му, защото днес в „Хералд Трибюн“ имаше нейна снимка на цяла страница. А и е толкова зает и така нататък. Почувствах се страшно гузна, задето го безпокоя. Хрумна ми как да го разведря. Затова предложих:
— Да те поканя ли на романтична вечеря довечера? В „Йо Йо“.
— Защо все налиташ на най-скъпите ресторанти в този град? А и как да си върша работата, като постоянно искаш да съм ти гувернантка? — сряза ме той.
Понякога се питам дали Зак изобщо ме разбира. Нима не знае, че в най-скъпите ресторанти в Манхатън поднасят най-хубавите пържени картофи? А и нали аз щях да плащам?
— Ти въобще ли не искаш да ме видиш? — попитах аз смирено.
— Ще ти се обадя по-късно.
И ми затвори.
Е, все пак отбелязахме известен напредък. Нали пое ангажимента да ми звънне по-късно? Явно е прекалено зает. Както самият той често повтаряше: много е стресиращо и напрегнато да си най-модният млад фотограф в Ню Йорк. Явно няма да отдели много време за вечеря в „Йо Йо“. Напълно го разбирах. Щях да му покажа, че съм достатъчно зряла, за да не му натрапвам вечеря в „Йо Йо“, и той може би щеше да ме заведе там като награда.
Затова същата вечер, макар да бях поканена на:
1. премиерата на новия филм на Камерън Кроу
2. откриването на изложба в „Гугенхайм“
3. коктейл по случай премиерата на най-новата книга на Лексингтън Киникът за самия него
4. вечерята, която Джолийн даваше в чест на своя личен дерматолог.
Взех решение да се прибера рано, та на следващата сутрин да съм възможно по-свежа за разпродажбата на „Шанел“. А и не желаех да изпусна обаждането на Зак. Освен това, ако съм на четири различни купона, как ще му обясня, когато той ми звънне по мобилния, че ми е необходимо да отида в „Йо Йо“? А сега ще ме завари у дома и ще му кажа, че преодолявам стреса, гледайки дивиди, а съм стресирана, защото усилено работя върху кариерата си, което отчасти отговаряше на истината. Съвсем между нас да си остане, но всъщност не притежавах дивиди устройство. Имах основателни морални и социални възражения срещу дивидитата: нищо не е по-депресиращо от самотно момиче в Ню Йорк, дивиди устройство и купчина гледани до болка филми на дивиди; това говори за тревожно ниска популярност. Ако получаваш толкова покани, колкото е редно да получава едно момиче в Манхатън, почти не си спомняш къде се намира апартаментът ти, да не говорим за време, през което да гледаш филми в него. За въображаемия си дивиди сеанс облякох новото си черно дантелено бельо, обсипано с розови панделки. Ако ще се преструваш, че цяла нощ ще гледаш дивиди, направи го облечена в „Ажант провокатьор“, в случай че някой се отбие да те види. До дванадесет и половина Зак не се обади. Вече не можех да си затварям очите: привличах Единствения толкова силно, колкото изоставена пелмена в „Льо Сирк“ възбужда апетита. За пръв път през ума ми мина доста смразяващата мисъл: ами ако Зак всъщност не ме обича? Наистина е възможно да е „психо“, както подсказа Джули. Дори нямах желание да разсъждавам върху онова, което се случваше. Не бях в състояние да си представя нещо по-болезнено от: а) раздяла със Зак и б) да призная пред Джули колко е била права за него. Господи, та б) беше дори по-ужасяващо от а).
Изведнъж се чу звънецът. Сепнах се. Никога нямам посетители след полунощ, освен когато не поддържам незаконна връзка, а нямах спомен за такава напоследък. Вдигнах домофона.
— Кое е? — попитах.
— Аз. Какво правиш?
Беше Зак. Полудях от щастие. Джули изобщо нямаше представа колко ме обожава Зак. Престорих се на съвършено спокойна и отвърнах непринудено:
— Нищо. Гледам дивиди. — Въздъхнах облекчено от развоя на събитията. — Качи се, скъпи — поканих го и натиснах бутона да се отвори вратата.
Слава Богу, бях подходящо облечена за Бразилия. Изгарях от нетърпение Зак да се появи. Напомних се, че непринудеността е най-важното, и се излегнах
Зак влезе. Не ме целуна. Стори ми се в лошо настроение. Беше невъзможно да се разговаря с него, когато е такъв. Но, Господи, колко привлекателен изглеждаше! Моментално си загубих апетита, както обикновено.
— Сложи си някакви дрехи — нареди той. — Искам нещо да ти кажа.
Какво ли толкова сериозно имаше да ми каже? За да му угодя, метнах на раменете си коженото палто от чинчила, което купих на едногодишно изплащане от „Валентино“. Зак седна на дивана. Някога щеше да отбележи колко съм съблазнителна с палтото от чинчила; тази вечер почти не ме погледна. Доста ме плашеше.
— Ще разрешиш ли да погледам дивиди с теб? — попита той.
Господи, Зак силно ме объркваше. Ето — седях и си мислех мрачно какво помежду ни не е наред, а той просто искал да се гушнем и да гледаме заедно телевизия. Сещайки се, че всъщност нямам дивиди, подхвърлих небрежно:
— Разбира се. Взела съм новия филм на Скорсезе.
Лицето на Зак грейна. Обожава изпълнените с пороци филми на Скорсезе. Още по-непринудено добавих:
— Да направя ли по един „Мохито“ преди това?
Вече мислех доста трескаво. Хрумването за филм на Скорсезе беше страхотно. Оттук нататък беше важно Зак да повярва, че наистина имам на разположение и филм на Скорсезе, и дивиди устройство, а същевременно в никакъв случай да не заподозре, че не разполагам нито с едното, нито с другото, както и че от дън душа ненавиждам мрачния реализъм на Скорсезе.
— Предпочитам просто да изгледаме филма — обяви Зак.
— Добре — съгласих се ентусиазирано.
„Прави се на Никол Кидман — заповядах си аз. — Изиграй достойната за «Оскар» роля на Съвършеното гадже, независимо от травмата, която изпитваш в момента.“ Обух си чехлите с висок ток и свалих коженото палто от чинчила. Нямаше начин Зак да настоява да гледа филм, като види стройните ми крака в мрежести чорапи и зърне дупето ми. Запътих се към шкафа, където уж държах дивиди устройството си. И тогава се случи нещо наистина късметлийско: усетих ръката на Зак върху гърба си. Най-накрая това бельо си изплащаше парите. Само с едно умело движение на китката на Зак и то лежеше на пода, а ние се строполихме върху дивана. Защо проявих такова подозрение спрямо пътуването до Филаделфия, което той така и не осъществи? Прощавам му всичко, помислих си, абсолютно всичко.
След тази нощ всичко щеше да е прекрасно. Зак обръщаше специално внимание на всички най- подходящи места. Моля ви, не споделяйте с никого, защото ще кажат, че съм си получила заслуженото, задето се правя на страхотна фукла, но изпитвах неудържима потребност да съобщя на Джули колко главозамайващо тече отново любовната ми история и как в момента правим сложни акробатични номера върху дивана. Докато Зак изследваше областта около триъгълника ми, грабнах телефона и тайно набрах следния текст (Дафне ме бе научила как да го правя, дори когато физическите ми движения са лишени от пълна свобода):
всичко великолепно зак и
Веднага получих отговор.
ще ми заемеш ли раираното си поло за събитието утре?
Понякога Джули проявява лош вкус при избора на дрехи. Блузата с широките ръкави щеше да отива повече на косата й, но не посмях да изпратя друго съобщение, за да не забележи Зак.
— Скъпи, хайде да се преместим на леглото — предложих и го улових за ръка. — Можем да изкараме там цяла нощ.
