Оттогава започнали мигрените й. Мама разбрала, че не само е омъжена за не особено богат мъж, но на всичкото отгоре е влюбена в него. Не било онова, към което се била стремила.
Според мен, макар да се оплаква, всъщност е извадила страхотен късмет, защото не й се налага всеки път, когато пише писмо, да изписва „Имението при Ашби-под-Малък-Слейтомдейл“. Мама май не е съгласна с мен. Тя преименува къщата ни — първоначално се наричала Пасторската къщурка — на Старото енорийско жилище в Стибли-он-дъ-Уолд, доста гръмко за къща с четири спални, при това не и особено стара. Когато питам мама защо всички наричат селцето просто Стибли, тя обяснява, че там всъщност никой не знае правилния си адрес.
Като стана дума за дълги имена, се сетих:
2. Арабии
Основната причина да се избягват кафявите табели е, че те вървят в комплект с аристократ, гальовно назоваван във Великобритания „арабия“. Арабиите говорят за домовете си като за „бърлоги“, носят пуловери с дупки, старателно закърпени от старите им бавачки, които обичат повече от всяка друга жена на света, и наистина наричат секса с всевъзможни евфемизми, попити от класическите английски романи. Странно е, но голям брой английски девойки търпят арабията в замяна на Къщата и Титлата. Аз лично смятам, че е прекалено изтощително да носиш титла като маркиза на Дуфрин и Ава или Алис, дукеса на Дръмлендриг. Достатъчно неприятно е да подписваш чек с две имена, да не говорим за пет-шест. Според някои жени обаче име от шест компонента и арабия в добавка си заслужава всички саможертви; включително тоталната липса на отопление, когато и да било.
Съвсем сериозно — английската аристокрация направо смята отопляването за плебейска приумица. Винаги съм го намирала за страшно несправедливо спрямо хора като мен, които лесно настиват. Като дете мама често ми повтаряше, че ще е по-щастлива, ако умра на двадесет и девет години от пневмония в историческо легло с балдахин, отколкото да доживея до осемдесет и пет в къща с централно отопление. Това е една от причините да имам алергия към идеята на мама за „съседското момче“; нямах представа дали като американка, родена да разцъфва в целебна изкуствена топлина, крехката ми натура ще оцелее при ниските температури, съпътстващи арабията и женитбата.
3. Татко
Татко се самоопределя като „предприемач на антики“, но сами съдете колко е предприемчив: проявява пълно лековерие при всяка сделка, включително и при продажбата на фалшивите „Чипъндейл“ на графа. Толкова се ядоса на случилото се, че никога не говорехме за това; всъщност в присъствието на татко направо избягвахме да споменаваме какъвто и да е тип столове.
4. Бразилци
След завършването на колежа се прехвърлих да живея в Ню Йорк. Сладък, двадесет и седем годишен филмов режисьор (до момента не беше режисирал нито един филм) ми каза, че „имам нужда от бразилец тук“. Като имам предвид къде се намираше главата му в момента — прекалено добре съм възпитана, за да го назова, — ми се стори
— Чад! — възкликнах. — За какво ти е бразилец там освен теб в момента?
(Не съм расистка или нещо подобно, но не съм в състояние да приема повече от един чужденец наведнъж.)
— За нюйоркчанин като мен тук долу има прекалено много косми.
— По-подходящо ли е бразилец да го върши вместо теб? — поинтересувах се аз.
— Май не знаеш какво е бразилец, а?
— Човек като Рики Мартин.
— Глупости! Рики Мартин е французин. Бразилец е вид восък. Страшно ти е нужен.
Чад настоя да посетя на следващата сутрин „Сестри Джей“, помещаващи се на Западна Петдесет и седма улица номер 35, и там разбрах истинското значение на думата бразилец. Оказа се специален восък, който премахва буквално всичко от мястото, където бе стояла главата на Чад. По отношение на болката се нарежда наравно с неприятни неща като биопсия на шиен прешлен, затова,
Чад остана очарован от новия бразилец. Повечето мъже ги харесват, както открих впоследствие. По ирония на съдбата именно бразилецът стана причина да се разделим. Искаше главата му постоянно да е близо до него, което след време започна малко да ми омръзва. Предприе и някои подли постъпки — спонтанно ми записваше час при „Сестри Джей“ например и дълбоко се разстройваше, ако го отменя. (Никой не е пригоден да търпи болката от бразилец всяка седмица. Никой!) Именно тогава ме обзе съмнението дали проявявам същия добър вкус спрямо мъжете, какъвто демонстрирах спрямо обувките. Не бях мечтала за мъж, чиито емоции се възбуждат от съмнителното очарование на някакъв си восък.
Наложи се да сложа точка.
— Само повърхностен човек би скъсал с някого заради някакви си ’ибани петдесет и пет долара на седмица за восък — отбеляза Чад, когато му съобщих намеренията си.
— Чад, казва се „шибан“ — уточних аз.
Чад така и не се научи да произнася изцяло някои думи — британски навик, който аз, макар и вече американско момиче, никога не загубих. Всъщност намирах говора му за страшно сладък, но не успявах да се въздържам да не го поправя.
— Няма нищо по-’ибано, което да е така ’ибано дразнещо, от това човек да излиза с теб!
— Е, тогава бъди щастлив, че те напускам — обявих, като гледах да не ми проличи колко съм разстроена. — Момичетата не са само тела за задоволяване.
Макар отделни неща около Чад да ми липсваха (бразилците сложиха началото на много полезни съвети за разкрасяване), с приключването на историята изпитах облекчение. Имам предвид, че той не бе докрай почтен човек. Рики Мартин всъщност е от Пуерто Рико, а не от Франция, както настояваше Чад, и ако погледнете глобуса, ще забележите колко по-близо е Пуерто Рико до Бразилия, отколкото до Франция. Въпреки това съм признателна на Чад за бразилците. Сега вече не мога да живея без тях. Те явно са скритото оръжие на най-бляскавите жени в света. И никога няма да призная на Чад, особено след всичко случило се, но ако бях мъж, не бих излизал с жена, която не си е направила бразилец. Така че, макар да не знаех за бразилците, преди да напусна английската провинция, самото подозрение за съществуването им щеше да е причина да го сторя. Затова, като връщам лентата назад, бих прибавила и бразилците към списъка си от основания да се преместя да живея в Манхатън.
1. „Кип“ — „Хари Киприани“ на Петдесета и Петдесет и девета улица.
2. Ан — за принцесите от Парк авеню: ан = анорексия = слаба = идеална.
3. Отвъд — не е някакво отдалечено място, а служи за заместване на думи като бляскав/потресаващ/разкошен. Например: „Кремът за обезкосмяване на вежди е отвъд!“.
4. „Уолман“ — диамант с размерите на пързалка за кънки.
5. Г. С. П. — Гадже с пари.
6. Б. В. К. — Бъдеща важна клечка, която в момента се обучава (за предпочитане пред Г. С. П.).
7. O. В. К. — Омъжена за важна клечка (много по-добро от предишните две).
8. Лами по „Медисън“ — невероятно красиви южноамерикански момичета, които препускат по „Медисън“ с пончо и перли.
9. Загар менте — загар, който си получил в „Портофино Сън Сохо Спа“ на Западен Бродуей.
