10. Яко! — умерено възклицание, подходящо да се изрази изненада/ужас. Например: „Яко! Тя си е купила новите ботуши от «Ботега» преди мен!“ Използва се непрекъснато предимно от момичета, живеещи в Манхатън, които нямат още двадесет и седем години, и от актрисите в ситкомите на Ен Би Си.
11. З. С. — зле съм. По отношение на настроение, пари, любов.
12. Хронична — депресирана, от израза „хронична депресия“.
13. Шриц — съкращение на „Шибания «Риц», съименник на хотел «Риц»“ в Париж.
3.
— Единствената болест, предавана по полов път, която мечтая да хвана — обясни Джули, — е „треска за годеник“!
Разбирах защо Джули искаше евентуален съпруг. Американските мъже са великолепни, добродушни същества с уникални таланти. Искам да кажа, че ако достатъчно премрежиш очи, те всички приличат на Джон Ф. Кенеди Младши, кълна се. За някой, който е увреден и не може да се съсредоточава — което е присъщо на Джули и повечето други принцеси от Парк авеню по рождение (макар очевидно да не им влияе, когато пазаруват), — новопридобитата й способност да фокусира вниманието си върху нещо беше смайваща. Беше си втълпила налудничавата идея, че ако избере подходящия момент да се яви на купон — с други думи, за една вечер да обиколи шест откривания на галерии, четири благотворителни инициативи за събиране на средства за музеи, три вечери и две премиери на филми, — гарантирано й е със сигурност в края на вечерта на ръката й да е увиснал ЕС. Джули твърди, че не й се пилее много време за това начинание, когато, както се изразява, „мога да си губя времето с други занимания, като например да си оскубя веждите“.
Отношението на Джули към предстоящото й сгодяване е малко обезпокояващо. Тя определено вярва, че срещне ли идеалния годеник, но не е имала време да почисти веждите си — а според нея това е най- важната козметична операция, предлагана от лекарите в салона за красота „Бергдорф Гудман“, — поради притеснението си дори няма да има нужда от годеник.
Когато Джули си науми нещо, тя проявява завидна далновидност. Спря се на благотворителния бал на нюйоркската консерватория като най-подходящ терен за лов. Купи маса и се обади на почетната председателка на бала, госпожа И. Хенри Стейнуей Зиглер III, „да обсъдят стратегията“. Джули искаше предварително да се запознае с разпределението на местата. Госпожа Зиглер ни покани на чай в облицованата си с мрамор къща на ъгъла на Пето авеню и Осемдесет и втора улица с изглед към Сентръл парк. Тя обожава да се вживява в ролята на Купидон.
— Наричайте ме Мъфи, момичета — подкани тя дружелюбно още при пристигането ни.
Мъфи беше облечена в богато украсено пончо от „Оскар де ла Рента“, зелени тесни панталони и достатъчно бижута, за да изпразни запасите на цяла диамантена мина. Освен това записваше филм с Елизабет Тейлър. Всеки в Ню Йорк постоянно записва някого. Пончото й се развяваше драматично наляво- надясно, докато прекосяваше забързано обширното преддверие, в което стъпките ни кънтяха, за да ни въведе в гостната. Помещението, с окачени в златни рамки огледала, маслени картини от италиански майстори и осеяно с безброй елегантни антични столове и дивани, които Мъфи купува на едро всеки път, когато минава близо до „Сотби“, бе по-импозантно от Версай. Мъфи обяснява на всички, че обзавеждането на дома й цели той „да прилича на дома на Оскар. Бях там и нямах сили да устоя. Трябваше да притежавам нещо такова. Затова клонирах апартамента му!“
Мъфи също така постоянно повтаря фразата „да си богат е доживотна присъда, но не е неприятна, аз знам най-добре“. Почти всички съпруги, които съм срещала и които живеят в горната част на Ист Енд, се казват Мъфи. Явно някога е било много популярно име в Кънектикът, където са родени повечето Мъфита, приблизително в средата на миналия век. Тази Мъфи, подобно на съседките си Мъфи, твърди, че „Ралф Лорен е моят учител по вкус“. Очевидно е пристрастена към инжекциите „Ботокс“ и не пропуска да спомене, че е на тридесет и осем години. Също така е П. Н. Д. — приятелка на Джордж, — а когато Бил Клинтън беше на власт, била П. Н. Б. Дарява милиони на републиканците и много повече на демократите, защото има „специална връзка“ с Бил. Всички останали Мъфита също имат специални връзки с Бил, но тя изглежда не го знае.
Седнахме в кът с викториански диванчета. (В момента те са на голяма почит в Ист Енд, особено ако успееш да ги претапицираш с оригинална дамаска от седемнадесети век, което, естествено, е почти невъзможно.) Домашна прислужница в униформа поднесе чай върху сребърен поднос. Заради предстоящия бал Мъфи бе превъзбудена като японски турист в магазин за сувенири. През цялото време не престана да дърпа ресните на възглавниците върху дивана.
— Господи, събирането е утре! Осигурила съм присъствието на принцеси, милионери, филмови продуценти, наследници, архитекти, политици! Може да мине и Бил! — възкликна тя. — Цял Ню Йорк ще присъства утре.
— На коя благотворителност е посветен бала, Мъфи? — попитах аз.
— „Да спасим нещо си“. Да спасим Венеция, да спасим „Метрополитен“, да спасим балета… Откъде да знам? Участвам в безброй комитети. Господин Зиглер обожава да отбива от данъците си. Затова наричам всички балове с едно име: „Да спасим нещо си“. Не е ли гениално! Само да можеше някой да спаси мен от всички други жени в комитетите. Ако не дариш милион, си подписваш смъртната присъда. Утрешният бал май е за спасяването на някакъв вид цвете. Благотворителността е бляскава американска институция, защото, който има нужда, рано или късно получава парите, а на нас ни се удава възможност да се обличаме в прекрасните рокли на Майкъл Корс. Хайде да се захващаме за работа — предложи тя делово. — Едно пиленце ми подсказа, че търсиш годеник, Джули. Това е чудесно. Кажи ми: какъв мъж искаш?
— Някой интелигентен и забавен, който ще ме разсмива. Да мога да му хленча и да се оплаквам часове наред, а той да продължава да ме обожава. Само не ме обвързвай с творческа личност. Още от гимназията избягвам такива типове. Никакви актьори, художници или музиканти за мен. Не, благодаря — обясни Джули.
Представа нямах, че Джули е станала толкова зрял човек. От друга страна, когато си имал петдесет и четири гаджета, сигурно си наясно какво искаш.
— Няма опасност да срещнеш такъв в горната част на Ист Енд, скъпа — увери я Мъфи. — Тук определено няма никакви творчески личности. Кметът не им позволява да се настанят отвъд площад „Юниън“.
— С риск да прозвуча като глезла или повърхностно момиче, но предпочитам гаджетата ми да разчитат на шофьори. Виня татко, защото съсипа живота ми, като караше шофьор да ме води до училище с „Ягуар“ още от първи клас. Затова предпочитам да ме возят. Такава съм. Няма за кога да се променям — завърши Джули и леко се изчерви.
— Разбира се, скъпа — отвърна Мъфи успокоително. — След като не обичаш да ходиш пеша, значи не обичаш и точка по въпроса. Аз например имам трима шофьори. Единият е в къщата ни в Палм Бийч, един в Аспен и един — тук. Няма нищо лошо да заявяваш желанията си, Джули.
— Просто искам да се влюбя, Мъфи, като всички момичета. Мечтая кожата ми да сияе, без да се налага да си бия инжекции с витамин С — обясни Джули с насълзени очи. — Понякога се чувствам страшно самотна.
Мъфи е светска дама с изключителни математически таланти, нейните уравнения — става ли въпрос за събиране на двама души — съперничат по сложност на ходовете при играта на шах. Всеки път, когато й се налага да осъществи събирането на двама души, прибягва до услугите на своя специална система. Винаги осигурява маса с тринадесет места, предварително уреждайки нещата така, че в повече да е мъж. Мястото за сядане на всеки гост е обозначено със съответно номерче. Джули получи четвърти номер — мястото й щеше да е второто от късата страна на правоъгълната маса. Така ползваше преимуществото да разговаря с четирима мъже: вляво и вдясно от Джули щяха да седят съответно италиански принц и музикален продуцент, срещу нея — важна клечка от бизнеса с недвижими имоти, а начело на масата — тринадесетият, „допълнителен“ мъж, комуто домакинята щеше да се извини в подходящ момент, задето й се е наложило да го постави между двама мъже, но „просто вие, момчетата, сте прекалено много тази вечер“.
