Единственият проблем с предложението му беше, че означаваше
Джули прие новината за годежа ми учудващо спокойно. Одобряваше Зак и признаваше, че е прекалено творчески настроен за нея. Изглежда не се притесняваше особено, задето първо аз съм се сдобила с ЕС, защото каза:
— Сватбата ти ще бъде генерална репетиция за мен. Ще се поуча от твоите грешки.
Можете да си представите реакцията на мама, когато й съобщих, че ще се омъжа за Зак. Първо заплаши, че ще умре от главоболие, а после настоя тържеството да се състои в замъка Суер, който се даваше под наем за подобни церемонии. Аз самата не бих избрала това място, но обзета от щастие, реших да оставя мама да постъпи както иска. Стратегията й за църквата, цветята, ордьоврите, тортата, разпределението на времето за церемонията и типа конфети (замразени и изсушени листа от рози, каквито има на пазара за цветя в Ковънт) бяха уточнени до последна подробност часове след като чу новината ми. Мама навярно е планирала сватбата ми откакто станах на шестнадесет, но все пак се примири, че ще се омъжа за американски фотограф вместо за британски граф.
След годежа се чувствах като най-популярната ученичка в гимназията или нещо подобно. Всички в Ню Йорк бяха пристрастени към Зак колкото мен. Навсякъде ни канеха заедно и всички искаха да узнаят какви са плановете ни за сватбата. Дори колежките ми в редакцията бяха влюбени в Зак. Бяха поразени от привлекателността му, а кожата ми никога не е изглеждала по-добре.
Представяте ли си колко доволна останах от предложението на главната ми редакторка да отида за няколко дни до Ел Ей да интервюирам прочута актриса? Тя настоя да заведа и разкошния си годеник и ни запази прочутия четиристаен апартамент в „Шато Мармон“ с рояла. Хората са така добри с теб, когато си сгоден, че граничи с лудост. Да прекарам цели четири дни заедно със Зак, ми звучеше като самото блаженство; щеше да е най-дългото време, което сме прекарали заедно, откакто се запознахме. Нямах търпение да се осъществи.
Когато приятелката ми Дафне Клингерман, актриса, превърнала се в професионална съпруга на изобретателен импресарио, станал продуцент, а после шеф на студио, научи за пътуването ми до Ел Ей, веднага ми прати имейл.
Не мога да говоря на йога съм разрешаваш ли да направя събиране за теб в Бевърли Хилс?
Не си представям в каква йогийска поза трябва да си, за да успееш да изпратиш имейл, но Дафне практикува йога всеки ден откакто изигра последната си роля, и очевидно се е специализирала, защото това беше преди две години.
Пролетта е най-прекрасното време да попаднеш в Ел Ей и аз, подобно на всички останали в Холивуд, мигом се влюбих в „Шато Мармон“. Кацнал над булевард „Сънсет“, с множеството си кули и бойници, откъдето се вижда забързаният живот наоколо, той ме накара да се сетя за замъка на Румпилщилхен от приказката на Братя Грим.
Пристигнахме късно вечерта. Независимо от часа фоайето гъмжеше от обичайната холивудска тълпа, която има слабост към „Шато“. Никой от тях обаче не ме привлече; исках единствено да кача Зак горе и да го отведа на едно много дълго пътуване на юг от екватора.
Апартаментът ни се оказа върховен. Огромната всекидневна бе обзаведена с два модерни дивана в единия край, роял — в другия, огромно огледало в стил арт деко и изящна италианска масичка от 50-те години в средата. Върху нея, в купа с лед, се охлаждаше бутилка шампанско. В спалнята имаше примамливо на вид легло, две сребърни лампи, километри стереоуредби и цяла стена с прозорци от тавана до пода, които водеха към терасата. Докато Зак даваше бакшиш на пиколото, излязох да поема хладния нощен въздух и да погледна разстлалия се в нощта Лос Анджелис. Гледката беше наелектризираща заради милионите светлини, ширнали се от Холивуд към долината. Чувствах се изтощена, но сексапилното въздействие на апартамента ме насърчаваше да мисля, че Зак няма да има никакви проблеми да отиде в Бразилия и евентуално да проникне в част от амазонската джунгла веднага.
— Зак, искаш ли да потънеш в… екваториалната гора? — подвикнах аз предизвикателно от терасата.
Той разопаковаше багажа в спалнята.
— Зает съм.
— Ей, хайде — ухилих се. — Престани да си толкова скучен.
— А ти престани да си така ненаситна — отвърна той, без дори да се обърне.
— Скъпи, Стинг и Труди постоянно посещават екваториалната гора и никой не ги смята за ненаситни — обърнах му внимание аз.
Зак не каза нищо. Явно не разбра шегата. Винаги се смееше на закачките ми, но тази вечер се държеше странно. Помоли да го оставя на мира, за да прегледа електронната си поща в интернет. Ако питате мен, това беше чиста проба недооценяване на вълшебния четиристаен апартамент на „Шато“.
В един часа след полунощ Зак продължаваше да не дава признаци, че се готви да си легне. С враждебно изражение удряше трескаво по клавиатурата във всекидневната. Според мен дори още не бе видял разкриващата се гледка, а и доколкото ми е известно, мъжете просто не отказват секс с жена, точка. Най-после споделих мнението си по въпроса със Зак. Той откъсна поглед от екрана на лаптопа и ме изгледа доста раздразнено.
— Би ли ме оставила да продължа да работя? — тросна се.
Изведнъж се почувствах страшно виновна, задето цяла вечер всячески се стараех да привлека вниманието му, когато той бе така зает.
— Извинявай. Над какво работиш?
— Нова рекламна кампания. Ще платят много пари, но и напрежението не е малко.
— Чудесно, че имаш поръчка. Чия е кампанията?
— На „Лука Лука“. Настояват за съвършено нов подход.
— Адриана Ей участва ли?
— Да. Голяма досадница е. Може ли да продължа сега?
Зак се захвана отново с компютъра, а аз отидох в спалнята и се отпуснах тежко върху леглото. Чувствах се разочарована. Лежах и зяпах през прозорците. Изведнъж гледката ми се стори невзрачна и скучна. Подейства ми депресиращо. Все едно съм се събудила и съм попаднала в средата на потискащ филм.
Две вечери по-късно, изключително смутена, се обадих на Дафне. Как да й призная, че откакто пристигнахме, Зак почти не ми е казал дума? Съзнавах — под напрежение е, но що се отнася до пътуване до Бразилия и всичко останало, аз самата не бях напускала района на Северния полярен кръг нито веднъж, откакто пристигнахме в „Шато“. Приемам, че поръчката на „Л. Лука“ не е за подценяване, но Зак се държеше сякаш са го поканили да изрисува Сикстинската капела. Буквално не ме допускаше до себе си. При споменаването на „секс“ отвръщаше хладно: „Престани да ме тормозиш“ или нещо друго, но не по-малко обидно. Сетих се за случаите през последните няколко седмици, когато предлагах да правим секс, а той се извиняваше, че е уморен или го боли глава, или нещо друго също толкова досадно. Вярвах му, но се питах дали тайно няма желание да правим секс. Не се бе приближавал до Рио повече от половин месец. Никога не го бях виждала такъв. Не желаеше да участва в нищо. Предложих да се поразходим с кола до каньона Саут Топанга, за да отидем в любимия ми магазин „Скрити съкровища“ (непременно трябва да го посетите, кълна се — страхотен е!). Отказа и продължи да разработва идеите си за кампанията на „Лука Лука“, точно както правеше от четиридесет и осем часа насам.
Къде изчезна привлекателният Джъд Лоу? Все едно бях сгодена за напълно различен човек. Само съзнанието, че трябва да се държа, за да направя интервюто с актрисата, което свърших предишния ден, ми помогна да не полудея.
