5.

Дори в представите ми за най-ужасните кошмари никога не е намирала място вероятността някой ден да започне с покана за ревюто за разпродажба на мостри на „Шанел“ и да приключи с нюйоркски нервен срив.

— Не й напомняй, че съм го казала, защото ще ме помисли за двулична лъжкиня — прошепна ми Джули конспиративно една красива майска утрин, докато пиехме кафе с мляко в „Тартин“, — но благотворителния бенефис на К. К. в нюйоркската опера се смята за събитието на събитията, а не струва и пет пари в сравнение с такова вълнуващо нещо като разпродажбата на мостри на „Шанел“. Покажи ми момиче в Манхатън, което предпочита да гледа „Дон Жуан“ вместо да си купи с намаление дрехи от „Шанел“, и буквално ти обещавам да възобновя абонамента си за гимнастическия салон на Шестдесет и трета улица и дори да започна да го посещавам почти редовно.

Според Джули разпродажбата на мостри на „Шанел“ е събитието в Ню Йорк. Почти никого не канят, освен „няколко малко на брой изключителни момичета“.

— Но ти си уредена — обяви Джули и ми връчи бял плик. — Включих те в списъка.

Вътре имаше покана на луксозен бял картон. Страшно се развълнувах, което само по себе си е tres опасно. Обичам Джули, ала навиците й за пазаруване не са особено здравословни. Не желаех да се превърна в момиче като нея, чиято хормонална система се ръководи единствено от разпродажбите на дрехи. Очевидно обаче естрогенът на всички скача до небесата, получат ли за пръв път тази покана, затова няма защо да се опасявам особено. Ето какво пишеше:

Разпродажба на мостри на „Шанел“ Вторник, 7 май, 7,15 сутринта Хотел „Парк лейн“ 58-ма улица, между 6-та и 7-ма Носете документ за самоличност със снимка. Няма да бъдете допусната без настоящата покана. Тя ви служи за пропуск пред охраната.

Охраната при инициатива на „Шанел“ е по-строга от охраната на Пентагона. Президентът би трябвало да обмени опит с момичетата от отдела за връзки с обществеността на фирмата — има какво да научи относно мерките за сигурност.

Досадното беше, че нямах възможност да отида на разпродажбата заради работата си. Кариерата е доста непостоянно нещо и трябва да й обръщаш внимание, защото иначе тя просто се стопява. Нюйоркските момичета, които ходят на прекалено много купони и разпродажби, обикновено имат „изчезващ тип“ кариера, а аз не възнамерявам да приличам на тях. Имах резервация за самолет до Палм Бийч, за да взема интервю от някакво светско момиче. Тя току-що бе наследила къща в стил арт деко на брега на океана и смяташе да живее там сама — само по себе си тъжно като перспектива, но същевременно омайно в очите на обществото.

— Глупачка! — възкликна Джули, когато й обясних защо няма да използвам поканата. — Не можеш да пропуснеш това събитие!

Съзнавах, че не бива да отлагам интервюто, но не издържах на изкушението да пазарувам от „Шанел“ все едно се намирам в обикновен универсален магазин. От време на време ценностната ми система ме изоставя и тогава върша неща, които не бих направила при нормални обстоятелства. С чувство за огромна вина звъннах в редакцията и съобщих, че наследницата от Палм Бийч е отказала интервюто, извинявайки се с „преумора“. Главната редакторка ми повярва, защото светските момичета постоянно отменят ангажиментите си в последния момент, понеже са „прекалено уморени от предишната вечер“. При разговора ми с наследницата тя наистина звучеше уморено, горкото богато момиче, така че не излъгах съвсем, а просто уредих едно удобно и за двете ни отлагане.

Същия понеделник не успях да се съсредоточа почти върху нищо. Поканата от „Шанел“ ме изпълваше с възторг — не е шега обещанието да си купиш коктейлни чантички за по 150 вместо за 2000 долара (обяснимо защо естрогенът на човек се побърква) — и почти забравих, че от доста дълго време не съм имала никакви срещи от по-специално естество със Зак. Бях свикнала с изчезналата бразилска интимност, но сега той не се срещаше с мен дори да изпием по един коктейл. Колкото пъти му звънях през последните няколко дни, асистентката му неизменно отсичаше: „Ще се върне по-късно“ и затваряше. Не се бе случвало досега — Зак винаги отговаряше, когато се обаждах.

Най-желаните разпродажби на мостри в Ню Йорк са изпълнени с опасности. В сравнение с тях ивицата Газа изглежда тихо и спокойно място. Честна дума — веднъж видях как К. К. щеше да убие собствената си братовчедка на разпродажба, защото и двете искаха бял кашмирен пуловер, а имаше само един. Нищо чудно, че при такива случаи Джолийн Морган организира своите „пазарни атаки“ предварително. Преди разпродажбата на „Шанел“ свика „стратегическо събиране“. На обяда в „Четирите сезона“ на Източна Петдесет и втора улица присъствахме Лара Лоуел, Джули и аз. Понякога се тревожа за психичното здраве на Джолийн, наистина. В „Четирите сезона“ обядват кметът и важни клечки от медиите. Не е най- подходящото място за среща, на която да се обсъжда модата, но Джолийн навярно е искала да бъде заобиколена от други открояващи се стратези.

Когато пристигнах, Лара и Джолийн вече старателно анализираха менюто с цел да открият дали не съдържа скрити въглехидрати. Седяха на една от най-хубавите маси до фонтана, в сепаре с тапицирани кожени пейки. Сред тълпата обядващи величия те приличаха на две цветни пиленца: Джолийн носеше сексапилна бледосиня рокля, стегната в талията, за да подчертава формите й. Лара, чиито крака са едни от най-дългите в Ню Йорк, беше облякла миниатюрна бяла минипола и ален пуловер. Буйната й руса коса беше събрана на конска опашка. Леко гаменският й стил допада на всички, което изпълва със завист Джолийн, макар двете да са първи приятелки откакто се помнят. Понякога си мисля, че Лара е най-добрата приятелка на Джолийн просто защото изпълнява всичките й команди.

Поръчах си газирана минерална вода „Пелегрино“ и салата. Джолийн се държеше като луда, но това всъщност не е съвсем необичайно за нея. От предлаганите мостри на „Шанел“ непременно искаше да се сдобие с розовата коктейлна чантичка със златна верижка за дръжка. Предупредих я, че понеже на връчването на наградите „Оскар“ Рийс Уидърспун е била точно с такава чантичка, всички ще налетят именно на този модел. Не исках Джолийн да остане разочарована: ако рухне, щеше да се отрази зле на всички ни.

— Не е проблем — обяви Джолийн. — Сдобих се с карта на разположението на щандовете и знам къде точно ще бъдат чантичките: в далечния край на балната зала, зад кашмирените пуловери.

При разпродажби на мостри всички момичета в Ню Йорк незаконно си купуват от пишещите за мода журналисти карти с разположението на мострите. Само така имаш шанс да се сдобиеш с най-хубавите неща.

Джолийн и Лара се чувстваха изтощени. Предишната вечер и двете бяха ходили на вечеря с шведска маса в апартамент на дете на музикант от „Пинк Флойд“ в центъра над града. Сервитьорът ни донесе

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату