Макар че това може да е някаква нова идея, бе предположил д-р Рейвън. Да, бога ми, абсолютно нова идея. А идеите са опасно нещо, каза си Адамс. Защото човечеството се бе разпръснало из цялата Галактика. Хората бяха толкова малко, че само една дума, буквално една изречена дума, една нежелана мисъл бяха достатъчни, за да възпламенят поредица от кръвопролитни бунтове, които щяха да ги прогонят обратно в тесния затвор на Слънчевата система, от който някога бяха се отскубнали.
При това положение не бива да се рискува, защото последиците от подобен риск не могат да се предвидят. По-добре да загине един невинен, отколкото човечеството да загуби властта си в Галактиката. По-добре да бъде унищожена една нова идея, колкото и велика да е тя, вместо огромното сдружение на идеите, представляващи човечеството, да бъде пометено с един замах от звездните простори.
Точка първа: Сътън не е човешко същество.
Точка втора: Той крие нещо.
Точка трета: У него има ръкопис, който е неразгадаем.
Точка четвърта: Кани се да пише книга.
Точка пета: Хрумнала му е нова идея.
Заключение: Сътън трябва да бъде убит.
Цък-цък, тик-так…
Човекът с маската бе казал, че има война. Война, която се води във времето.
Сигурно войната е проникнала във всички епохи, както хората в Галактиката.
Такава война прилича на шахматна игра в три измерения с милиони милиарди квадратчета и милиони фигури. И правила, които се променят след всеки ход.
Победите навярно се подготвят далеч в миналото. Нанасят се удари върху определени точки от времето и пространството, а хората там дори не подозират, че се води война. Ако се разсъждава логически, воюващите могат да се върнат чак до сребърните мини на атиняните, колесницата на Тутмос III и плаванията на Колумб. Войната засяга всички области на човешкото познание и мисъл и променя сънищата на хора, за които времето едва ли някога е било нещо повече от пълзяща сянка върху слънчев часовник.
В тази война участвуват шпиони и идеолози, едните, за да издирват минали събития, подходящи за стратегически планове, а другите — за да изопачават историята, като улесняват по този начин реализирането на тези планове.
Отделът за правосъдие през 7990 година сигурно е претъпкан с умело замаскирани шпиони, вътрешни предатели и саботьори.
Разбира се, тук, както при обикновените, честните войни, съществуват стратегически пунктове. Както в шаха сигурно има квадратче, което е по-важно от останалите.
Това квадратче беше Сътън. Той бе квадратчето, което трябва да се завладее и задържи. Той е пешката, която пречи на победния ход на офицера и топа. Затова и двете страни са го взели на прицел и съсредоточават силите си… и когато едната от страните е готова, когато спечели съвсем малко предимство над другата, кръвопролитието ще започне.
Адамс подпря ръце на бюрото и опря челото си върху тях. Разтърси го хълцане, но очите му останаха сухи.
— Аш, момчето ми — прошепна той. — Аш, толкова разчитах на тебе, Аш…
Настъпилата внезапно тишина го накара да вдигне глава.
Отначало не успя да установи какво точно не е в ред. После изведнъж разбра.
Психоиндикаторът бе замлъкнал.
Той се приведе над него и се вслуша, но не се чуваше нищо, не се чуваше нито туптенето на сърце, нито диханието, нито пулсирането на кръвта в сънната артерия.
Бе секнала жизнената сила, която караше уреда да цъка.
Адамс бавно се изправи, взе шапката и я сложи на главата си.
За пръв път през живота си Кристофър Адамс си отиваше вкъщи, преди да е изтекъл работният ден.
26
За миг Сътън се вкамени на стола, но после се отпусна. Блъфират, каза си той. Няма да ме убият. Необходима им е книгата, а мъртвите не могат да пишат.
Кейс заговори, сякаш Сътън бе изрекъл мислите си на глас.
— Не бива да ни считате за почтени хора, тъй като никой от нас не претендира за подобно нещо — каза той. — Мисля, че и Прингъл ще го потвърди.
— Разбира се — рече Прингъл. — За какво ми е да съм почтен!
— За нас щеше да е добре, ако ви бяхме отвели при Тревър и…
— Чакайте малко — обади се Сътън. — Кой е Тревър? Досега не сте го споменавали.
— Така ли? — каза Прингъл. — Пропуснали сме, изглежда. Тревър е шефът на корпорацията.
— Корпорацията, която се нуждае от книгата ви — поясни Кейс.
— Тревър щеше да ни отрупа с почести и богатства — продължи Прингъл, — ако бяхме успели, но тъй като отказвате да ни сътрудничите, ще трябва да потърсим друг начин за забогатяване.
— Затова се присъединяваме към другите и ще ви застреляме — заяви Кейс. — Морган е готов да плати скъпо на всеки, който ви убие. Така че той ще ни даде доста пари за главата ви. В това няма никакво съмнение.
— И вие ще сключите сделка с него? — попита Сътън.
— Естествено — заяви Прингъл. — Ние никога не изпускаме случая.
— Надявам се, че не възразявате? — измърмори Кейс.
Сътън поклати глава.
— Не ме интересува какво ще правите с трупа ми — увери ги той.
— Добре тогава — рече Кейс и вдигна пистолета.
— Момент — спокойно каза Сътън.
Кейс наведе оръжието.
— Сега пък какво има? — попита той.
— Сигурно ще поиска цигара — предположи Прингъл. — Преди екзекуцията осъдените винаги искат цигара, чаша вино, печена кокошка или нещо подобно.
— Искам да попитам нещо — каза Сътън.
Кейс кимна.
— Доколкото разбирам, във вашата епоха вече съм написал книгата — каза Сътън.
— Точно така — потвърди Кейс. — И с ваше позволение бих заявил, че е доста откровена и полезна творба.
— Вие ли я отпечатахте, или някой друг?
Прингъл се изкикоти.
— Разбира се, че друг. Как мислите, ако бяхме ние, щяхме ли сега изобщо да сме тук, в миналото?
Сътън се намръщи.
— Излиза, че съм я написал без помощ и съвет от ваша страна, както и без вашето редактиране. В такъв случай, ако я напиша повторно, както вие искате, сигурно ще се получат усложнения.
— Едва ли ще са такива, че да не можем да се справим с тях — рече Кейс. — Можем да обясним всичко съвсем задоволително.
— Но след като ме убиете, изобщо няма да има книга. Как ще се справите с това?
Кейс се намръщи.
— Няма да е лесно — каза той. — За много хора това ще представлява истинско нещастие. Но все нещо ще измислим.
После отново насочи пистолета.
— Сигурен ли сте, че няма да промените решението си? — запита той.
Сътън поклати глава.
Няма да стреля, каза си той. Всичко е блъф. Подът е студен и…
