— Нека ти го преведа — предложи Тод. — „Нищо не е като желанието, превръщащо нещата, които казваш, да заприличат на онова, което истински се върти в ума ти“. Цитира тези думи откакто го помня.
Останах потресена. Нима Тод четеше Пруст? А аз го възприемах като поредното неграмотно богаташко дете. Взимам си думите назад, наистина. Дори нямах сили да го погледна от срам. Грабнах чантата си и светкавично излязох от ресторанта през задния вход.
Глупачка, помислих си аз, докато се измъквах. Ако си бях дала труда наистина да науча френски, това никога нямаше да ми се случи.
(M. П. P.) — 101 на брой
1. Духовен дом: модните ревюта в Ню Йорк. Винаги седят на първия ред.
2. Възраст: двадесет, в най-лошия случай — наближават тридесетте. Най-възрастните са вече на тридесет. Едно от най-известните М.П.Р. е на двадесет и три от осем и половина години насам.
3. Потекло: дядото е основал търговска банка/козметична верига/въздухоплавателна империя. Ако имат леко аристократично потекло — това е плюс. Ако се обличат аристократично — това е минус.
4. Размер на дрехите: от номер 0 до номер 2 максимум. Щом седиш на първия ред и не си изключително слаба, налага се да наваксваш с подчертана индивидуалност.
5. Ваканции: в дома на баба им в Палм Бийч; на частния остров на най-добрата й приятелка; оставане у дома в апартамента (смята се за изключително прекарване, защото никога не го осъществяват).
6. Класически атрибут: сандали с висок ток от светла алигаторска кожа. Остават незабелязани за невъоръжено око и върху дълги крака.
7. Философия при пазаруване: винаги пазарувай на едро. М.П.Р. никога не взимат дрехи назаем.
8. Най-добри приятелки: Други М.П.Р. М.П.Р. не разговарят с М.В.Р. — момичетата от втория ред — понеже се отразява зле на шиите им, когато ги извиват назад.
8.
Обикновено в момента, когато дам обет да не се свързвам с бивше гадже, подобно на повечето момичета с разбити сърца веднага им звънвам. Едуардо ми изпращаше безброй саморъчно написани бележки и кутии фини млечни бонбони, но аз не го потърсих, макар никога дотогава да не съм била така потресена от всичко случило се. Да, Зак се държа отвратително — не ми предложи нито пръстен, нито Бразилия, ала Едуардо се оказа пълен измамник. Кой би си помисли, че един човек — визирам себе си — ще извади толкова лош късмет да срещне двама такива мъже в един живот? Въпреки всичко не бях свръхтравмирана. Явно доктор Ф. бе направил нещо чудодейно по отношение на самочувствието ми, в момента далеч по-малко накърнено, отколкото бихте предположили.
Реших да оставя пропадналите си любовни връзки зад гърба си. Явно ЕС се оказваше изключително евентуално нещо. Затова новото ми решение (по-скоро — старо, но възнамерявах да го подновя) бе да се съсредоточа върху работата си. Всички говореха за новопоявилото се момиче от първия ред на име Джаз Конесей — наследница на горски масиви от Уисконсин, — наскоро пристигнала в Ню Йорк. Появяваше се по всяко време навсякъде в изключително миниатюрни миниполички, модни, шити по поръчка или бутикови сака и слънчеви очила, каквито носеше Туиги в средата на миналия век. Явно бе учила моден дизайн в Париж, защото човек не научава толкова неща за модата, седейки в гора в Уисконсин. Както и да е, незлопаметната ми редакторка се отнесе с разбиране към инцидента ми с адвил, за който всички избягваха да говорят, и поиска да напиша материал за наследницата. Моментално приех. Не само бленувах да получа чек, за да задоволя начаса някои свои капризи, но изгарях от любопитство да видя отблизо и дрешника на Джаз Конесей, за който се мълвеше, че е претъпкан с по нещо от „Пучи“ от всяка показана колекция.
Джаз живееше в голям жилищен блок на Източна Седемдесета № 47. Мястото е идеално за модна маниачка, защото фоайето е буквално пред страничния вход на магазин „Прада“ на „Медисън“. Бях чувала, че Джаз е изключително талантлива да върши няколко неща едновременно: например да пазарува в „Прада“, говорейки същевременно по мобилния с консултантката си по покупки на дрехи в „Барнис“. Незабавно й позвъних.
— „Здравейте! Джаз е — изчурулика гласовата й поща. — Ако искате да се свържете с мен, от двадесети до двадесет и трети съм в «Четирите сезона» в Милано на телефон 011 39 2 77 0 88. От двадесет и трети до двадесет и осми ще бъда при майка си в Мадрид на 011 37 24 38 38 77. После ще ме откриете в «Дилано», Маями. Или ме потърсете на мобилен 917 555 3457, или на мобилния, който използвам в Европа — 44 7768 935 476. Обичам те, липсваш ми, до скоро.“
Нямах представа как на Джаз й оставаше време да пазарува в „Пучи“ при такъв натоварен график за лятната си ваканция. Предпочетох да не оставя съобщение; в най-добрия случай щеше да го прослуша едва след седмица. Позвъних на номера в Мадрид. Отговори ми госпожа Конесей. Попитах дали има възможност да разговарям с дъщеря й.
— И аз бих искала да говоря с нея. Ако я откриете, ще й предадете ли да се обади на майка си? — помоли тя и затвори.
Опитах европейския мобилен номер. Гласовата поща ми съобщи: „Здравейте. Джаз съм. Ако не ви се обадя, опитайте ни мобилния ми в Съединените щати: 917 555 3457.“
Звъннах на номера, започващ с 917. Гласовата поща ме насочи обратно към нюйоркския апартамент. Момичетата от първия ред са най-известни с това, че са откриваеми като супермоделите. Отново набрах номера в Ню Йорк. Някой вдигна. Почти не повярвах на късмета си. Тутакси се мобилизирах.
— Джаз? — попитах.
— Говори иконом — отвърна глас с подчертан филипински акцент.
— Джаз вкъщи ли е?
— Да.
— Може ли да говоря с нея?
— Тя спи сега.
Беше по обед. Потресох се. Дотогава имах впечатлението, че в Ню Йорк единствено аз не съм станала преди 10,30 сутринта. Все пак успях да продължа:
— Когато се събуди, бихте ли й предали да ми се обади, ако обичате? Искаме да напишем голяма статия за нея в списанието ни.
— Да. Кой е ваш номер?
Съобщих й го. Е, Джаз поне беше в града, което улесняваше нещата.
Не се изненадах, че Джаз не ми се обади същия ден. Момичетата от първия ред никога не се обаждат, след като си ги помолил да го сторят. Не им се налага — винаги им звънят повторно. Те са светският еквивалент на най-популярните момичета в гимназията. Звъннах в апартамента й на следващия ден следобед. Отново ми отговори прислужницата. Помолих да говоря с Джаз.
— Не е тук — отвърна ми тя.
— А къде? — попитах.
— Замина за Мистик вчера.
Посърнах. Мистик е едно от забравените от Бога места — намира се на Карибските острови, където няма връзка с мобилен телефон.
— Кога ще се върне? — зададох следващия си въпрос, защото крайният ми срок изтичаше след няколко дни.
— Не знам. Никога не е ясно дали госпожица Джаз е тук или не — обясни ми жената.
— Имате ли телефонен номер, на който да я открия?
— Разбира се! — заяви тя и ми повтори безполезния мобилен номер на Джаз.
Нюйоркските светски момичета са страшно неуловими. Разполагат с достъп до толкова места, с които е
