въведе ред.
— По дяволите! Просто нямаше как да не се стигне до пристъп на срам. Отивам да я догоня — каза Джолийн и събра нещата си. Преди да си тръгне, се обърна към мен: — Шофьорът ми ще мине да те вземе в 6,45 утре сутринта. Не закъснявай и не забравяй да разбереш каква чанта иска майката на Зак.
— Е, някои се уреждаме да ходим на разпродажби и на „Шанел“, и на диаманти. Така е при пазаруването. — Джули въздъхна. Очевидно беше изключително доволна от себе си, та чак отвъд. — Горката Лара. Наложително е да преподреди ценностната си система. Някой трябва деликатно да й подскаже, че ако не внимава, ще се превърне в едно от най-повърхностните двадесет и четири годишни момичета на Парк авеню. Сърцето да ти се скъса.
Прямотата на Джули спрямо добрите й приятелки е похвална, но има късмет, че не съм клюкарстващ тип, иначе добрите й приятелки няма да останат такива дълго време. Изведнъж Джули придоби необичайно сериозен вид. Имала да ми каже нещо, което я притеснява.
— Чарли се върна в Ел Ей. Аз, естествено, се престорих на съкрушена, но настоях да ми изпраща цветя веднъж седмично и той се съгласи веднага.
— Колко мило — отбелязах. Джули явно въртеше Чарли на малкото си пръстче, макар да се познаваха от няколко седмици. Последва напрегната пауза и Джули ме погледна изпитателно.
— Какъв е проблемът? — не се въздържах да попитам.
— Няма такъв, защото един мъж трябва да се държи точно така. — Продължи да говори, но вече шепнешком: — А твоят избраник не се държи както подобава. Прави те нещастна. — Не разбирах как Джули не забелязва, че привидно съм главозамаяна от щастие. — Погледни се: съвсем си ан — продължи тя. — Това е най-големият комплимент, който мога да направя на едно момиче, но в момента ти си прекалено ан.
Не вярвах на ушите си. В Манхатън съществува повсеместен консенсус относно невъзможността едно момиче да е прекалено богато или прекалено анорексично. Но с Джули не бях споделила нещо, което обясняваше допълнителното ми отслабване. За последен път видях Зак на събирането по случай годежа ни, когато той спомена за намерението си на следващия ден да замине за Филаделфия, където ще работи по фотографски проект. Добре, но на следващата вечер Джолийн го видяла в „Бунгалото“ на Двадесет и седма улица. Като чух това, стопих три килограма, кълна се. Защо каза, че е извън града, когато не беше? Друг важен фактор за анорексичния ми вид е традицията, когато едно момиче е лудо влюбено като мен, да не е в състояние да хапне каквото и да било. Въпреки това Джули продължи безмилостно:
— Не бива да се омъжваш за него. Представи си какво ще стане: буквално ще изчезнеш от тревога. Предполага се, че по време на годежа си човек е щастлив и спокоен.
Всъщност Джули грешеше в това отношение. Явно всички са свръхнапрегнати по време на годежа си, невероятно стресиращо се оказва. Затова уточних:
— Джули, той е под напрежение и в момента е преуморен. Току-що приключи със заснемането на кампанията на „Лука Лука“, а и много се разстрои, защото новата фотографка, наета от агенцията, получава цялото медийно внимание…
— Точно това имам предвид! Как ще се омъжиш за човек, чиито вълнения се свеждат до това колко медийно внимание получава друг? Трябва ти мъж, който да се интересува от теб и да те поставя на първо място!
— Той държи на мен, Джули, и той е единственият за мен!
— Не е единствен, а и такова нещо като „единственият за мен“ не съществува…
Джули не престана да говори, докато ядеше току-що сервираното й киви със сметана. Устните й — изглеждаха грандиозно с новия блясък „М. А. С“, по който всички са полудели в момента — не преставаха да се движат, но аз изключих; въобще не я чувах какво приказва.
Осени ме прозрение. Как да забравя божурите от Зак или вечерите, или подаръците? Според законите на романтиката, усвоени от исторически филми като „Безсъници в Сиатъл“, съществува само един-единствен мъж и ти не си в състояние да предприемеш нищо, за да се спасиш. (По същия начин е било неминуемо Джаки и Джон Ф. Кенеди да са заедно. Представете си тя да му беше отказала! Това щеше да промени цялата история на развитието на модата в Америка.) Падам си по теориите на Жан-Пол Сартр за свободата на духа, но опре ли до единствения, извън възможностите ми е да кажа нещо по въпроса, особено след като избраникът не ми говори в момента.
Слава Богу, успях да видя така ясно нещата. Това им е гениалното на прозренията. В един момент си изгубен като китайско фиде в сицилианска лазаня, но изведнъж мисълта ти става права като Пето авеню.
Лицето на Джули отново се появи пред очите ми; и пак чух гласа й.
— … това е, което съм чувала за него. Не е добър човек. Има репутацията на мъж, който измъчва гаджетата си по странен психологически начин. Мила, възможно е да е психо! Хората нямаше да говорят така без основание.
— Напълно съм съгласна — казах.
Представа нямах с какво се съгласявам, но поне проявих достатъчно здрав разум да се съглася с онова, което Джули, искаше да приема. Надявах се да е стигнала до края на тази анти-Зак лекция.
— Трябва да изчезвам — съобщих й. — Ще се видим с теб и Джолийн призори.
Достатъчно дълго седяхме в „Четирите сезона“, а и не желаех да чуя нито думичка повече защо не бива да се омъжвам за Зак. Станах от масата и излязох от ресторанта. Копнеех да докажа на Джули колко греши.
Щом се прибрах вкъщи, се обадих на Зак. Пръстите ми леко трепереха, докато набирах номера.
— По-късно ще ви се обади!
Този път Мери Алис дори не ме остави да си отворя устата. Нямах намерение да продължавам да търпя това повече.
—
— Не съм телефонистка от централата!
— Моля те, предай на Зак, че се обажда годеницата му. Налага се да говоря с него по изключително важен въпрос.
— Записах си да му предам.
— Мери Алис, ти не му предаваш съобщенията ми. Сигурна съм. През последната седмица не ме е потърсил нито веднъж.
— Оставям върху бюрото му бележки за всички, които са се обаждали.
Според мен М. А. не казваше цялата истина за таланта си да препредава съобщения. Съжалявах я, понеже е така депресирана през цялото време, но въпреки всичко нямаше да допусна да й се размине, задето не предаваше на Зак, че го търся.
— Моля те — простенах. — Свържи ме с него.
Тя явно закри с ръка слушалката и успях да чуя приглушен шепот. След това — слава Богу — се обади Зак.
— Какво? — излая той.
Оказах се права по отношение на М. А. Ето — Зак искаше да си побъбри с мен. За съжаление сега, когато се свързах с него, не знаех как да започна.
— Какво? — чу се отново в слушалката.
Този път ми се стори, че не се радва особено да ме чуе.
— Нищо, скъпи — измънках.
— Като е нищо, защо ме прекъсваш по време на работа?
Сетих се, че се каня да купя чанта на майка му.
— Ще купувам подарък на майка ти и се питам дали ще хареса розова коктейлна чантичка от „Шанел“, или бебешко синя. А може би предпочита жълта?
— Представа нямам! Това ли е неотложният въпрос?
— С удоволствие бих вечеряла с теб.
Мълчание. Зак явно е
