— Ето — обърна се Прингъл към Сътън. — Разбирате какво искам да кажа, нали?
Сътън кимна, макар че съвсем нищо не разбираше.
— Но как? — попита той.
— Всичко е свързано с нашето съзнание — поясни Прингъл.
— Правилно — потвърди Кейс. — Само като се позамисли човек, и открива, че е така.
— Времето се възприема чрез съзнанието — продължи Прингъл. — А всички са го търсели къде ли не, преди да се разбере, че е в човешкото съзнание. Считали са го дори за четвърто измерение. Спомнете си Айнщайн…
— Айнщайн не е твърдял, че времето е четвърто измерение — рече Кейс. — Не измерение като дължина, ширина и височина. Той по-скоро си го е представял като продължителност…
— Ами че нали това е четвъртото измерение — рече Прингъл.
— Не, не е — възрази Кейс.
— Господа! — намеси се Сътън. — Господа!
— Както и да е — каза Кейс. — Вашият Майкълсън разбрал, че то е само едно понятие, че времето съществува само в съзнанието и е лишено от физически свойства, извън способността на човека да го чувствува и възприема. Така той открил, че човек с достатъчно силно чувство за време…
— Нали знаете, че има хора — намеси се отново Прингъл, — които притежават силно развито чувство за време? Те могат да ви кажат, че от даден момент досега са изминали например десет минути, и наистина толкова се оказват. В състояние са дори да отмерват секундите толкова точно, колкото всеки часовник.
— И така, Майкълсън създал изкуствен мозък — продължи Кейс, — мозък, чието чувство за време е увеличено безброй пъти, и открил, че мозъкът е в състояние да контролира времето в определени граници. Подобно устройство може да управлява времето, да се придвижва през него заедно с всички предмети, които се намират в енергийното му поле.
— Именно това е, което използваме понастоящем — обади се Прингъл. — Мозък, контролиращ времето. Достатъчно е само да му се съобщи къде искате да отидете или по-точно казано, в коя епоха. Останалото е работа на мозъка.
И той усмихнато погледна Сътън.
— Съвсем просто е, нали?
— Не се и съмнявам, че всичко е много просто — рече Сътън.
— А сега, мистър Сътън, какво още искате? — попита Кейс.
— Нищо — заяви Сътън. — Абсолютно нищо.
— Но това е глупаво — запротестира Прингъл. — Сигурно все нещо ви е необходимо.
— Малко информация може би.
— Каква например?
— Няма ли да ми кажете защо е всичко това?
— Каните се да пишете книга — рече Кейс.
— Да — потвърди Сътън, — имам такова намерение.
— И искате да я продадете.
— Искам тя да бъде издадена.
— Всяка книга е стока — подчерта Кейс. — Защото представлява продукт на човешкия мозък и мускули и има търговска стойност.
— Предполагам, не се явявате като купувачи — рече Сътън.
— Издатели, които търсят определена книга — поправи го Кейс.
— Бестселър — добави Прингъл.
Кейс се понадигна на стола.
— Всичко е съвсем просто — заяви той. — Предлагаме търговска сделка и бихме искали да назовете цената.
— Дори и да е висока, ние сме готови да платим — добави Прингъл.
— Не съм мислил за никаква цена — рече Сътън.
— Обсъждахме въпроса и се питахме колко може да поискате и какво да ви предложим — каза Кейс. — Считаме, че една планета сигурно ще ви задоволи.
— Можем да ви дадем и десет планети — заяви Прингъл. — Но това е безсмислено. За какво му са на човек цели десет планети?
— Може да ги даде под наем — каза Сътън.
— Означава ли това, че са ви необходими десет планети? — запита Кейс.
— Разбира се, че не — каза Сътън. — Но Прингъл се чудеше за какво му са на човек десет планети и аз реших да му помогна. Казах, че…
Прингъл толкова много се приведе напред, че малко остана да падне по очи.
— Чуйте ме — заговори той, — не става дума за някое затънтено кътче из покрайнините на Галактиката. Предлагаме ви култивирана планета, очистена от вредната флора и фауна, със здравословен климат, кротки туземци и всичко необходимо за живот.
— И достатъчно средства, с които да я поддържате до края на живота си — добави Кейс.
— При това разположена в центъра на Галактиката — рече Прингъл. — Има да се гордеете с новия си адрес.
— Това не ме интересува — заяви Сътън.
Кейс избухна.
— Но, за бога, какво тогава искате, човече?
— Информация — рече Сътън.
Кейс въздъхна тежко.
— Е, добре, ще ви я дадем.
— Защо ви е необходима книгата ми?
— Три групировки се интересуват от нея — обясни Кейс. — Едната от тях е готова да ви унищожи, за да осуети написването й. И което е по-важно в момента, сигурно ще го стори, ако не се присъедините към нас.
— Ами другите, третата групировка, искам да кажа?
— Те също искат да напишете книгата, но няма да ви платят и пукната пара. Ще направят всичко възможно, за да ви улеснят при написването, дори ще се опитат да ви защитят от убийците, но не очаквайте да ви платят.
— Ако правилно ви разбирам — каза Сътън, — вие също ще ми помагате, докато пиша. С редакционни съвещания и т.н.
— Разбира се — потвърди Кейс. — Заинтересувани сме всичко да бъде направено както трябва.
— В края на краищата печалбата ни ще е не по-малка от вашата — добави Прингъл.
— Много съжалявам, но книгата ми не се продава — заяви Сътън.
— Ще повишим още повече цената — каза Прингъл.
— Пак няма да я продам.
— Това ли е последната ви дума? — запита Кейс. — Добре ли обмислихте решението си?
Сътън кимна. Кейс въздъхна отново.
— В такъв случай ще се наложи да ви убием — рече той.
И измъкна от джоба си пистолет.
25
Психоиндикаторът цъкаше безспирно, ту по-бързо, ту по-бавно, като от време на време пропускаше по някой такт подобно на повреден хълцащ часовник.
Звукът изпълваше стаята и на Адамс му се струваше, че слуша туптенето на сърце, дишането на човек и пулсирането на кръвта в сънната му артерия.
Намръщи се при вида на купчината досиета, които само преди миг с гневен замах бе съборил от бюрото на пода. Защото в тях не бе открил нищо… абсолютно нищо. Всичките бяха в ред, което бе показала и направената проверка. Удостоверения за раждане, педагогически характеристики, препоръки, проверки за
