Нищо не нарушаваше тишината. Даже не тишина, а някакво мъртво вцепенение. Имаше чувството, че някой едва сдържащ дъха си, се е затаил в тъмнината.
Само с движение на очите — струваше му се, че само да извърне глава и хрущенето на вратните прешлени ще го изложи на опасност — Уикърс оглеждаше стаята, взираше се внимателно в тъмните ъгли, до които светлината на лампата не стигаше. Предпазливо премести ръце зад гърба си, за да се хване за края на масата, да се опре на нещо твърдо. Пръстите на дясната му ръка се натъкнаха на метален предмет и той разпозна преспапието, което отмести от ръкописа, когато седеше зад масата. Сграбчи го и го стисна в ръка — сега беше въоръжен.
Някой се бе притаил в ъгъла до жълтото кресло и макар това същество да нямаше очи, Уикърс усещаше, че го наблюдават. Съществото още не знаеше или не искаше да знае, че са го забелязали. Но такова положение не можеше да се запази задълго.
— На ти! — извика Уикърс и с всичка сила хвърли преспапието в ъгъла.
Чу се звън, сякаш по пода се разсипаха метални предмети.
12
Пред Уикърс лежаха куп парчетии: счупени миниатюрни радиолампи, объркани проводници, напукани кристали, смачкан метален корпус, където беше поместена тайнствената, съвършено непозната за него механика.
Придърпа настолната лампа, за да разгледа по-добре събраните от пода предмети и нерешително ги опипа.
Оказа се, че никакви мишки не се разхождат нощем из къщата. И котката се страхуваше от този непознат предмет, пренебрегващ капаните.
Очевидно това беше някакво електронно устройство. „Електронен шпионин — досети се Уикърс, — движи се, слуша, наблюдава и записва всичко видяно и чуто и предава някому получената информация. Но на кого? И защо? А може би е нещо съвсем друго и присъствието му се обяснява съвсем елементарно. Ако е електронен съгледвач, нямаше да успея да го изненадам. Ясно е само едно — шумоленето и стъпките, които в течение на месеци се чуваха нощем, съвсем не са били причинени от мишки.“
Всеки шпионин обаче наблюдава, като се стреми да не издава присъствието си по никакъв начин. Още повече, такова устройство. Невъзможно е да бъде открито, ако самото то не пожелае да се разкрие.
Без самото то да пожелае да се разкрие… Той седеше зад масата, после стана, премести стола. И едва тогава чу топуркането. Ако то не беше побягнало, той никога нямаше да го забележи. А и нямаше никакви причини за бягство. В стаята беше тъмно, светеше само настолната лампа, освен това съгледвачът се намираше зад гърба му.
Сега Уикърс беше сигурен, че устройството съзнателно се разкри, съзнателно побягна из стаята, за да привлече вниманието му и не се опита да се скрие, когато той го забеляза.
Той седна отново, по челото му изби студена пот, но дори не вдигна ръка, за да се избърше.
То искаше да бъде забелязано… То искаше той да разбере за него. Естествено, не самото то го искаше, а организацията или човекът, които стояха зад всичко и бяха внесли това нещо в неговата къща. Няколко месеца шпионинът се беше разхождал из къщата, слушаше, наблюдаваше. Сега настана времето да му съобщят, че го наблюдават.
Но кой и защо?
Потисна растящото чувство на панически страх и се застави да остане седнал. „Това явно е свързано със събитията от днешния ден — помисли си той. — Днес нещо се е случило и тези, които са ме наблюдавали са решили, че е време да ме въведат в хода на нещата.“
Прехвърли в паметта си всички събития през деня.
Съседското момиченце, което дойде да закуси.
Спомените за разходката от преди двайсет години.
Статията за хилядите Светове.
Вечномобилът.
Беседата между двете жени в автобуса.
Крофърд и неговият разказ за Света, притиснат в ъгъла.
Къщите по петстотин долара за стая.
Мисис Лесли и организираният от нея клуб.
Мистър Фландърс, според чиито твърдения някакъв нов фактор предпазва света от война.
Мишката, която се оказа електронен съгледвач.
Но това не беше всичко. Без да знае защо, беше сигурен, че пропуска важен факт, който трябва да се постави в списъка на днешните събития.
Фландърс, който казваше, че се интересува от магазинчетата, че го е заинтригувала историята с въглеводородите, че е уверен в развитието на някакви събития.
А вечерта на терасата старецът разсъждаваше за запасите от знание в другите звездни светове, за фактора, предпазил света от война и за фактора, способен да помогне на човечеството да излезе от задънената улица, да му покаже пътя към по-нататъшното развитие. Фландърс подчерта, че неговите разсъждения носят общ характер.
Но наистина ли бяха толкова общи?
Или Фландърс знаеше много от повече казаното?
А ако знаеше, какво именно?
Уикърс отмести стола и стана. Погледна часовника — беше два след полунощ.
„Толкова по-зле — помисли той. — Дойде време да се разберем. Даже ако се наложи да разбия вратата и да измъкна Фландърс от леглото, както е по нощница (беше сигурен, че Фландърс не използува пижама), трябва да разбера всичко.“
13
До къщата на Фландърс беше все още далеко, но Уикърс забеляза нещо нередно. Всички прозорци от мазето до тавана светеха. В градината се суетяха хора с фенери, насред улицата няколко мъже спореха, на терасата се виждаха жени и деца с наметнати набързо връхни дрехи. Изглеждаха, като че ли очакват среднощен парад, който ей сега ще премине по улицата.
До оградата стояха няколко души. Уикърс се приближи и видя познати лица. Сред тях бяха Еб, Джо и собственикът на аптеката Уик. Те се поздравиха.
— Какво е станало? — заинтересува се Уикърс.
— Старецът Фландърс е изчезнал — обясни Уик.
— Слугинята се качила при него през нощта, за да му даде лекарството — поясни Еб, — но Фландърс не бил в стаята си. Тя го потърсила, а после отишла за помощ.
— Започна ли търсенето? — попита Уикърс.
— Само около къщата — отговори Еб, — но трябва да разширим кръга и да претърсим внимателно местността.
Собственикът на аптеката добави:
— Мислехме, че е решил да се разходи из градината и е получил пристъп. Затова в началото огледахме само тук.
— Преровихме цялата къща от горе до долу, търсихме и в градината — крачка по крачка — допълни Джо. — Няма никакви следи.
— Може би е решил да се поразходи — предположи Уикърс.
— Кой здравомислещ човек ще се разхожда след полунощ — възрази Джо.
— Струва ми се, че той беше малко не на себе си — намеси се Еб. — Нищо лошо не искам да кажа, по- скоро обратното. В живота си не съм срещал по-любезен човек. Но в него имаше нещо странно.
Приближи се фигура с фенер.
— Е, какво? Да започваме ли? — попита мъжът.
— Разбира се, шерифе — отговори Еб. — Ние сме на ваше разположение. Чакахме да организирате
