и петдесет, се обслужваха от сновящи поне още толкова сервитьори, облечени в униформи е бели сака и ръкавици. Тълпата беше ослепителна; при Мъфи винаги се стича каймакът на светското общество на Манхатън. По отношение на тоалетите повечето жени носеха рокли; с щамповани всевъзможни цветя — нещо обичайно, когато благотворителното събитие е свързано по някакъв начин с градини. Доста момичета бяха в рокли на Емануел Унгаро, защото той прави най-добрите дрехи с цветя в света — за това няма спор. По отношение на бижутата: по-младите момичета се бяха окичили с диамантите си от „Аспрей“ във формата на маргаритки, а по шиите на по-възрастните дами тежаха наследствени бижута, извадени от сейфовете. Всеки целуваше всекиго, поздравяваха се и се уверяваха колко са щастливи да се видят, дори да не отговаряше на истината.
Настанихме се на местата си точно когато поднасяха като антре изстудената супа от мента. Нашата маса се намираше в самия център на помещението. Всички останали вече седяха по местата си. Четиримата ЕС, подбрани от Мъфи за Джули, бяха
— Ти по-красива от Емпайър Стейт Билдинг!
— Очарователен си — увери го Джули.
Ослепителната й усмивка окуражи италианеца да продължи:
— Не, не, не…… Ти по-красива от Рока-фелър център.
Намеси се представителният русокос наследник на бизнеса с недвижими имоти:
— Маурицио, прости ми, но не съм съгласен. Тази жена е по-красива от Пентагона.
Никога не бях чувала мъж да сравнява жена с правителствена сграда. Джули вероятно се е поласкала,
