По лицето му се изписа странно изражение. Той се изправи и започна да се облича. Най-накрая заговори.
— Няма да се оженя за теб. Това дойдох да ти кажа.
Отворих уста, но не излезе нито звук. Все пак по някое време успях да прошепна:
— Но ние току-що… Нали сега се…
— И какво от това? — попита той, загледан през прозореца.
Обух си пликчетата, наметнах чинчилата и седнах под „Удавеният камион“, който бях окачила преди няколко седмици над дивана. Какво направих? Как преминахме от интимното прилепване на телата ни дотук? Какво се бе случило откакто за последен път видях Зак?
— Но защо? — промълвих.
— Забавлявахме се. Беше приятно, но е време да сложим точка и да се движим напред — каза той, без дори да ме погледне.
— Друго момиче ли има?
— Ти си прекалено себична за мен. Не си онова, което ми трябва вече. Необходимо ми е истинско независимо момиче, което не настоява непрекъснато за внимание.
По бузата ми се плъзна самотна сълза. Телефонът ми избибипка.
— Извинявай — прошепнах.
Бях получила съобщение от Джули.
уха! поздрави зак от мен, джули
— Джули те поздравява — предадох съобщението с прегракнал глас.
Гласът ми направо бе изчезнал. Започнах да треперя, но не от студ.
— Тя пък откъде знае, че съм тук? Никой никога не знае какво правя — тросна се Зак.
Очите му се присвиха подозрително.
— Ами… сигурно неволно…
Така и не довърших изречението. Зак грабна телефона от ръцете ми и прегледа съобщенията. Положението бе по-лошо от това почти да ме разкрие, че не притежавам дивиди устройство.
— Бразилия?! Писала си съобщения на ’ибаната си приятелка, докато съм те чукал?! Себична не е достатъчно силна дума за теб.
— Ще се поправя, скъпи — умолително изхленчих. — Съзнавам, че съм изключително егоистично момиче, но мога да се променя.
— Няма начин. При теб всичко е „Аз, Аз, Аз“. Някога мислиш ли за другиго, освен за себе си? Мислиш ли понякога за мен например?
— Само това правя — уверих го аз. — През цялото време се опитвам да измисля как да те направя щастлив и…
— Затова ли забрави да попиташ как е минал прегледът ми при лекаря днес?
— Представа нямах, че си ходил на лекар…
— Автоматично трябва да се досещаш за подобни неща, ако ще се омъжваш за мен.
— Но ти дори не ми даваше възможност да говоря с теб — оплаках се аз. — Секретарката ти не ме свързваше.
— Защото й наредих да не ми прехвърля ’ибаните ти обаждания.
Сега вече плачех с всичка сила. Огромни като диамант от „Хари Уинстън“ истерични сълзи се стичаха по лицето ми.
— Откъде да разбера какво искаш, като не ми позволяваш да попитам? — не се предавах.
— Престани да ми задаваш въпроси! — изкрещя той. — Казах ти: трябва да го знаеш автоматично.
Свлякох се от дивана. Краката ми се подгънаха като спагетите, които поднасят в „Да Силвано“. Наполовина коленичих, наполовина легнах върху зебровия килим в краката на Зак. Омъжените момичета явно са страшно умни, щом едно от изискванията на брака е да знаят всичко, от което съпрузите им се нуждаят, без да си говорят с тях. Зак отиде до шкафа.
— Дори нямаш ’ибано дивиди устройство, нали? — Започна да отваря и да затръшква чекмеджетата. Както подозирах, никъде не откри дивиди устройство. — Имаш „социални“ възражения срещу тях, нали? И не харесваш Мартин Скорсезе. Дори не си гледала „Апокалипсис сега“.
— Той е на Франсис Форд Копола, скъпи — уточних.
— Защо вечно ми противоречиш? — изкрещя той. — Ако обичаш някого, не проявяваш несъгласие с него. Но ти явно не знаеш как да обичаш друг освен себе си. Дори не се познаваш. Няма да забележиш, че е настъпил апокалипсис, ако върху него няма етикет на „Гучи“.
— Всъщност предпочитам „Клое“ — прошепнах тъжно.
Ето, той не знаеше нищо за мен; дори нещо толкова важно, — каква марка джинси предпочитам.
Зак ме погледна с празен поглед, после отвори вратата и си тръгна. Може да се каже, че току-що научих смисъла на израза „пристъп на срам“. Сълзите вече се стичаха по-бързо от лавина в Аспен. Но стана нещо още по-лошо — тази разправия завинаги ми отне неизменното удоволствие, което ми доставяше „Талантливият мистър Рипли“ — филмът, станал образец за психологически трилър.
6.
Чух някой да шепне.
— Щом не се появи на разпродажбата на „Шанел“, нещата май наистина са сериозни. В смисъл — наистина го е обичала.
— Винаги съм намирала фотографиите му за малко отвъд — просъска друг глас. — Няма начин да се омъжа за човек, според когото удавен камион е симпатичен.
Чух да се отваря врата.
— Вие двете, млъкнете! Ще я събудите. Отивам до аптеката да й купя още „Ксанакс“. Наблюдавайте я тихичко.
Вратата се затвори и някой изчезна.
Къде се намирах? Струваше ми се прекалено голямо усилието да си мръдна краката или ръцете, или да отворя очи. Усещах тялото си като парче сирене бри, престояло в хладилника прекалено дълго. През няколко минути в главата ми, точно зад дясната вежда, сякаш се забождаше игла.
Мълчание, после — няколко въздишки, още по-после:
— Господи, погледнете я. Съвсем е ан, но не като супермодел, а като изтерзан от всичко човек. Господи!
— Появила се на срещата в пет сутринта с оплакването, че преживява небивал пристъп на срам. Потънала в сълзи, съобщила, че сватбата се отменя. Джули каза, че била облечена само в крадено палто от чинчила и пликчета.
Явно ме бе сполетяло сватбено бедствие. Божественото на успокоителни хапчета от рода на „Ксанакс“ е, че дори да си в епицентъра на собствената си лична романтична трагедия, пак се случва да не забележиш.
— Щеше да изглежда грандиозно в булчинска рокля. Жалко. Тъжна история. Вера Уанг ще припадне. Три пъти ходи до Индия, за да наблюдава лично как поставят мънистата по булото. Щеше да е най- върховното було, сътворено някога от Вера Уанг. Цяла година го бродираха. Какво ли ще прави с него сега?
— Защо не й помогнеш? Вземи булото за твоята сватба. Ще бъде мила постъпка. Така и Вера ще остане доволна.
— Да, вярно. Защо да не взема булото в израз на висша доброта?
— Всички в града ще решат, че си най-великодушната приятелка, която е имала. Господи, представяш ли си унижението, съпровождащо развалянето на годеж? Превръщаш се в момиче, което почти се е омъжило. Тя вече няма да може да се появи в „Киприани“ да изпие едно „Белини“. Невероятен позор!
Молех се тези добри хора да са ме отвели в приют за душевноболни, в отделението на страдащите заради развален годеж, някъде в планината Синай.
