първия слой върху лицето ми — оказа се щипещ.
— Ох! — извиках.
— Чудесно. Кожата ти ще изглежда безупречна, когато си тръгнеш. Всяка клетка ще е самото съвършенство. Никога няма да допуснеш някой отново да те нарани по този начин. Сигурно се питаш какво си правила толкова дълго с такъв неприятен човек.
Кимнах. Не бях в състояние да говоря, защото изпаренията от химикалите ме задушаваха.
— Знаеш ли какво става, като се задържиш прекалено дълго с някой глупак?
Поклатих глава. Още разсъждавах защо ме бе привлякъл човек, който — в крайна сметка трябваше да призная — се бе държал отвратително с мен.
— Класически образец на нефункционираща връзка. Впиват се в теб и накрая започваш да изпитваш чувството, че без тях си нищожество. Отстрани никой не разбира защо си с такъв човек. Но ти си наясно. Пореден пример за типичен случай на ниско самочувствие. Скъпа моя, ще ти създадем такова самочувствие, че никой няма да е в състояние да те засегне. Когато си го възвърнеш, ще привличаш неудържимо мъжете към себе си. Самоувереността притегля силно сексуално. Преди някой почтен човек наистина да те заобича, трябва да се обичаш самата ти. Ще те направя още по-красива външно, но ти трябва да се погрижиш да станеш красива и отвътре. Край на лекцията. Сега ще нанеса втория разтвор.
Пареше повече от първия. Нямах представа как това би се отразило добре на кожата или на душата. Успях да промълвя:
— Имам чувството, че самочувствието ми се възвръща. Срещнах един нов тип. Гледа ме сякаш съм най-скъпоценното нещо на този свят.
— Къде е той? — попита доктор Ф.
— Пътува. По работа. Непрекъснато.
— Дай си труда да разбереш дали не е женен и не живее в Кънектикът с три деца!
Ухилих се, доктор Фенслър наистина ме развеселяваше.
— Ще те оставя с този пласт за пет минути, а после наистина ще сияеш, скъпа. Ти си чудесно момиче. Не се задоволявай с никого, ако не те приема за принцесата, каквато си. Никакви грубияни повече, никакви невалидници или хора, които пият енергията ти.
Представа нямах какво има предвид под „невалидници“, но твърдо реших да ги избягвам. Възможно е подходящият дерматолог да е тайната към личното щастие в Ню Йорк, както твърди Джули.
Доктор Фенслър се повъртя малко пред полицата със стъкленици, преди да попита:
— Какъв беше сексът с онзи тип, бившия ти годеник?
Понякога хората задават страшно лични въпроси. Много е досадно да те питат за Бразилия, все едно се интересуват за обичайна ваканция в Палм Спрингс или там някъде.
— Ами… Бих казала… когато го правехме, беше върхът — споделих засрамено.
— О, внимание! — възкликна доктор Фенслър. — Никога не се омъжвай за човека, с когото си правила най-хубавия секс на света. Случва се само с някой крайно опасен за теб. Да, страстен е, вълнуващ, но в общи линии подсказва, че взаимно натискате бутоните, които ще ви направят нефункционални. Много внимавай с мъже, които лудо те привличат сексуално. Те са опасните за теб. Под една или друга форма ще го чуеш от всеки психоаналитик.
Прецених момента като неподходящ да призная, че сексът с Едуардо е милион пъти по-добър от секса със Зак. Какво се очакваше да направя? Да го преустановя, защото ме привлича ли? Или да излизам с мъж, който ми е противен? Именно на този етап реших да се откажа от всякаква терапия. Оказваше се невъзможно да предприемеш каквото и да било относно нещата, за които трябва да предприемеш нещо. Доктор Фенслър вдигна огледало пред лицето ми.
— Сега се погледни. Феноменално.
Доктор Ф. бе сътворил чудо. Кожата ми изглеждаше изумително. Приличах по-скоро на човек, току-що върнал се след месечна ваканция на екзотичен остров, а не на момиче, съвземащо се от опит за самоубийство във Франция. Изведнъж самочувствието ми започна да прелива отвсякъде. Усещането бе сравнимо единствено с великолепното ми настроение, когато за пръв път си купих копринен шал от „Пучи“, а когато ме поканиха на разходка с яхта, дори го носих както ги носеше Христина Онасис.
— Чувствам се прекрасно — заявих и станах да си вървя. — Много благодаря.
— Опитай се да задържиш усещането. Напусне ли те, веднага ела тук да направим нещо чудесно за теб, чу ли?
За разлика от сеансите при психоаналитици хубавото на общуването с дерматолог е, че тутакси започваш да се чувстваш щастлив и в разбирателство със себе си. Кълна се, прекосявайки чакалнята, буквално махнах дружелюбно на всички красавици там. Едуардо ме обожаваше, Зак бе в миналото, а аз изглеждах неземно.
Честна дума, ако знаех за пилинга с „Алфа-Бета“ преди, никога нямаше да се захвана с такъв негодник като Зак.
Добро предзнаменование беше, че доктор Ф. напомпа епидермиса ми, защото очаквах Едуардо да се върне същата вечер и нямах търпение за поредното „четене-на-Пруст-на-глас“ с него. Айрин ван Оренбург — малката, саможива дъщеря на Густав ван О., известен като страстен колекционер на изкуство, беше решила да излезе от отшелничеството си и да вдигне голям маскен бал. Мълвата гласеше, че откакто завършила колеж, Айрин си седяла само вкъщи и плетяла златни торбички за обувки, за да умножи и без това огромната си колекция от тях. Всички копнееха да присъстват на купона на Айрин, но тя — бидейки именно с особен характер — бе поканила само половината от желаещите да присъстват.
Айрин обожаваше да се прави на оригинална. Темата за вечерта бе доста неясна и объркваща за всички: „Робърт и Али“.
Идеята беше момчетата да се облекат по модата от 70-те години, за да приличат на филмовия продуцент от онова време Робърт Ивънс, а момичетата да подражават на съпругата му Али Макгроу, станала известна с изпълнението си в „Любовна история“. Важното, когато организираш маскен бал в Ню Йорк, е да си свръхоригинален. Чувала съм как някои страшно злобни момичета направо горят поканите за маскен бал, ако им се стори, че темата е „досадна“ или изчерпана. Явно тук вече никой не може да организира маскен бал на тема „Мик и Бианка“, или „Бил и Моника“; „кожа и леопард“ също е изключено, защото за по-лесно всеки моментално отива да си купи нещо от „Роберто Кавали“.
Лара, Джолийн и Джули възненавидяха темата: без перуки нямаше как да имитират косата на Али.
— Ами сложи си тогава перука — посъветвах Джули, заета с консултация по телефона относно костюмите.
— И през ум не ми минава да надяна кафява коса върху разкошните си руси кичури. Ариет ще умре начаса. Защо Айрин постъпва така с мен, особено след като я придружих и съветвах през цялото време, докато пазаруваше в „Спенс“?
Много рядко се случва брюнетка като мен да има предимство пред нюйоркска блондинка. Но този път ми бе излязъл късметът; нямах търпение да дойде купонът.
— Защо не накараш Ариет да те направи не-постоянна брюнетка за вечерта? — попитах Джули.
— Полудя ли? В никакъв случай! Ами ако после косата ми започне да расте кафява? — възмути се Джули. Всъщност косата на Джули е по-скоро кафеникава, но си прехапах езика и не й го напомних. — Ще отида като блондинката Али Макгроу. Тя и без това щеше да е доста по-сладка така. Защо Айрин е толкова отвратителна? Опитва се да разстрои всички и да си спечели репутацията на най-оригиналната принцеса на Парк авеню в клюкарските вестникарски колони.
— Не е наложително да ходиш — подметнах аз.
— Шегуваш ли се? Никой не е поканен, което прави появяването ми задължително. Това ще е върховният момент за седмицата ми.
Джули затвори. Звънна веднага след няколко секунди, за да каже:
— Мила, да не вземеш да споменеш пред Айрин, че съм определила нейния купон като върховния момент на седмицата ми. Ще ми бъде изключително неприятно да знае, че нейно събиране е върхът за мен.
Едуардо предложи да се срещнем на купона. Признавам откровено, това бе върховният момент за мен. Джули реши да вземе Тод за придружител; той явно отново присъстваше в списъка й от гаджета на
