— Чарли, трябва да призная, че според мен се отнесе страшно мило на летището в Ница и съжалявам, задето се показах толкова неблагодарна.
— Какво друго да направя? — въздъхна Чарли. — Тогава ти ме изкара извън нерви.
— О… — промълвих аз разочаровано.
Май все пак не приличах на Джулия Робъртс, а на
— Не придобивай такъв съкрушен вид. Много си очарователна, макар да ме влудяваш.
— Влудявам те?
— Напълно. Не приличаш на другите нюйоркски момчета. Забавна си, дори не подозираш до каква степен. Много е сладко. Понякога си мисля, че си създадена специално за мен — каза Чарли и ме целуна по устните.
Кълна се — и ни най-малко не преувеличавам, — тази целувка беше отвъд. Сериозно. Беше целувка, която слага край на всички останали и започваш да си мислиш, че никога не желаеш да те целуне друг човек. Искам да кажа: можеш да изпиеш колкото искаш белинита, да притежаваш всички вечерни рокли на света, да си канена постоянно да пътуваш с ЧС, да ти поднасят диаманти, шлифовани в „Хари Уинстън“, или перли на „Фред Лейтън“, да разполагаш със стоката на шест магазина „Марк Джейкъбс“ и да посещаваш филмови премиери и галавечери всяка вечер, но целунат ли те по този начин, обувките на „Марк Джейкъбс“ изгубват всякаква стойност. Започваш да се чувстваш сякаш никога повече няма да ти се прииска да пазаруваш, а това не е малко.
— Готини! Романтична тревога! Да звъннем на 911 да окажат първа помощ при ВЛЮБВАНЕ!
Откъснах се от целувката на живота си и видях Джули застанала на площадката на стълбището. Съвсем бях забравила, че ме чака отвън в колата.
— Джули, съжалявам — засмях се аз.
— Толкова сте сладки двамата. Приличате на реклама на Вечността. Защо винаги се оказвам права за всичко? Не споменах ли, че двамата сте лудо влюбени един в друг? Чуйте ме, налага се да се върна на тържеството.
— Трябва ли и аз да дойда с теб? — простенах.
Вярно, обичах баща си и така нататък, но се намирах пред прага на нещо, за което щях да изпитвам страхотни угризения, а — както ме познавате вече — изправена пред дилемата за още една чаша шампанско и пътуване до Бразилия, винаги бих предпочела Бразилия.
— Не — отвърна Джули. — Остани тук. Ще успокоя майка ти, че цял следобед си се одобрявала с малкия граф, и тя ще ти прости, задето си пропуснала тържеството по случай рождения ден на баща ти.
— Джули, не бива! Трябва да се върна — възразих аз и погледнах Чарли.
— Не го смятам за наложително — увери ме той и ме хвана по-здраво за ръката. — Оставаш при мен.
— Хайде, готини. Ще пазя майките ви да не нахълтат. Ще се видим утре — подхвърли Джули. Точно преди да тръгне да слиза по стълбището, се обърна и добави: — Между другото, Чарли, знам, че си страхотна партия, след като притежаваш половин Шотландия и всичките онези картини, но всъщност тя е страхотната находка.
Щом Джули изчезна, ние се стоварихме върху разкошното легло с балдахин от китайска коприна, а то — уверявам ви — е още по-удобно от леглата в „Четирите сезона“, от които всички се възторгват. После Чарли каза нещо
Както и да е, от вкусното целуване съвсем забравих да дишам — знаете, как става, когато ви целува професионалист, — а когато мозъкът ти е лишен от кислород за толкова продължително време, всичко потъва някак в мъгла и не си в състояние да си спомняш абсолютно всичко до най-малката подробност. Така че не мога да кажа какво точно стана след всичкото това целуване, но бе достойно, мисля, да пробуди угризения, защото ако беше на филм, нямаше да позволят да го прожектират никъде из Америка. Определено беше отвъд Бразилия, която смятах, че познавам толкова добре, ако разбирате какво имам предвид. Сериозно — дотогава си въобразявах, че знам всичко за Рио и Латинска Америка, но сега съм наясно колко съм била невежа. Както и да е, след всичко, предизвикващо угризения — каквито ни най-малко не изпитвах, — нали разбирате, че бях напълно изтощена?
— Да ти донеса ли нещо? — попита Чарли все едно беше Коледа или друг празник. Господи, наистина беше невероятно сладък на фона на картината над главата си. Всеки трябва поне веднъж да се люби под маслена картина. — Какво да е то?
— Всичко ли може да поискам? — попитах.
— Абсолютно.
— С удоволствие бих изпила едно „Белини“.
1. Наистина леглата с балдахин не са отвратителни. Всъщност са сто процента страхотни. (Малката златна кутийка с емайлираното капаче е под възглавницата, в случай че се питате какво е станало с нея.)
2. Никога не се променяйте за добро прекалено много. Онова, което наприказвах, че никога повече няма да се кача на ЧС, е пълна глупост.
3. Джолийн вече е омъжена, макар често да забравя този факт.
4. Полицията откри откраднатото палто от чинчила в заложна къща в Горен Уест Сайд. Валентино страшно се потресе, когато му го върнах: явно никоя актриса или светско момиче не връща взетите назаем от него стойностни дрехи.
5. Мъфи продължава да е на тридесет и осем. Следващата седмица щяла да навърши тридесет и седем.
6. Джули отлага сватбата си непрекъснато — очевидно желае да се къпе възможно по-дълго в състоянието да е сгодена.
7. Вера Уанг не се оттегли от бизнеса. Благодарение на нечувана сговорчивост от страна на принцесите от Парк авеню Джули й е обещала тя да й направи роклята.
8. Лара продължава да е травматизирана от тревога дали от „Ван Клеф“ ще я поканят на следващата си разпродажба.
9. Патрик Сакстън е оставил съобщения на шест от мобилните телефони на Джаз Конесей. Тя явно не е отговорила на нито едно.
10. Чарли даде под наем замъка на приюта за неопределен период от време. Сега всички от селцето правят всевъзможни усилия да попаднат там, включително и мама, която се опитва да принуди татко да я изостави, за да се пренесе в съседство. Междувременно съм хвърлила око на страхотен апартамент в Сохо за нас двамата с Чарли.
11. Напоследък почти през цялото време получавам хипогликемия. Състоянието изглежда ще стане хронично. Горещо го препоръчвам.
Признателност
